/Поглед.инфо/ Турският президент Реджеп Ердоган обеща да спаси Европейския съюз и да реши всички проблеми, пред които е изправен, ако турците станат пълноправни членове на общността. Но реално той няма никакво намерение нито да спасява ЕС, нито да влиза в него. Анкара играе собствената си игра с много амбициозни цели.
„Именно Турция и нейното пълноправно членство в ЕС могат да спасят Европейския съюз от задънената улица, в която се намира по всички въпроси: от икономиката до отбраната, от политиката до международната ситуация.“
Това е посланието на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, изразено в телевизионното му обръщение към нацията след заседание на кабинета. Според турския лидер „колкото по-скоро ЕС се изправи пред тези реалности, толкова по-добре за самия него“.
Няма съмнение , че Европейският съюз е не просто в задънена улица, но е близо до кома . Брюксел е обхванат от така наречената перфектна буря, която включва няколко кризи едновременно.
Това е икономическата криза, една от причините за която беше доброволният отказ на Европа от руски газ.
Това е политическата криза, свързана със системната деградация на центристките сили и заплахата от идването на власт на евроскептиците.
Това е идеологическа криза, в която концепцията за европейска интеграция и либералните ценности са загубили своята привлекателност за избирателите.
Това е външнополитическа криза, в която Брюксел не успява да се адаптира към новите реалности на отношенията си както с Москва, така и с Вашингтон.
Новият президент на САЩ Доналд Тръмп разрушава трансатлантическото единство в полза на вертикална структура на властта, където Америка командва, а Европа се подчинява.
Накрая е миграционната криза. Правителствата на ЕС искрено не разбират какво да правят с „прекомерно много пристигащите“: управляващата идеология не позволява те да бъдат някак интегрирани, а и няма сила да ги експулсира.
Но как Tурция ще спаси Европейския съюз от всички тези предизвикателства?
Ердоган определено е прав, че либералната демокрация, която той нарече „най-привлекателната идеология на 20-ти век“, е в упадък и празнината се запълва от „крайнодесни демагози“ със специфичен дневен ред.
„Привлякохме внимание към възхода на антиимигрантски и ислямофобски крайнодесни движения на Запад. „За съжаление много избори в последно време потвърдиха страховете ни“, каза турският президент.
Той обаче от своя страна може да предложи на Европа само идеологията на политическия ислям, а по отношение на решаването на проблемите на Стария свят тя едва ли ще бъде по-ефективна от либерализма, който е по-познат на европейците.
Tурция може да осигури спасителен пояс за бързо застаряващата европейска икономика и частично да се справи с недостига на работна ръка в ЕС, каза Ердоган. Но на практика това означава нова вълна на ислямска миграция към Европейския съюз и като следствие - засилване на миграционната и политическата криза, тоест изостряне на вътрешното напрежение и засилване на крайнодесните движения.
Въпросът как Турция може да помогне на Европа е фундаментално неправилно поставен: всъщност Турция няма намерение да помага на Европа по никакъв начин. Освен това тя всъщност не се опитва да използва настоящата криза в ЕС, за да стане член, тъй като отдавна е надраснала това „желание“. Планът на Турция е различен – и е значим.
„За Турция Европейският съюз исторически е бил важен като стимул за собственото й развитие. Част от населението горещо се надяваше, че присъединяването към ЕС ще донесе дивиденти под формата на икономически ползи, промени в законодателството, укрепване на гражданското общество и т.н., припомня Владимир Аватков, ръководител на отдела за Близкия и постсъветския изток в Института за научна информация по социални науки на Руската академия на науките.
Но сега и в турското общество, и особено в турският естаблишмънт вярват в това, че
„Не Турция трябва да влезе в ЕС, а ЕС трябва влезе в Турция.
Според Аватков управляващият елит вижда турската нация като равнопоставена на американците, руснаците, китайците, но не и на европейците, които отдавна възприема като това, което те всъщност са – не субект на глобалния политически процес, а обект.
Съответно Анкара използва настоящата европейска криза, за да прокара своите наративи. Например да се принуди ЕС да спре да чете лекции на Турция. Да се постави Европа в зависимост от доставките на газ и работна ръка. Да се засили влиянието върху вътрешните процеси в страните от ЕС чрез „агенти на влияние“ – турската диаспора и мюсюлманите като цяло.
„Турската република се позиционира като защитник на всички мюсюлмани по света, това е една от идеологиите на нейната външна политика. Анкара също така се опитва да насърчава борбата срещу ислямофобията в целия свят, включително в Европа. Например чрез религиозни и етнически структури”, казва Аватков.
Ето защо Анкара толкова настоява за разрастването на „крайнодясната заплаха“ в Европа.
„Антиимигрантската партия AfD се превърна във втората по големина политическа сила в Германия, предизвиквайки страхове и притеснения както сред мюсюлманите, така и сред турците за тяхната безопасност и бъдеще в най-населената страна в ЕС“, пише Daily Sabah .
Ердоган им предлага цялата защита. Той каза, че Анкара придава "голямо значение" на благосъстоянието на турците, живеещи в Европа, и "следи внимателно" развитието, за да гарантира, че крайната десница не представлява заплаха.
В сегашната ситуация Европа не може да направи нищо срещу тази опека и въобще за нарастването на турското влияние. Въпреки трезвите забележки на вицепрезидента на САЩ Дж. Д. Ванс (който каза, че основната опасност за ЕС идва от вътрешните проблеми, включително миграцията), Брюксел продължава да смята Русия и евроскептиците за основна заплаха, концентрирайки намаляващите си ресурси в борбата с тях и за подкрепата на Украйна.
По този начин тя отваря допълнителни „прозорци на възможности“ за Ердоган да превърне мюсюлманите в ЕС в мощна сила – протурска, антилиберална и антиевропейска.
Превод: ЕС