По публикации и изследвания за икономиката на вниманието и цифровия капитализъм. Редакционна разработка, анализ и допълнителен контекст: Поглед.инфо.
Капиталът излезе извън фабриката
В продължение на повече от два века индустриалният капитализъм организира огромна част от обществените отношения около производственото предприятие. Собственикът инвестира средства в машини, суровини, сгради и работна сила. Работникът продава способността си да работи срещу възнаграждение. Произведената продукция се реализира на пазара, а получените приходи трябва да покрият разходите и да осигурят печалба. Зад тази сравнително ясна схема стоят различни форми на собственост, кредитиране, държавна намеса и пазарна конкуренция, но основното противоречие остава разпознаваемо. Едни притежават средствата за производство, други зависят от възможността да продават труда си.
Днес човек може да участва в създаването на икономически ползи за частна корпорация, без изобщо да подозира, че поведението му има подобно значение. Той не влиза в предприятие, не получава трудова задача, не подписва договор за заплата. Чете новини, разговаря с приятели, разглежда снимки, търси информация за лекарство или планира пътуване. Част от тези действия оставят цифрови следи, които технологичните платформи използват за подобряване на услугите си, измерване на потребителското поведение и предлагане на рекламни възможности.
Тук започва една от съществените промени в икономическата организация на съвременното общество. Дейности, които човек извършва заради личните си потребности, се включват в стопански механизми, изградени и контролирани от други участници. Потребителят получава услуга, но неговото присъствие в системата също придобива икономическо значение. Колкото по-голяма е аудиторията на определена платформа, толкова по-привлекателна може да стане тя за рекламодателите. Колкото по-подробна е информацията за интересите на потребителите, толкова по-прецизно могат да бъдат организирани определени рекламни кампании.
Това не превръща всяко движение на човека в труд, нито всяко негово действие в непосредствен източник на печалба. Платформата има собствени разходи, технологична инфраструктура, служители, договори и различни начини за получаване на приходи. Част от потребителските взаимодействия нямат пряка търговска стойност. Други могат да придобият значение единствено когато бъдат обработени заедно с огромно количество допълнителна информация.
Същественото е, че капиталът получи възможност да организира стопанска дейност около човешкото поведение в мащаби, непознати на предишните поколения. Личното време, комуникацията и информационните предпочитания се оказаха включени в отношения на собственост и пазарно посредничество, без участниците непременно да възприемат тези отношения като икономически.
Собственикът на текстилна фабрика от XIX век не би могъл да получава приходи от разговорите на работниците след приключването на работния ден. Съвременната технологична корпорация може да изгражда стопански модел около комуникацията на милиони хора през свободното им време. Разликата не се изчерпва с появата на нова техника. Променена е възможността определени човешки дейности да бъдат организирани като част от частна икономическа инфраструктура.
Защо вниманието не може да замести парите
През 1971 година американският икономист Хърбърт Саймън разглежда един проблем, който по-късно ще придобие огромно значение за цифровата икономика. Увеличаването на достъпната информация не премахва ограниченията на човешката способност да я възприема. Напротив, информационното изобилие засилва необходимостта хората да разпределят вниманието си между множество конкуриращи се източници.
Саймън не описва вниманието като нов вид пари. Той го разглежда като ограничен ресурс, чието използване изисква избор. Организациите и отделните хора разполагат с определено време и ограничена способност за обработване на информация. Когато информационните потоци нарастват, подборът придобива все по-голямо значение.
През 1997 година Майкъл Голдхабър развива концепцията за икономика на вниманието в условията на разрастващия се интернет. Според неговата интерпретация привличането на чуждо внимание може да се превърне в основа на обществено влияние и икономически възможности. По-късно Тим Ву изследва развитието на индустриите, които изграждат стопанските си модели около привличането и задържането на аудитория.
Подобни механизми съществуват много преди интернет. Вестниците продават рекламно пространство, чиято цена зависи от различни показатели, включително тиража и характеристиките на читателската аудитория. Радиото и телевизията организират програмите си така, че да привличат слушатели и зрители. Рекламодателят плаща за възможността неговото послание да достигне до определена публика.
Цифровите платформи усъвършенстваха този механизъм чрез автоматизирано събиране и обработване на информация за потребителското поведение. Вместо рекламодателят да разчита предимно на приблизителни характеристики на аудиторията, той може да използва значително по-подробни критерии за достигане до определени групи потребители. Тези възможности зависят от конкретната платформа, действащите ограничения и наличните данни.
Понятието „икономика на вниманието“ е напълно оправдано, когато описва конкуренцията за ограниченото време и възприемателните способности на хората. Проблемът възниква, когато от него се извежда заключението, че вниманието е заменило парите или се е превърнало в самостоятелна универсална форма на капитал.
Парите имат определени икономически функции. Чрез тях се измерват цени, извършват се плащания, погасяват се задължения и се съхранява покупателна способност. Човешкото внимание не притежава тези свойства. То не може да бъде прехвърлено от една банкова сметка в друга. Не представлява общоприето платежно средство. Неговото наличие не гарантира, че някой ще получи приходи.
Милиони хора могат да наблюдават определено събитие, без организаторът му да реализира значителна печалба. Малка специализирана аудитория може да осигури високи приходи на предприятие, което предлага скъпи професионални услуги. Стопанският резултат зависи от собствеността, договорните отношения, разходите, пазарното търсене и възможността вниманието да бъде свързано с конкретна търговска дейност.
Още по-съществено е разграничението между вниманието и капитала. В марксовата политическа икономия капиталът не представлява просто съвкупност от материални предмети. Той е стойност, включена в определени отношения на производство и натрупване. Машините, сградите и суровините са материални форми, чрез които капиталът функционира, но самата категория не се изчерпва с тях.
Следователно твърдението, че цифровите технологии са отменили класическата политическа икономия, защото вниманието е нематериално, почива върху твърде ограничено разбиране за капитала.
Маркс разглежда финансови операции, кредит, търговски капитал и различни механизми за присвояване и разпределение на стойност. Съвременната цифрова икономика поставя нови въпроси пред неговата теория, но не може да бъде обяснена чрез простата замяна на една категория с друга.
Технологичните корпорации не печелят от вниманието като някаква самостоятелна субстанция. Те реализират приходи чрез конкретни стопански отношения, в които вниманието може да бъде един от факторите. Рекламодателят заплаща за достъп до аудитория. Потребителят плаща абонамент. Търговецът заплаща комисиона. Предприятието купува изчислителни услуги. Собственикът на платформата организира тези отношения и получава определена част от създаваните приходи.
Новата собственост и старият въпрос за икономическата власт
В индустриалната епоха собствеността върху големите производствени предприятия осигурява значително икономическо влияние. Концентрацията на капитал позволява инвестиции в машини, технологично обновяване и разширяване на производството. Големите финансови институции придобиват възможност да насочват инвестиционни потоци и да влияят върху развитието на цели отрасли.
Цифровата икономика добавя към тези механизми собствеността върху инфраструктура, чрез която други предприятия и милиони потребители осъществяват своята дейност.
Компания, която управлява голяма търговска платформа, може да определя условията за достъп на продавачите, размера на комисионите и правилата за представяне на предлаганите стоки. Собственикът на цифров магазин за приложения определя техническите изисквания и договорните условия, при които разработчиците достигат до потребителите. Операторът на голяма социална мрежа установява правила за публикуване и разпространение на съдържание.
Тези отношения не са напълно непознати в историята на капитализма. Собствениците на железопътна инфраструктура, пристанища и търговски посреднически системи също са разполагали с възможности да влияят върху достъпа до пазара. Разликата е в технологичния обхват, скоростта на операциите и възможността решенията да се прилагат едновременно спрямо огромен брой участници.
Съвременната цифрова платформа може да променя определени условия за достъп до услугите си чрез технически решения, които не изискват индивидуални преговори с всеки потребител или търговски партньор. Подобни промени могат да засегнат стопански дейности в множество държави.
Възниква зависимост, която невинаги е видима в обичайните показатели за собственост и пазарен дял. Малкото предприятие формално остава самостоятелно. То притежава стоките си, наема работници, плаща данъци и носи отговорност за стопанските си решения. Но ако значителна част от клиентите му идват чрез определена цифрова платформа, условията за достъп до тази платформа могат да придобият решаващо значение за неговото съществуване.
Подобна зависимост възниква и при медиите. Редакцията може да притежава собствен сайт, да произвежда оригинално съдържание и да поддържа отношения със своята аудитория. Значителна част от посещенията обаче може да зависи от търсачки, социални мрежи и други цифрови посредници.
Когато правилата за разпространение на съдържание се променят, икономическите последици могат да бъдат съществени. Това не доказва непременно целенасочена намеса срещу определена медия. Причините могат да бъдат технологични, пазарни или свързани с поведението на потребителите. Но зависимостта от чужда инфраструктура остава.
Пазарната концентрация в цифровата икономика се подпомага и от мрежовите ефекти. Колкото повече потребители използват определена услуга, толкова по-привлекателна може да става тя за други участници. Новият конкурент трябва не само да предложи добра технология, но и да преодолее предимството на вече съществуващата потребителска мрежа.
В някои случаи това изисква огромни инвестиции. В други пазарните позиции могат да бъдат променени сравнително бързо чрез технологична иновация или промяна в потребителските предпочитания. Няма универсално правило, според което голямата платформа непременно запазва господстващото си положение.
Но съществуването на високи технологични и икономически бариери поставя въпроса за конкуренцията в различна среда от тази на традиционния пазар с множество сравнително независими продавачи.
Държавата не е станала подразделение на корпорациите
Твърдението, че националните правителства са се превърнали в обикновени изпълнители на решенията на транснационалните корпорации, съдържа сериозно преувеличение. То подценява държавната власт и пренебрегва различията между политическите системи.
Американската държава разполага с инструменти за контрол върху износа на определени технологии, за налагане на санкции и за регулиране на стратегически отрасли. Китайската държава използва индустриална политика, държавно финансиране и административни механизми за развитие на технологични производства. Европейският съюз изгражда собствена регулаторна система за цифровите пазари и услугите, които действат на неговата територия.
Тези модели се различават по организация, политически цели и правни механизми. Общото между тях е, че държавната власт продължава да участва активно в определянето на условията за икономическа дейност.
Големите технологични корпорации зависят от правната защита на собствеността, от държавната инфраструктура, от образователните системи и от научните изследвания. Значителна част от технологичните предпоставки за развитието на съвременния интернет възниква в среда, в която публичното финансиране и държавните научни програми играят важна роля.
Същевременно частните корпорации могат да придобиват влияние върху държавната политика чрез инвестиции, технологична експертиза, участие в обществени обсъждания и лобиране. При определени условия държавните институции стават зависими от технологии, които не притежават и не могат лесно да заменят.
Особено сложни са отношенията в областта на националната сигурност. Развитието на изкуствения интелект, изчислителните системи и средствата за обработка на големи информационни масиви има непосредствено значение за отбраната, разузнаването и управлението на критична инфраструктура.
Държавата може да бъде едновременно регулатор, клиент и стратегически партньор на частната технологична компания. Подобни отношения създават възможности за сътрудничество, но и конфликти на интереси.
Показателен е въпросът за полупроводниковата индустрия. Производството на най-съвременните чипове изисква сложна международна система от предприятия, оборудване, специализирани материали и научни разработки. Държавните решения относно износа, инвестициите и технологичните ограничения могат да променят условията за работа на цели отрасли.
Една голяма технологична корпорация не може просто да пренебрегне тези решения. Но държавата също трябва да отчита икономическите последствия от собствената си политика.
Съотношението между публичната власт и частния капитал се променя според конкретния отрасъл и международната обстановка. То не може да бъде сведено до единна схема, в която държавата неизменно изпълнява чужда воля.
Лявото и дясното не са изчезнали, но политическите им програми изостават
Кризата на традиционните политически партии има множество причини. Промените в структурата на заетостта, глобализацията на производството, миграцията, демографските процеси и културните конфликти влияят върху политическото представителство. Цифровите технологии добавят нови зависимости, които съществуващите идеологически конструкции невинаги успяват да обяснят.
В класическото индустриално общество принадлежността към определена социална група често е свързана с относително устойчиви икономически интереси. Работниците в големите предприятия могат да изграждат професионални организации и политически движения около въпросите за заплащането, работното време и социалната защита.
Днес значителна част от трудовите отношения се осъществява при различни условия. Служителят в технологична компания, работещият чрез цифрова платформа, специалистът на свободна практика и работникът в автомобилен завод могат да имат общи интереси по определени въпроси, но съществени различия по други.
Политическите партии трудно обединяват тези групи чрез традиционните си програми.
Германската политическа действителност предоставя интересни примери. Партията на Сара Вагенкнехт съчетава социално-икономически позиции, свързвани с левицата, с по-рестриктивни възгледи по отношение на миграцията и критично отношение към определени решения на германското управление. „Алтернатива за Германия“ има различна идеологическа история и политическа идентичност.
Сходствата по отделни въпроси не означават, че двете политически сили представляват единно движение. Не доказват и окончателното изчезване на разграничението между ляво и дясно.
В американската политика също могат да се наблюдават съвпадения между позиции на движения с различни идеологически основания. Критиката към определени военни интервенции, към влиянието на големите корпорации или към ограниченията върху свободата на изразяване не принадлежи изключително на една политическа традиция.
Подобни съвпадения са съществували и в предишни исторически периоди. Политическите коалиции невинаги се изграждат върху пълно идеологическо единство. Понякога възникват около конкретна обществена цел, след постигането на която различията отново придобиват значение.
Да се обяви въз основа на това, че всички леви и десни партии са изгубили смисъл, би означавало да се пренебрегнат реалните конфликти относно собствеността, доходите, данъчната политика, социалните права и ролята на държавата.
Тези противоречия продължават да съществуват. Но към тях се прибавят въпросите за цифровата инфраструктура, автоматизацията и разпределението на икономическите ползи от новите технологии.
Една политическа партия може да защитава социалните права на работниците и едновременно да няма достатъчно ясна позиция относно условията за труд чрез цифрови платформи. Друга може да настоява за ограничаване на държавната намеса, без да разглежда подробно последствията от концентрацията на частна технологична власт.
Политическите програми често се изграждат около въпроси, които са разбираеми за избирателите и имат дълга история. Новите икономически отношения изискват специфична експертиза, а техните последствия невинаги са непосредствено видими.
Кой определя какво достига до обществото
Разпространението на информация винаги е било свързано с икономически и политически интереси. Собствеността върху печатници, вестници, радиостанции и телевизионни мрежи осигурява възможност за влияние върху публичния разговор.
Цифровите платформи променят организацията на това влияние.
Редакцията на една медия взема решения какво да публикува. Платформата, чрез която публикацията достига до аудиторията, използва собствени механизми за подреждане и препоръчване на съдържание. Тези механизми могат да отчитат потребителски интереси, предишни взаимодействия, технически характеристики и други показатели.
Не съществува единен алгоритъм, който да управлява цялото цифрово пространство. Различните услуги използват различни системи, а конкретните правила се променят.
Ограничената публична информация за някои от тези механизми обаче затруднява независимата оценка на последствията от тяхното действие.
Една медия може да установи, че посещенията ѝ от определена платформа намаляват. Само по себе си това не доказва политическа намеса. Причините могат да бъдат промяна в потребителските предпочитания, конкуренция, техническо обновяване или изменение в правилата за разпространение.
Но когато голяма част от аудиторията зависи от ограничен брой посредници, подобни промени придобиват сериозно икономическо значение.
Възниква и въпросът за редакционната независимост. Ако финансовото състояние на една медия зависи в значителна степен от посещенията, които получава чрез цифрови платформи, тя може да бъде стимулирана да приспособява съдържанието си към измеримите показатели на тези услуги.
Продължителността на видеоматериалите, честотата на публикуване, структурата на заглавията и начинът на представяне на информацията могат да бъдат променяни с цел по-голяма видимост.
Подобно приспособяване не е непременно вредно. Медиите винаги са се стремили да привличат аудитория. Но когато стремежът към измерима ангажираност започне да определя редакционните решения, възниква напрежение между търговските стимули и обществената функция на журналистиката.
Технологичният посредник не носи същата редакционна отговорност като журналиста, който създава съдържанието. Въпреки това решенията му могат да влияят върху разпространението на журналистически публикации.
Изкуственият интелект и новото разпределение на икономическите ползи
Развитието на изкуствения интелект увеличава значението на технологичната инфраструктура. Обучението и използването на големи модели изискват изчислителна мощност, специализирани полупроводници, електроенергия, квалифицирани специалисти и достъп до различни видове данни.
Тези ресурси са скъпи и не са равномерно разпределени между икономическите участници.
Компаниите, които разполагат с необходимата инфраструктура, могат да предлагат услуги на множество предприятия и публични институции. Част от клиентите получават възможност да използват сложни технологии, без да изграждат собствени изчислителни системи. Същевременно възниква зависимост от доставчиците на тези услуги.
Това отношение има сходства с други форми на инфраструктурна зависимост, познати от индустриалната история. Предприятие, което не притежава собствена електроцентрала, зависи от доставчика на електроенергия. Фирма, която използва външна изчислителна инфраструктура, зависи от технологичните и договорните условия на нейния оператор.
Разликата е, че цифровите услуги могат да бъдат непосредствено свързани с обработката на информация, управлението на производствени процеси и вземането на стопански решения.
Автоматизацията също променя организацията на труда. Определени дейности могат да бъдат изпълнявани по-бързо или с по-малко непосредствено човешко участие. Други изискват нови професионални умения и създават допълнително търсене на квалифицирани специалисти.
Последствията зависят от конкретния отрасъл, технологичните решения и икономическата политика.
Повишаването на производителността не гарантира автоматично увеличаване на доходите на всички работещи. Икономическите ползи могат да бъдат разпределени между възнаграждения, печалби, инвестиции и потребителски цени по различен начин.
Отношенията между труда и капитала запазват значението си именно при определянето на това разпределение.
Появяват се и нови спорове относно използването на произведено от други лица съдържание. Журналистически материали, научни публикации и художествени произведения могат да участват в разработването на системи за изкуствен интелект при различни правни и договорни условия.
Правоносителите поставят въпроси относно разрешенията, възнагражденията и защитата на интелектуалната собственост. Технологичните компании защитават различни интерпретации на приложимото законодателство и на допустимото използване на информационни материали.
Правните решения не са еднакви във всички държави.
За медиите възниква и проблемът с достъпа до аудиторията. Когато потребителят получава отговор чрез цифров посредник, той може да не посещава първоначалния източник на информацията. Това създава риск за издатели, чиито приходи зависят от посещения, реклама и абонаменти.
Мащабът на тези последствия все още се различава между отделните пазари и видове медии.
Старите икономически категории и новата политическа действителност
Съвременният капитализъм не е престанал да се основава върху собственост, инвестиции, труд и пазарни отношения. Технологичните промени разширяват областите, в които тези отношения действат, и създават нови възможности за концентрация на икономическа власт.
Вниманието има значение като ограничен човешки ресурс, за който се конкурират различни информационни и търговски организации. Но то не може да бъде разглеждано като универсален заместител на парите или като самостоятелно обяснение на капиталистическото натрупване.
Зад цифровите услуги стоят конкретни собственици, технологична инфраструктура, договорни отношения и стопански интереси. Тези отношения определят кой получава приходи, кой носи разходите и кой разполага с възможност да установява условията за участие на останалите.
Държавата продължава да бъде съществен участник в тази система. Нейните решения влияят върху технологичното развитие, конкуренцията, защитата на личните данни и условията за използване на цифровата инфраструктура.
Политическите партии трябва да формулират позиции по отношения, които засягат все по-голяма част от икономическия и обществения живот. Традиционните противоречия между труда и капитала не са изчезнали, но вече се проявяват и в дейности, които предишните поколения не са възприемали като част от непосредствения производствен процес.
Възможно е бъдещите политически конфликти да се организират и около собствеността върху цифровата инфраструктура, условията за достъп до информация и разпределението на ползите от автоматизацията.
Тези въпроси не могат да бъдат решени единствено чрез технологични средства. Те предполагат политически избори, законодателни решения и обществени конфликти относно собствеността и икономическата власт.
