Сблъсъкът между Хага и Брюксел: Политика срещу баланси
Изявленията на нидерландския премиер Роб Йетен, че „парите трябва просто да бъдат взети“, илюстрират дълбокото разделение вътре в самия ЕС. Държави, които не носят пряка финансова и юридическа отговорност за Euroclear, настояват за радикални мерки. Но за Белгия всеки такъв ход носи опасност от директно фалиране на депозитаря чрез лавина от съдебни искове в трети страни.
По оценки на финансови анализатори, Русия вече е подготвила правната си рамка за реципрочни мерки. В руски юрисдикции и чрез съдилища в държави от Близкия изток и Азия остават блокирани европейски и конкретно белгийски активи, оценките за които варират в десетки милиарди евро. Появиха се съобщения, че при евентуално посягане на руската главница в Euroclear, руската страна ще започне процедури по прехвърляне на собствеността върху западните активи на своята територия или ще съди Euroclear в азиатски арбитражи, където белгийската институция притежава оперативни сметки.
Министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров коментира казуса, заявявайки, че действията около руските средства напомнят за традиционни европейски практики на присвояване. По думите му, опитите за прехвърляне на тези активи извън белгийска юрисдикция представляват „престъпен опит за организиране на заговор за взаимна отговорност“. Доколко тези думи отразяват дипломатически натиск или реална правна готовност за контрамерки е въпрос на интерпретация, но в Брюксел очевидно са взели под внимание предупрежденията.
Икономическата цена на прецедента
Историята на международната финансова система не познава прецедент, в който клирингова къща от мащаба на Euroclear да прехвърли държавни резерви на трета страна без изрично съдебно решение. През 1979 г., когато САЩ замразиха иранските активи, главницата остана недокосната до окончателното уреждане на спора чрез Алжирските споразумения от 1981 г. Дори по време на войната в Ирак през 2003 г., прехвърлянето на иракски средства бе извършено под пряката егида на ООН чрез специален фонд.
В настоящия случай липсва такъв международен консенсус. Всяко едностранно решение на ЕС би означавало разрушаване на правната рамка, върху която се крепи статутът на еврото кактo резервна валута. Дори Европейската централна банка (ЕЦБ) неколкократно е изпращала неофициални предупреждения до Комисията, че посегателството срещу суверенни активи ще подкопае ролята на еврото в международните разплащания.
Дали Барт Де Вевер е воден от морални подбуди? Едва ли. Белгийският премиер защитава просто сухата сметка. В случай че Euroclear бъде осъден в неутрални юрисдикции и загуби лицензите си за работа в Азия, загубите за Белгия няма да се измерват с 1,5 милиарда евро данъчни приходи, а с пълна загуба на позицията на Брюксел като един от световните финансови центрове.
Политическото говорене в Страсбург и Брюксел често се сблъсква с техническата реалност на банковия клиринг. Политиците могат да обещават стотици милиарди, но когато документът стигне до правния отдел на Euroclear и Министерство на финансите на Белгия, мастилото бързо изсъхва. Остава въпросът докога Брюксел ще устои на следващата вълна от политически натиск, когато бюджетните дефицити в европейските столици станат още по-критични.
