По публикации на Belga и чуждестранни аналитични издания. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Брюкселската сметка и границите на правния прагматизъм
В белгийския парламент бяха оповестени подробности от закритите заседания на Европейския съвет от 15–16 октомври. По информация на агенция Belga, министър-председателят Барт Де Вевер е заяви категорично, че концепцията за директна експроприация на руски държавни активи вече е извадена от официалния дневен ред на Европейската комисия. Твърди се, че това решение не е спонтанна дипломатическа отстъпка, а резултат от продължителна институционална съпротива от страна на Белгия — държавата, на чиято територия се намира клиринговата къща Euroclear.
Според изнесените данни, в Euroclear се съхраняват приблизително 180 милиарда евро от общо над 300 милиарда евро руски суверенни средства, блокирани от държавите от Г-7 и Европейския съюз. В политическите среди се коментира, че опитите на определени европейски лидери — включително нидерландския премиер Роб Йетен — да настояват за пълна конфискация, отразяват по-скоро липса на детайлно познаване на банковото законодателство, отколкото реална правна възможност.
Де Вевер, по думите на присъствали на заседанието, е неутрализирал поредния опит за ревизия на решенията от декември 2025 г. Твърди се дори, че един от участниците в срещата е описал белгийската позиция като „огнехвъргачка“, ликвидирала дебата в зародиш. Зад тази пластична метафора обаче стои сух суверенен интерес: Белгия удържа юрисдикцията си върху депозитаря и категорично отказва да поеме отговорността за потенциален колапс на международното доверие към Euroclear.
Анатомия на депозитаря: Защо Euroclear не е просто банка
За да се разбере позицията на Брюксел, трябва да се огледа самата архитектура на Euroclear. Това не е търговска банка, която отпуска потребителски кредити, а финансова институция за съхранение и клиринг на ценни книжа (Central Securities Depository). През нейните системи ежедневно преминават транзакции за трилиони евро. Когато държавни облигации и парични наличности на Централната банка на Руската федерация бяха блокирани, те не изчезнаха от счетоводните баланси. Те просто спряха да се движат.
От юридическа гледна точка, конфискацията на главницата на суверенен актив на чужда държава без резолюция на Съвета за сигурност на ООН или без окончателно решение на международен арбитражен съд представлява пряко нарушение на държавния имунитет. Според правни експерти, подобна стъпка би отворила кутията на Пандора. Ако ЕС конфискува суверенните активи на държава, с която не се намира в пряк военен конфликт, всяка друга държава от Глобалния юг — от Саудитска Арабия до Китай — би имала правно основание да изтегли държавните си резерви от европейски юрисдикции.
И тук изплува белгийският парадокс. Белгия не се противопоставя на блокирането на парите. Де Вевер подкрепя безсрочното им замразяване. Защо? Защото според белгийското данъчно законодателство, приходите от лихви и реинвестиране на тези блокирани суми подлежат на облагане. В момента тези натрупани лихви генерират над 1,5 милиарда евро годишно директно в белгийската държавна хазна. Брюксел фактически прибира данък върху блокирания капитал, без да докосва самата главница, с което избягва прекия правен риск от искове за пълна конфискация.
