/Поглед.инфо/ Съвременният свят, преди всичко западните страни, на практика е загубил способността си към качествени иновации. За последните 10 години няма нито една значима иновация, която да окаже съществено влияние върху решението на каквито и да е задачи, или за повишаване на жизнения стандарт, или за по-ефективно използване на ресурси. Напротив, светът се срива до абсурден примитивизъм. Мисленето става клипово, фрагментарно, примитивно, тясно, разсеяно. Наблюдава се деградация навсякъде. И в киното, и в игрите, и в изкуството, и в музиката, и в театралната култура, и в модата, и в архитектурата, в технологиите и в политиката.
Съвременният западен свят не генерира нищо, с което да може да се гордее, дори в рамките на цяло поколение, дори на век. Всяка изминала година става все по-лошо, при това все по-бързо. Ако преди пет години медийното цифрово съдържание (кино, музика, игри) беше все още ядващо се, то към момента падението на качеството става драматично, клиширано, а идеологизирането разбива концептуалното многообразие и дълбочина. Всичко става предсказуемо и от това мерзко.
Съвременният свят е наводнен от социални извращения, изкривявания, финансово-икономически дисбаланси, функционален политически паралич, загуба на обратна връзка и излишък във всичко. В потреблението, във финансовите ресурси, в излишните технологии и ресурси, поддържащи изкуственото стимулиране, увеличаващата се роля н “зомби”-икономиката.
Измененията в съвременния свят станаха твърде много, а количеството на качествените ресурси и технологии твърде малко. Това и създава разрива между качеството и количеството, провокирайки разложение от гледна точка на използването на ресурси. По-рано, на практика през целия период на развитие на човечеството, акцентът се поставя върху рационалното използване на ресурсите като основа за оцеляването. Но не и сега. Съвременната икономика произвежда немислимо количество отпадъци, причината за които е невъзможността за успешното производство и потребление на продукти в рамките на сроковете на годност или сезонност. Нещата просто не са нужни в подобен обем, какъвто се предлага и с такава периодичност на ротацията.
Преди колко бяха нужните апаратни ресурси на компютъра (памет, процесор, дисково пространство) за програмистите за изпълнението на определи задачи, а колко са сега? Десетки и стотици пъти повече сега за изпълнението на същите задачи. Ефективността на използване на ресурсите пада драматично във всяко отношение. Колко издържат на работа автомобилите и техниката до първа повреда? Качеството на стоките пада, пада и качеството на услугите, технологиите стават все по-”мимикриращи” под иновациите, тоест повтарят се с незначителни изменения. Появата на криптовалутите, за чието копаене е нужна енергия, съпоставима с потреблението на цяла водеща държава е резултат на системния производствен профицит, когато поддържането на излишността става задача на политически демагози, устройващи надпревара за скоростта на ръста на производствените единици.
Наблюдава се устойчива тенденция за умствено и физическо разложение на поколенията. Най-свръхчовешко е поколението, родено между 1900 и 1925 г., което вижда две световни войни, революции, глад, епидемии, икономически срив и които формират следвоенното устройство на света - архитектурата на съвременния свят, върху който паразитират съвременните деграданти. Поколението между 1925 и 1945 г., както и “бейби-бумърите” (1945-1965 г.) са консерватори, традиционалисти и последователи на ефективността и системността, които подхващат и развиват всичко това, което е заложено от техните бащи и дядовци в следвоенното устройство на света. Фактически този свят, който виждаме, е създаден от хората, родени преди 1965 година. Обкръжението, ресурсната достатъчно, семейната институция и образованието формират именно този дух на времето, който кристализират духа, ценностните ориентири, мирогледа и идеологическата насоченост.
С поколението “Х” (1965-1985) и поколението “У” (1985-2003) и съвременното поколение “З” (след 2003 г) всичко върви надолу. Колкото по-стерилни и удобни са условията, толкова са по-малко стимулите за развитие и жизненост. Човечеството още не е виждало по-безперспективно поколение от поколение “З”, станало такова в условията на терминално излишество на ресурси, разпад на семейната институция, наложени извращения, разпадащо се образование и експанзия на социалните мрежи, присаждащи лъжливи и изкривени ценности и парадигми. След 15-20 години, когато тези инфантилни, отгледани вкъщи и необразовани деграданти влязат в центровете на управление, светът ще се разтресе за последен път преди новото конфигуриране и премахването на излишността. Развитието е невъзможно без стресове и изпитания? Какво и как могат да управляват съвременните дебили в “Инстаграм” и “Тик-ток”? Това е изгубено поколение, което може единствено да потребява, да се разлага и разпада.
Ужасяващо ниското качество на работната сила от поколение “З”, впрочем, както и у поколение “У” вече се вижда с невъоръжено око и ще става още по-лошо. Просто някой трябва да замени квалифицираните кадри, родени между 1940 и 1970 година, които сега стоят начело.
Междувременно сме свидетели на пълзяща деградация, причинена от продължителното прекъсване на обратната връзка в сегашното затъпяващо поколение политици и бизнес елита, когато наркотиците, излишната ликвидност и липсата на конкуренция създават струпвания от паразитна зомби-икономика. Квинтесенцията на разложението се вижда в САЩ и в Европа. Този свят, това качество на управление няма нищо общо с това, каквото беше преди 20-30 и още повече преди 50 години. Устойчивостта се осигурява изключително от запаса на издръжливост на конструкцията, чиито архитекти са поколенията между 1900 и 1960 година. Най-парадоксалното е, че вирусът на разложението обхваща дори по-възрастното поколение, което се вижда в такива нищожества като Байдън и Пауъл. Това е болното, паразитно общество на разлагащите се елити... Можете ли да сравните политиците и качеството на управлението в периода 1940-1970 година и днес? Безволни политически демагози и животни.
Честита нова 2022 година, която може да се окаже преломна и сложна. Пътят към пропастта е построен и влакът се носи без спирачки. Не им стига нито волята, нито компетенцията да спрат разрушителната тенденция. Ще победи този, който запази разум, здраве, умения и способност към развитие. Затова, към нов път и нов свят! Нека имаме сили и разум!
Превод: В. Сергеев