/Поглед.инфо/ На фона на заплахите срещу руския посланик, турски националисти нападнаха апартаментите на служители на руската информационна агенция „Спутник“. Вместо да хване престъпниците, полицията задържа самите жертви почти за един ден заедно с главния редактор на агенцията. Ситуацията беше решена едва след намесата на Сергей Лавров, но ще бъде много по-трудно да се спре масовото клане, разгръщащо се сега в Сирия.

Тази история се развива бързо и започва с факта, че главният редактор на .ИА „Россия Сегодня“ и канал RT Маргарита Симонян в своя „Туитър“ разказа как „някакви вампири“ са нахлули в апартаментите на трима служители на „Спутник“ в Анкара снощи, които са „заплашвали, викали, че са предатели на родината, защото работят за руснаците“. Според нея нападателите са били организирани в групи от по десет и са изчезнали преди пристигането на полицията. Лозунгите на тяхното "действие" са "Турция за турците!" и „Руски шпиони“!

„Моите прабаби сега биха имали Дежа-вю“, добави Симонян, намеквайки за арменския геноцид, който Турция отрича. Тя се зачуди и как нападателите са открили домашните адреси на „не най-публичните служители“. „Съществува умишлено „източване“ на лични данни“, заяви Тимур Шафир, секретар на Съюза на журналистите в Русия.

След като журналистите са се свързали с полицията с оплакване за нападението върху техните апартаменти, контактът с тях е прекъснат повече от девет часа. През това време, както съобщава вестник "Созджу“, са извършени задържания, но не на нападателите, а на самите журналисти, пострадали от нападението. Като причина е посочена статия на уебсайта на агенцията под заглавието „Откраднатата провинция: защо Франция прехвърли част от Сирия на Турция преди 80 години.“

Тази статия е за региона Хатай, който след Първата световна война става част от Сирия, която е контролирана от Франция. Двадесет години по-късно Хатай преминава в ръцете на турците, след което много арменци и араби напускат провинцията, като се преместват в други части на Сирия. Регионът, в който сега живеят около 1,5 милиона души, остава причина за напрежението между Дамаск и Анкара в продължение на много години.

В неделя следобед в Истанбул беше задържан и главният редактор на „Спутник“ в Турция, Махир Бозтепе. „В същото време полицията в Анкара казва, че нямат служители у тях“, написа Симонян в канала си „Телеграм“.

В същото време полицията е извършила претърсвания в бюрото в Истанбул на информационната агенция, без да обясни причините им. „След това имам малко съмнение чии са вчерашните вандали, нахлули в апартаментите на нашите служители с националистически лозунги. В най-добрите традиции. Отделно ще отбележа, че почти всички наши момчета, работещи в турския „Спутник“, са турци“, подчерта Симонян.

Ситуацията предизвика огромен резонанс. Руското външно министерство призова турските власти незабавно да се намесят в ситуацията, да осигурят сигурност на представителите на руските медии и да помогнат за изясняване на всички обстоятелства на инцидента. И ИА „Русия днес“ се оплака на международни организации - ООН, ОССЕ, ЮНЕСКО, Международният съюз на журналистите. Представителят на ОССЕ по свободата на медиите Арлем Дезир вече осъди турските власти.

„Усложнението в отношенията ни не е причина да тормозим журналистите. Във всеки случай ще дадем нашия отговор. Турция активно се натъква на нашите ответни действия“, заяви на свой ред Олег Морозов, член на международния комитет на Съвета на федерацията.

А руските журналисти и блогъри направиха паралели с Украйна, където бившият президент Петро Порошенко, както и турският му колега сега, всъщност взе руските журналисти като заложници за последващи сделки и обмен.

Очевидно вдигнатото вълнение имаше ефект. До неделя вечерта Симонян съобщи, че трима журналисти са били изпратени в Двореца на правосъдието в Анкара, за да дадат показания, въпреки че „полицията заяви по-рано, че не знае къде се намират“. Малко след това роднините на журналистите обявиха освобождаването им. След това главният редактор на „Спутник“ - Турция беше освободен.

Самата Симонян е убедена, че телефонният разговор между външните министри на двете страни е изиграл решаваща роля. „Трима наши служители бяха освободени в Анкара веднага след като Лавров се обади на Чавушоглу“, написа тя в своя канал в „Телеграм“.

Вярно, източникът на ТАСС не потвърждава тази информация. Според него, като част от телефонен разговор, „различни теми са били обсъждани в очакване на среща на лидерите“. Преговорите лице в лице между Владимир Путин и Реджеп Ердоган могат да се проведат на 5 или 6 март.

Тази история се случи на фона на рязко влошаване на отношенията между Москва и Анкара заради Сирия. Тази седмица в Идлиб се състоя един от най-сериозните сблъсъци между сирийските и турските сили. В петък вечер 36 турски войници загинаха, а десетки бяха ранени в резултат на въздушен удар от правителствения самолет на Сирия. Както обяснява руското министерство на отбраната, "турските войници, които са били в бойните формирования на терористични групи, са попаднали под обстрела на сирийските войски." В същото време Анкара по-рано игнорира молбите за разкриване на местонахождението на своите военни.

В отговор, според турското Министерство на отбраната, са елиминирани над 300 сирийски военнослужещи (и общо над две хиляди войници за по-малко от три седмици), зенитен ракетно-артилерийски комплекс "Панцир", системи за противовъздушна отбрана "Бук" и друго оборудване. В Сирия обаче те нарекоха тези цифри преувеличени, обвинявайки турската страна в желанието „да се повдигне духът на търпящите поражение терористи“.

А в неделя Турция обяви пролетната операция "Пролетен щит" в Идлиб, като заяви, че не иска въоръжена конфронтация с Русия. В същия ден турската армия сваля два сирийски самолета Су-24.

Същността на конфликта между Москва и Анкара за Сирия е, че Турция, за разлика от Русия, вече не се бори с терористите в региона, основната цел на Анкара е да завземе сирийските земи, коментира доцентът от катедрата по политически науки и социология на РЕУ „Плеханов“, член на експертния съвет на „Офицерите на Русия” Александър Перенджиев.

Той припомни, че през 2015 г. Русия изпрати своите военни в Сирия, за да ѝ помогне да се защити от терористи, но терористите на „Ислямска държава“ по принцип вече не съществуват. Но след тяхното поражение „стана ясно, че изначално Турция застава зад терористите - тя просто играе своята игра под прикритието на участие в процеса в Астана, но всъщност иска да установи контрол над Идлиб. Става дума за откритата окупация на Сирия под прикритието на борбата с тероризма“, смята Перенджиев. След сирийското настъпление в Идлиб беше установено, че Турция се бори именно с официалните войски на Сирия, а не с терористите.

Според експерта Русия „никога не е искала да влиза във военен конфликт с Турция“, но „предвид позицията на Ердоган, ние няма да можем да поддържаме диалог през цялото време“. „Ако турците искат да останат насаме със сирийската армия, няма да е добре за тях. После ще се обръщат към Русия за защита от сирийците, които са способни със свои сили да победят Турция “, предупреди Перенджиев.

Несигурността в Турция за руските граждани поради нарастването на националистическите настроения там отдавна се обсъжда. В средата на февруари руският посланик Алексей Ерхов цитира заплахи, получени в социалните си мрежи. Характерно е, че той направи това в интервю за самата агенция „Спутник“, чиито журналисти първо бяха нападнати и след това държани в полицейски арест.

„Ето ескалацията в Сирия. Съгласен съм, че следват много болезнени събития и тревожни дни. Първо бяха убити руски офицери, после турски войници. Но вижте, какъв чудовищен „огън“ започна в социалните мрежи. Не искам, но ще цитирам някои от твърденията. "Сбогом на живота", "Никой няма да ви скърби", "Време е да изгорите" и така нататък ", каза руският посланик.

Той отбеляза „кръвожадността на някои автори на блогове и публикации, пълни с гняв и омраза, понякога поставящи способността да разсъждават логично“.

Посланикът припомни, че подобна агресия вече имаше в медиите и в социалните мрежи преди пет години, тогава Алепо беше вместо Идлиб. „Как свърши? „Самолетна криза” и злобно убийство на посланик Андрей Карлов. Между другото, аз самият вече бях пряко заплашен. И историята наистина ли не учи никого? “ - пита Ерхов.

Превод: В. Сергеев