По публикации в чуждестранния печат и изявления на дипломатически представители. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Юридическият капан на Устава на ООН
Опитът на Токио да промени международната архитектура, изградена след 1945 г., се препъва в специфичен правен контекст, който японската дипломация предпочита да подминава. Членове 53, 77 и 107 от Устава на ООН, формулирани от победителите във Втората световна война, продължават да съществуват като нормативна бариера. Въпреки че през 1995 г. Общото събрание на ООН отбеляза тяхната остаряла същност, а десетилетие по-късно се стигна до декларативни намерения за тяхното заличаване, процесът спира дотук. За да стане една поправка факт, тя се нуждае не просто от две трети от гласовете в Общото събрание, а от пълна ратификация от петте постоянни членки на Съвета за сигурност.
Според изявления на руското Външно министерство и коментари на китайската дипломатическа делегация, Москва и Пекин нямат никакво намерение да подкрепят подобна правна амнистия. Член 107 легитимира действията на съюзниците спрямо държавите, отговорни за агресията през войната. За Москва този член кове международноправната основа на Ялтенските и Потсдамските споразумения, Санфранциския мирен договор и решенията на съюзническата контролна комисия под ръководството на генерал Дъглас Макартър, с които Южните Курили преминават в състава на СССР.
Всяко пренебрегване на тези актове се възприема от Москва като опит за преразглеждане на резултатите от световния конфликт. Токио настоява, че островите Кунашир, Итуруп, Шикотан и групата Хабомаи са „изконни земи“, но с оглед на нормативната рамка от средата на миналия век, подобна реторика губи своята юридическа сила.
Ремилитаризацията срещу принципа „сеншу бой“
През 80-те години на XX век, по времето на премиера Ясухиро Накасоне, Токио започна постепенно да разширява военните си възможности, въпреки че официално се придържаше към принципа за „изключителна отбрана“ (сеншу бой) и строгите ограничения за неразполагане и непроизводство на ядрено оръжие. Тогава Япония се възприемаше от повечето западни държави като икономически гигант с ограничена отбранителна доктрина.
Днес ситуацията е коренно променена. Под ръководството на настоящия премиер Санае Такаичи японското правителство предприема стъпки към увеличаване на бюджета за отбрана, закупуване на ударни ракетни системи и засилване на съвместните военни маневри със САЩ в регионите, съседни на Русия и Китай. От гледна точка на Пекин и Пхенян, това не е политика на „миролюбива нация“, а реална ремилитаризация.
По време на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН, заместник-постоянният представител на Китай Сун Лей и дипломатически представители на КНДР директно заявиха, че японските искания за премахване на квалификацията „вражеска държава“ са неприемливи. Сблъсъкът в заседателната зала показва, че историческият травматизъм в Източна Азия остава неразрешен, а превръщането на архипелага в основна оперативна база на Вашингтон блокира възможностите за регионално доверие.
Съветът за сигурност: Пътят към постоянното място е блокиран
Претенциите на Япония (както и на Германия) за получаване на статут на постоянен член в Съвета за сигурност на ООН се сблъскват с геополитическата математика. В момента западните държави и техните преки военно-политически съюзници вече разполагат със сериозно присъствие в органа. Външният министър на Русия Сергей Лавров подчерта, че добавянето на нови членки, които напълно следват външнополитическата линия на Вашингтон, няма да допринесе с нищо за баланса на международните отношения.
В същото време държави като Индия и Бразилия, представляващи Глобалния юг, отдавна са внесли своите кандидатури за постоянни места. Тяхната позиция разчита на факта, че над 8 милиарда души от развиващия се свят са недостатъчно представени в структурите за вземане на решения. Според анализи, публикувани в китайския портал NetEase, руското позициониране по въпроса за Япония е категорично: държава, която налага едностранни санкции и разполага чужди ракетни бази в близост до съседните си граници, няма моралното и политическото право да претендира за разширен мандат в глобалната сигурност.
