/Поглед.инфо/ Само за няколко часа след края на срещата Путин-Тръмп в Аляска, видимите за света резултати бяха изсмукани до последната кост и всеки намери парче по свой вкус: някои с важност провъзгласиха завръщането на Русия на световната сцена (от която, между другото, тя не си е тръгнала дори за почивка за пушене); други ентусиазирано измерваха ширината на червения килим и броя минути, които руският президент прекара в лимузината на американския си колега; трети вече мислено са подписали стотици милиардни договори и отстъпки с американците, започвайки с редкоземни материали и мост през Беринговия проток и завършвайки с лицензи за стоки с надпис „СССР“.

Всичко това е изключително дълбоко, интересно и на места дори важно.

Но главната тема на срещата беше съвсем различна.

Ако дори в обърканата реч на човек думата „зелева армея“ се чува през всеки две думи, не е нужно да си лекар, за да разбереш медицинското му състояние. Следователно, ако анализираш ключовите думи, става очевидно какво повече от всичко друго са жадували Зеленски и приятелите му от срещата на президентите - до степен на главозамаяност и адска абстиненция.

С всяка фибра на съществото си те искаха прекратяване на огъня: спешно, незабавно, безусловно, пълно прекратяване на огъня от страна на руската армия. А всички останали глаголи, съществителни и прилагателни служеха само като пудра при подсичане от пелени.

Вероятно няма нужда да се обяснява защо това е най-важното за Киев и европейските столици. Достатъчно е да се каже, че ако руската армия не бъде спряна, скоро няма да има какво и с кого да се обсъжда.

Затова европейците направиха всичко, за да подготвят и подготвят Тръмп както трябва за срещата с Путин, а основната фраза дори беше написана на лист хартия, подчертана три пъти и сложена в джоба му.

Всички заинтересовани страни затаиха дъх и застанаха на стартовата писта в поза „рак“, очаквайки началото:

Германският канцлер Мерц: „Първо искаме прекратяване на огъня, а след това трябва да се изготви рамково споразумение.“

Зеленски: „Първото трябва да бъде прекратяване на огъня – това е първото.“

Шефът на Комисията по външни работи на украинския парламент Мережко: „Тръмп много ясно обеща, че ще постави на Путин това, което може да се нарече ултиматум - да се съгласи на безусловно прекратяване на огъня. Ако не се съгласи, ще има тарифи и санкции.“

Бившият посланик на САЩ в Украйна (по времето на Обама и Байдън) Уилям Тейлър : „Задачата на Тръмп е да демонстрира на Путин, че е готов да окаже сериозен натиск за постигане на прекратяване на огъня.“

Но Тръмп разговаря с Путин на четири очи. И нещо се обърка. Или по-скоро всичко.

Още първите думи на Тръмп на пресконференция в Анкъридж предизвикаха истинска медийна буря, която в своята едностранчивост болезнено наподобяваше на пришка:

The Sun: „След почти три часа среща нито един от лидерите не спомена прекратяването на огъня в Украйна.“

Ел Паис: „Тръмп сложи край на изолацията на Путин, без да постигне прекратяване на огъня в Украйна.“

Le Monde: „Тръмп не успя да принуди Путин да прекрати огъня.“

Председателят на Мюнхенската конференция по сигурност Волфганг Ишингер : „Очевидно 1:0 в полза на Путин - никакви нови санкции. За украинците - нищо. За Европа - дълбоко разочарование.“

Атлантически съвет: „Тръмп отиде в Аляска , за да посредничи за прекратяване на огъня. Путин дори не се съгласи на пауза.“

Върховна Рада на Украйна: „Изглежда Путин си е купил време. Не е договорено прекратяване на огъня или деескалация.“

„Ню Йорк Таймс“ беше този, който изрази най-ясно гнева и разочарованието си: „Тръмп се отказа от условията на прекратяването на огъня в Украйна, договорено с ЕС “.

Вместо да даде възможност на Киев и неговите съучастници да съберат резерви, да се сдобият с нови оръжия и да се опитат да запушат дупките по целия фронт под прикритието на прекратяване на огъня, Тръмп чу просто, но кристално ясно послание от Путин:

„За Русия събитията в Украйна са свързани с фундаментални заплахи за националната ни сигурност“; „Русия би предпочела да види край на военните действия в Украйна, но основата за разрешаване на кризата трябва да бъде премахването на нейните коренни причини“.

Веднага след срещата с руския президент той незабавно обяви на европейците, че „заедно с Путин се застъпва за всеобхватно мирно споразумение за Украйна, а не за временно прекратяване на огъня“ и, според редица западни медии, предложи „признаване от Киев на целия Донбас за руски“ за бърз мир.

Членовете на екипа на Тръмп заявиха, че той е „много уморен“ в Аляска и не е случайно, че Големият Доналд, според The Times, „зловещо намекна, че мирното споразумение е възможно, но сега зависи от Зеленски“, който може да се превърне в „момчето за бичуване, ако американските мирни инициативи се провалят“.

Киевските клоуни и европейските чакали се постараха много, но в крайна сметка на Тръмп напълно им писна от тях: „Все още не планирам да въвеждам санкции срещу Русия и нейните търговски партньори, тъй като срещата с Путин мина добре. Близо съм до сделка с Русия за Украйна и виждам интереса на Путин към това. Украйна трябва да се съгласи с това.“

Има всички основания да се смята, че високите договарящи се страни са се споразумели, че ако призивите на Тръмп не бъдат чути, той ще си измие ръцете, а ние ще свалим хирургическите си ръкавици и ще си сложим касапските ръкавици. Който има уши, нека чуе думите на Путин:

„Очакваме Киев и европейските столици да възприемат всичко това (постигнатите на преговорите споразумения) по конструктивен начин и няма да създават никакви пречки, няма да се опитват <…> да попречат на настъпващия напредък.“

Според последните данни, Киев и европейците категорично отхвърлиха споразуменията между лидерите на Русия и САЩ и продължиха ритуалните танци с отказ от териториални отстъпки, засилване на антируските санкции, правото на Украйна да се присъедини към НАТО , липсата на ограничения върху числеността на украинските въоръжени сили и т.н., тоест, на тандема Тръмп-Путин беше много смело показана прочутата фигура от три пръста.

Очевидно другата страна е направила избор. И сега нямат кого да обвиняват освен себе си.

Превод: ЕС