/Поглед.инфо/ Руските миротворци започнаха новите си задължения в Нагорни Карабах. И от поведението на турската страна можем да заключим, че това не я устройва. Изглежда, че Москва е откраднала важен трофей под носа на Ердоган, което означава, че трябва да се подготви за провокации: Турция ще се опита да си отмъсти.

"Границите на мобилността на турските наблюдатели ще бъдат ограничени от помещенията на наблюдателния център на азербайджанска територия, не на територията на бившия конфликт. В Нагорни Карабах няма да бъдат изпращани мироопазващи подразделения на турската република."

С тези думи руският външен министър Сергей Лавров за пореден път опроверга твърденията, че турските военни, освен всичко друго, ще прилагат новата структура за сигурност в Южен Кавказ като миротворци.

„За пореден път“, тъй като това многократно е заявявано в Русия на различни дипломатически нива. Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков е правил това поне два пъти.

Трябва да повторим едно и също нещо, не защото не е станало ясно от първия път - турците ще бъдат наблюдатели, не миротворци и не на линията на разграничаване на страните, а в азербайджанския център за наблюдение. Но тъй като самите те настояват за обратното, макар че дори Армения, доведена до отчаяние, никога не би се съгласила на това, защото това би станало за нея не просто приемане на факта на поражението в Арцах, но и подигравка с всички арменски трагедии едновременно и с особен цинизъм.

Точно в четвъртък, по време на телефонни разговори с ръководителите на външните министерства на Русия, Франция и САЩ, арменският външен министър Зограб Мнацаканян отхвърли всякаква роля на Анкара в миротворческата операция, „въпреки стъпките, които вече е предприел в тази посока ”.

„Разполагането на турски миротворци не може да бъде тема за обсъждане само между Москва и Анкара. Армения и Азербайджан трябва да се съгласят на това “, обясни Песков от своя страна. Според него постоянната циркулация на слуха може да бъде причинена от „несъответствия в понятията“. Може би е така, разбира се. Но тогава ще трябва да признаем, че ние и турците имаме принципно различни понятийни апарати.

И така, в четвъртък сутринта турската агенция “Анадолу” разпространи думите на министъра на отбраната Хулуси Акар за прякото участие на Анкара в миротворческата мисия. Може да се предположи, че той е имал предвид центъра за наблюдение, просто не се е изразил много добре. Но ето собствената му забележка, която “Анадолу” даде вечерта на същия ден - след опроверженията от Лавров и Песков:

Къде е Турция? Турция е вътре в процеса на уреждане. Както на масата, така и на място. Голяма делегация от Русия пристига утре. Има тактически и технически подробности, които трябва да бъдат обсъдени кой къде да застане и кой какво да направи. "

Така че темата за турското присъствие преминава към третия кръг: вие гоните Анкара през вратата, а тя се връща обратно през прозореца. Какво означава - „трябва да бъдат обсъдени?” Как да разбера под "на място"?

Първите слухове се появиха същата нощ, след като Владимир Путин, Илхам Алиев и Никол Пашинян обявиха края на войната и новите граници на Арцах. Президентът на Азербайджан спомена турските миротворци - сякаш случайно, но трябваше да го опровергаят няколко поредни дни.

Всичко това изглеждаше така, сякаш Алиев се е бил договорил за подобно нещо с Ердоган, но идеята му не е минала през Москва и президентът на Азербайджан не е настоявал повече. В крайна сметка той получи всичко, което искаше, а твърде силното влияние на Турция върху азербайджанската армия се възприема от неговите генерали нееднозначно и предизвиква разцепление в редиците на победителя.

Първоначално Анкара беше наречена главен организатор на новата война. Всъщност тя беше спечелена от турски безпилотни летателни апарати, управлявани от турски генерали. И тъй като не се съобщава за сделки за закупуване на такива оръжия от Азербайджан, възникна версия, че турската армия ги е дала под наем на съседите, заедно със специалистите.

Планирането на операцията също е на Турция (поне както твърди Ереван). Прехвърлянето на бойци от Сирия в зоната на конфликта, фактът, който беше потвърден от разузнавателните служби на Русия, Франция и САЩ, може би е било организирано и от Анкара с банди туркомани. Тоест Турция е пълноправна страна в конфликта, а не миротворец.

Освен това Ердоган многократно призова азербайджанците да стигнат до край и да „освободят всички окупирани земи“ (което е абсолютно неприемливо от гледна точка на интересите на Русия). И когато стана ясно, че това няма да се случи, той уж се опита да убеди Москва да разреши конфликта чрез разделяне на влиянието в Южен Кавказ. Поне така твърдят източниците в арменските медии.

Върху това е наложена пълноценна конспиративна теория, според която руският хеликоптер Ми-24 всъщност е бил свален не от азербайджански, а от турски бойци. И не поради безразсъдство, а умишлено - искали са да предотвратят сключването на споразумение при условия, различни от тези на Анкара.

Това, повтаряме, е просто теория, чисто арменска и по свой начин параноична. Но поведението на турската страна през последните дни само по себе си предполага, че Ердоган, меко казано, е недоволен от случващото се. Ако в Азербайджан има национални тържества, то в Турция не бързат да показват радост, въпреки прекратяването на кръвопролитията и безусловната победа на Баку.

Вместо това отново и отново се издигат основания за клюки за турското присъствие в Карабах и че „още нищо не е решено“. Сякаш турците се опитват да скочат в заминаващия влак и не са готови да приемат, че Русия възнамерява да замине без тях.

Ако е така, вече не става дума за „различия в разбирането“, а за съвсем реалната провокация и подривна дейност. Сега арменците са, меко казано, със скъсани нерви - принудително са приели условията на мира, които са болезнени и унизителни за националното им достойнство, вече се е стигнало до размирици в Ереван, щурм на парламента и разбиване на кабинета на министър-председателя.

Макар и неоснователни, но все пак постоянните слухове за пускането на корен от Турция в зоната на конфликта са равносилни на наливане на масло в огъня. Не може дори да се каже кои асоциации у арменците за турците са по-значими в това отношение - дали като архитектите на настоящата победа на Баку, дали като организаторите на геноцида, който Анкара все още отказва да признае.

Нека Ердоган чука на заключената врата - не, султанът няма да получи нова военна база в Южен Кавказ, дори и да се пръсне от яд. Но в същото време горещината на страстите и турската упоритост трябва да се вземат предвид като потенциална заплаха.

Турският лидер отдавна демонстрира твърдостта и готовността си да действа по най-радикалните начини пред целия свят. Според някои тълкувания той е станал реалният мозък, който успешно е избрал времето за нападение срещу арменците (оспорваните избори в САЩ и отслабен друг проарменски играч - Франция, след като Анкара настрои целия ислямски свят срещу Макрон).

В комбинация с купищата съвременни безпилотни летателни апарати, бандата опитомени терористи и многоходовите интриги, се е появил зъл гений като от филмите на “Марвел”.

Русия го спря на крачка от постигането на заветната цел. Това означава, че той ще се опита да си отмъсти. Че провокациите ще продължат. Че всички тези думи за турските миротворци не са без основание. И че конфронтацията между Москва и Анкара в Южен Кавказ не е прекъсната, а в най-добрия случай преминава в друг етап. Горещата опосредствана война отстъпва място на студена с всичките шпиони, пропаганда, провокиране на кризи и създаване на зони на нестабилност.

Трябва да очакваме изненади от Ердоган. И то изключително неприятни.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели