/Поглед.инфо/ Прогнозата № 5 на „Саксо Банк“ от цикъла „Шокиращи прогнози“ е формулирана по следния начин: „Революционното развитие в областта на термоядрената енергия ще осигури изобилие от енергийни ресурси“.
Автор на прогнозата е Петер Гарни, ръководител на отдела за стратегия за ценни книжа на банката. В началото на прогнозата си припомняме голямата енергийна революция, която е част от индустриалната революция от края на XVIII и началото на XIX век: „Напредъкът на човешкото общество през последните 250 години стана възможен само чрез използването на все по-големи енергийни мощности. От дървесина и въглища до изкопаеми горива, нови индустрии станаха възможни чрез енергийни източници с висока мощност. Те също така увеличиха производителността и благосъстоянието на обществото."
Авторът прогнозира, че плановете за развитие на икономика, базирана на нови технологии, ще изискват още повече енергия: „И ако разгледаме перспективните технологии за бъдещето, от вакуумни влакове и изкуствен интелект до производство на водород чрез електролиза и обезсоляване на водата, по-евтините енергийни източници с по-висока мощност са ключови. Ако икономиката ни продължи да расте със скорост, близка до историческата си скорост, ще ни трябват много повече енергия. "
Да, днес има много планове в областта на енергийното развитие. На първо място, поради развитието на алтернативните енергийни източници, които, както ни се казва, ще бъдат по-екологични. Според автора на прогнозата обаче по-ниското натоварване на околната среда от алтернативни източници и методи за производство на енергия ще бъде компенсирано от нарастващите количества произведена енергия. В резултат на това няма да е възможно да се намалят общите екологични щети от енергийния сектор, а по-скоро ще се увеличат: „В по-голямата си част този проблем не може да бъде решен с помощта на алтернативни енергийни източници и технологии за производство на електроенергия по екологичен метод. Да, те може да са по-малко вредни за околната среда, но въздействието на енергиите с по-ниска мощност върху цялата система означава, че те са много важна стъпка назад. Сега повече от всякога светът трябва да промени радикално енергийните технологии. "
Авторът на прогнозата вижда решението на проблема в изкуствения интелект, който ще каже как да се „оптимизира“ енергията. По някаква причина авторът вярва, че ИИ ще проправи пътя за такова направление в развитието на неконвенционална енергия като термоядрената: „През 2021 г. усъвършенстваните алгоритми за изкуствен интелект решават проблемите на нелинейната физика на плазмата с невероятна сложност, разчиствайки пътя за използването на термоядрената енергия за търговски цели“.
Оказва се, че авторът се позовава на специфичен тип термоядрен реактор, който е разработен в Масачузетския технологичен институт (МТИ) и през 2020 г. е значително модифициран с помощта на ИИ. Името на този реактор е SPARC (СПАРТ – „Искра“: „Инженерите преразгледаха дизайна на СПАРК, като добавиха нови модели, насочени към постигане на енергийна печалба от 20, водеща до най-голямата революция в енергийните технологии от откриването на ядрената енергия“.
Съкращението СПАРК е добре известно в областта. Той означава „Scalable Processor ARChitecture,“, което може да се преведе като „Архитектура на мащабируем процесор“. Първите варианти на такава архитектура са създадени през 1985 г. от американската компания „Сън Майкросистемс“, производител на хардуер и софтуер, една от фирмите в Силициевата долина. През 2009-2010г. тя беше поета от американския технологичен гигант „Оракъл“. Архитектурата на СПАРК е разработена от едноименна независима организация с нестопанска цел, основана през 1989 г. Членството в нея е отворено за всички. Физиката на термоядрения синтез вече е известна до най-малките подробности от разработчиците, така че проектът СПАРК е насочен изключително към създаване на ефективно цифрово приложение към реактора. Проектът СПАРК се занимава с "горещ" синтез, който за яснота се нарича "изгаряща плазма" или "изкуствено слънце" (има и "студен" синтез, но възможностите за практическото му приложение са по-несигурни).
Не мисля, че авторът на прогнозата има дълбоки познания в областта на термоядрената енергия, защото е представен като банков търговец на пазара на ценни книжа. Предполагам, че той е възпроизвел само сензацията, прозвучала през есента на 2020 година. Източникът на сензацията беше публикацията в септемврийския брой на американското научно-техническо списание „Журнал за плазмена физика“. Това е тестовият реактор СПАРК. В статията се казва, че ако реакторът за тестване на термоядрен синтез действително достигне гореспоменатия етап на ефективност, това може да отвори пътя за масовото производство на чиста енергия. Един жизнеспособен термоядрен реактор, който произвежда в пъти повече енергия, отколкото консумира, може да бъде готов до 2025 г.
Учени и инженери, участващи в проекта СПАРК, както и журналистите, които пишат по тази тема, обръщат внимание на факта, че "горещият" синтез има неоспорими предимства пред другите алтернативни източници на енергия. Първо, това е неизчерпаем източник. Ядреното гориво е водород, който ще бъде наличен милиони години. На второ място, според защитниците на този вид енергия, предимството му е пълната липса на вредни отпадъци. Не произвежда парникови газове, не отделя вредни вещества, замърсяващи атмосферата, и не създава опасни извънредни ситуации. Дори да възникне някакъв вид неизправност, максималното ѝ последствие ще бъде освобождаването на водород, безопасен за хората. Няма проблем с изхвърлянето на отработеното радиоактивно гориво.
„Направихме това изследване, защото се опитваме да решим наистина голям глобален проблем“, казва Мартин Дж. Гринуолд, един от водещите разработчици на СПАРК, професор по физика на плазмата в МТИ. „Искаме да имаме въздействие върху обществото. Имаме нужда от решение на проблема с глобалното затопляне, в противен случай цивилизацията ще бъде в беда. Изглежда, че преминаването към термоядрено производство може да помогне за коригиране на ситуацията“, допълва той.
„Саксо Банк“ възпроизвежда подобни разсъждения в своята прогноза: „Овладяването на технологиите за получаване на термоядрена енергия ще отвори вратите към свят, в който вече няма недостиг на вода или храна, което ще стане възможно благодарение на обезсоляването и вертикалните ферми. Този свят ще има евтин транспорт, безпрепятствено използване на роботиката и индустриалната автоматизация и това ще доведе до факта, че сегашното поколение млади хора вече няма да има нужда да работи от недоимък. И чуйте, какво ще кажете за допълнителните съкращения на емисиите на CO2 успоредно със забавянето на климатичните промени? Освен това, благодарение на термоядрената енергия, почти всяка държава ще стане независима по отношение на производството на храни и енергия и ще види повишаване на жизнения стандарт с най-бързия темп от всякога."
Това светло бъдеще, ключът към което е призван да стане проектът за „горещ синтез“ на СПАРК, би трябвало според Питър Гарни да дойде в най-близко бъдеще: „Още по-важен е фактът, че огромни инвестиции от държавата и частния сектор ще позволят изпълнението на новия проект източник на термоядрена енергия през следващите няколко години. Тук нашият предсказател на бъдещето очевидно бърза. Дори разработчиците на реактора СПАРК планират първият изправен реактор да се появи не по-рано от 2025 година. Дори ако започне масивно производство на такива реактори, това изобщо не означава, че бързото въвеждане на "горещ" синтез в живота ще бъде от полза за милиарди хора на Земята. В историята на човечеството е имало научни и технически пробиви, включително в енергийния сектор, но бенефициентите на техническите иновации винаги са били най-големите корпорации, които са създавали нови пазари, които те контролират и движат в посоката, в която са се нуждаели.
Имало е обратни ситуации: най-големите корпорации, които са яздили определени пазари, блокират развитието на нови технологии, които биха могли да заплашат тези корпорации да загубят монополните си позиции. Вземете, например, ядрената енергетика, възникнала след Втората световна война. Тя се основава на верижни реакции на ядрено делене на плутоний-239 или уран-235. Първата атомна електроцентрала е построена в СССР през 1954 г. (Обнинск). Разбира се, първото поколение атомни електроцентрали използва технологии, които не изключват рисковете от аварии и дори изтичане на радиоактивни материали. С течение на времето надеждността на реакторите се увеличава. Както казаха моите познати ядрени физици още по съветско време, в АЕЦ беше създадена надеждна многостепенна „защита от глупаци“.
През 60-те - 70-те години на 20-ти век светът стана свидетел на бум в развитието на ядрената енергия. Дори най-големите скептици се съгласиха, че до края на века по-голямата част от електричеството в света ще се генерира в атомни електроцентрали.
Ядрената енергетика обаче внезапно „залитна“. По света се случиха поредица от аварии и бедствия в атомните електроцентрали. Две катастрофи бяха особено шумни - в американската атомна електроцентрала на остров Три Майл (Пенсилвания) на 28 март 1979 г. и в съветската атомна електроцентрала в Чернобил на 26 април 1986 г. 80-те години на ХХ век са времето, когато в света започва антиядрена истерия. Изграждането на нови атомни електроцентрали беше спряно навсякъде. Редица действащи АЕЦ бяха изведени от експлоатация. И в тази противоядрена кампания има много гнило. Има достатъчно доказателства, че инцидентите, които са се случили, не са резултат от „фатално съвпадение“ или небрежност, а са създадени от човека в резултат от планирани операции.
Кой би могъл да иска нещо подобно? Тези, които бяха заплашени от ядрена енергия като конкурент. Говорим за монополите, които са яхнали световния пазар на въглеводороди (нефт и природен газ). Заплахата от загуба на пазарите им принуди петролните и газовите гиганти (преди всичко петролният картел "Седемте сестри") да обявят война на ядрената енергия.
Уви, днес почти никой не помни много странни обстоятелства, съпътстващи атомните катастрофи в края на ХХ век, както почти никой не си спомня странните обстоятелства от терористичния акт от 11 септември 2001 г. За тези, които биха искали да разберат каква роля са изиграли американските петролни гиганти при определянето на пътищата за развитие на световната енергетика, включително ядрената енергетика, препоръчвам ви да се запознаете с книгата на известния американски икономист и политолог Уилям Енгдал „Век на войната. Английско-американска петролна политика и новият световен ред“
Авторът на прогнозата на „Саксо Банк“ има слабо разбиране на движещите сили, които определят насоките за развитие и структурата на световната енергия. Неговата идея, че бъдещето на енергетиката се определя изключително от научни открития и нови технологии, е изключително наивна.