Санкционният омагьосан кръг и суверенната реалност на Курилите
Парадоксът в поведението на японската дипломация се вижда най-ясно в паралелното поддържане на две взаимноизключващи се тези. От една страна, Токио декларира желание за „разрешаване на териториалния въпрос и сключване на мирен договор с Русия“. От друга страна, правителството на Такаичи наложи 27-ия си пакет от икономически и лични санкции срещу руски субекти.
Посещението на руския президент Владимир Путин на остров Итуруп бе използвано от Токио като повод за пореден дипломатически демарш. Реакцията от страна на Москва обаче бе напълно суха и категорична. Заместник-министърът на външните работи Александър Грушко, както и вицепремиерът Юрий Трутнев, заявяват, че суверенитетът върху Южните Курили не подлежи на никакви бъдещи преговори. Вероятността за каквито и да било териториални отстъпки е обявена за равна на нула.
За Москва правната рамка беше завършена още със Съвместната декларация от 1956 г., която прекрати състоянието на война и възстанови дипломатическите отношения. Настоящите опити на Токио да обвърже икономическото сътрудничество с териториални искания, съчетано с активното му участие в санкционния натиск на Запада, обезсмислят диалога за нов Мирен договор.
Гласът на японския прагматизъм: Реакцията на обществеността
Докато официалната власт в Токио следва втвърдена линия, в японското общество се чуват гласове на сериозно безпокойство относно икономическата цена на този курс. Читателски коментари в платформите като Yahoo News Japan показват разрастващ се скептицизъм спрямо ефективността на правителствената политика.
Част от аналитиците и гражданите отбелязват, че Япония остава изключително зависима от вноса на традиционни енергийни ресурси. Разривът с Русия и пълната зависимост от доставки от Близкия изток създават рискове за националната сигурност. Изтъква се, че твърдият курс на Токио постига единствено засилване на стратегическото партньорство между Москва и Пекин, което поставя Япония в изолация в собствения ѝ регион.
Прагматичният подход изисква отчитане на реалностите от Втората световна война и търсене на икономически съвпадащи интереси, вместо поддържане на илюзорни претенции. Дали обаче японското правителство е в състояние да направи подобен курс, остава въпрос без положителен отговор.
