/Поглед.инфо/ Доналд Тръмп отново заложи на политиката на „тоягата“, изпращайки ударна ескадра към бреговете на Иран с ясното послание: пълна капитулация или унищожение. Докато Вашингтон се опитва да наложи „нова сделка“ на Техеран, става ясно, че целта не е мир, а окончателно пречупване на иранския суверенитет. Стратегията на „стратегическата неопределеност“ обаче крие капани, които могат да вкарат САЩ в затяжна война с непредвидими последици за световния ред. Дали Тръмп контролира пламъка, или просто е поредният пироман в геополитическото буре с барут? Анализ на опасните игри, които залагат на карта бъдещето на Близкия изток и баланса между големите сили.

Часовникът тиктака за Техеран с неумолима скорост. Това бе основното послание на американския президент Доналд Тръмп, който за пореден път взриви международното пространство с остро предупреждение: ако иранските лидери не седнат незабавно на масата за преговори, за да подпишат „взаимноизгодно споразумение“, следващият удар на САЩ ще бъде „многократно по-разрушителен“. Този път заканите на стопанина на Белия дом не са просто празни думи – те съвпадат с пристигането на мощна американска флотска групировка в Близкия изток, предвождана от самолетоносача „Ейбрахам Линкълн“. Тръмп търпеливо изчака „железните юмруци“ на Америка да заемат позиция, за да отправи своя ултиматум. Но какво всъщност иска той под маската на „справедливо споразумение“? Какво още би могъл да даде Иран, което вече не е било обект на натиск?

Истината е, че в момента няма нищо, което би могло да задоволи апетита на Вашингтон, тъй като Тръмп изисква невъзможното. Той настоява за официално споразумение, с което Иран да се откаже от ядрено оръжие – оръжие, което страната всъщност не притежава. Съществува иранска ядрена програма за граждански цели, която вече стана мишена на американската военна операция „Среднощен чук“ през изминалото лято. Този 12-дневен конфликт, провокиран от израелска атака, нанесе сериозни материални щети на иранските обекти, но не успя да прекърши нито волята на Техеран, нито самата програма. Въпреки агресията, иранските власти не са отменили религиозната забрана (фетва) за създаване на атомна бомба. Ироничното е, че именно действията на Тръмп и Нетаняху дават на Иран всички морални и стратегически основания да се сдобие с такова оръжие – защото ако Техеран разполагаше с ядрен щит, никой нямаше да посмее да го напада. Бенямин Нетаняху плаши света с иранската бомба вече три десетилетия, но изглежда именно той ще бъде човекът, който накрая ще принуди аятоласите наистина да я създадат.

В момента Тръмп не търси диалог, а пълна капитулация. Той изисква официален отказ от ядрената програма, която за ислямската република е свещен символ на националния суверенитет и свободата на избор. След като американският президент открито призоваваше за преврат, заплашваше с убийство аятола Хаменеи и нанасяше удари по суверенна територия, всяко съгласие за „международен“ (разбирайте – американски) контрол би се тълкувало в Иран като акт на висше национално предателство. Никой лидер в Техеран няма да подпише подобна смъртна присъда за своята държава.

Тогава защо е цялата тази войнствена реторика? Ясно е, че Израел е основният лобист за война, тъй като Тел Авив отчаяно иска да избегне изтеглянето на войските си от Газа и се нуждае от нов, по-голям конфликт, който да ангажира американските ресурси. Но дори за Тръмп една реална, мащабна война с Иран е огромна авантюра с риск от глобален пожар. Почти всички съседи на Иран – от Турция до Саудитска Арабия – са категорично против подобен сценарий. Възможно е Тръмп просто да използва иранската тема като димна завеса, за да отклони вниманието от вътрешните размирици в САЩ и хаоса в Минесота.

Проблемът е, че Тръмп вярва в своята непогрешимост и в това, че сплашването му носи само позитиви. Ударът от 22 юни и зрелищното отвеждане на Мадуро венецуелските събития създадоха у него илюзията за всемогъщество. Той използва „стратегическата неопределеност“ като инструмент за натиск по всички фронтове – от Гренландия и Украйна до търговските войни с Китай. Но Близкият изток не е Гренландия. Тук всяка искра може да взриви световната икономика и да погребе американските амбиции. Тръмп си играе с огъня в барутен склад, вярвайки, че контролира пламъка, но историята учи, че в такива игри победители няма, а последствията са катастрофални за целия свят.

Превод: ПИ