/Поглед.инфо/ САЩ западат като геополитическа сила. Страната преминава през най-трудните дни в най-новата си история, а изборите през 2020 г. предстоят. Икономиката се сви с 34% през второто тримесечие поради коронавируса и няколко други фактора. Това никога досега не се е случвало. Вълненията, предизвикани от смъртта на афроамериканеца Джордж Флойд в Минеаполис в ръцете на полицията на 25 май, разкри силната поляризация в обществото и неспособността на държавата да се справи с кризата.
Америка не може да се справи със собствените си проблеми, но е готова да разкъса други страни
Съединените щати не успяха да се справят нито с пандемията, нито с последствията от убийството на Флойд. В хода на предизборната кампания поляризацията на обществото се увеличи до такава степен, че политическите партии, участващи в нея, очевидно са готови да приемат отслабването на САЩ, за да спечелят. Това е трудно да се повярва, когато става дума за страна, която харчи 82 милиарда долара годишно за разузнавателни служби. Краят на ерата на глобалното господство в САЩ е близо и глобалната хегемония ще смени собственика си. Всъщност многополюсен световен ред вече се е оформил. Америка е в много слабо положение през този преходен период, но изключително благоприятното ѝ географско положение между два океана, глобалната ѝ мрежа от военни бази, огромният потенциал на ядрени и конвенционални оръжия, отличната военна индустрия и идеологията на американската мечта все още до голяма степен определят ситуацията в света. Докато Америка губи сила, тя действа все по-разрушително.
Сривът на стратегията на Римланда
Няма съмнение, че основният елемент от световния ред, който САЩ се опитват да запазят, е Римландът. (Римланд е периферията, крайбрежния пояс на Евразийския континент, контролът над който е един от основните приоритети на американската външна политика). Именно тази структура не позволява на Русия (и наскоро Китай) да се разшири и да се превърне в морска сила, като се държи в рамките на така наречената Хартланд, тоест централна част на Евразия.
В крайна сметка неизбежното разширяване на евразийския лагер, засилено от сътрудничеството между Русия и Китай, което привлича някои страни от ЕС и Турция в сферата им на въздействие, ще се превърне в истински кошмар за САЩ. Боят все още е в разгара си. САЩ, като съюзник на СССР по време на Втората световна война, скоро след края ѝ обмисляха възможността за ядрен удар върху съветските градове, въпреки че Москва по това време не притежава атомно оръжие, само за да предотврати превръщането ѝ в стратегически конкурент, подкопавайки американския интереси в Европа. Днес Вашингтон продължава да прави всичко възможно, за да отслаби и унищожи китайското и руското влияние в Европа.
Основни цели: Русия и Китай
Русия е най-голямата цел в този геополитически пъзел, предимно във военния и енергийния сектор. САЩ все още не са в състояние да се противопоставят на руските технологии в области като хиперзвуково и ядрено оръжие. Докато Китай не представлява толкова голяма военна заплаха, колкото Русия, той има способността да осуети свободата на маневриране на САЩ в Западен Тихи океан. Съединените щати използват НАТО за предотвратяване на растежа на руското влияние и оказват постоянен силен натиск върху онези европейски държави, които се насочват към Русия - преди всичко върху Турция.
Китайско-руско сближаване и стабилност
Китай и Русия днес плащат скъпо за съпротивата си срещу американската агресия. И двете страни са станали мишени на търговски войни, ембарго, ограничения и санкции. Наскоро САЩ решиха да накажат китайската администрация в Хонконг за "нарушаване на демокрацията". В края на юни американците, които изпратиха три от своите самолетоносачи в Южнокитайско море - безпрецедентно събитие в историята, драстично увеличиха мащаба на военните учения в Тихия океан, като същевременно инструктираха мозъчни тръстове като корпорация РАНД да анализират сценарии за евентуална война срещу Китай. В същото време се полагат усилия за използване на мека сила. Така през юни беше създаден Междупарламентарният алианс за Китай.
Този съюз включва държави като Япония, Канада, Австралия, Великобритания, Германия, Норвегия и Швеция, а задачата му е да координира действията срещу Китай под ръководството на САЩ. Тази структура се основава на ценностите на демокрацията, правата на човека и неолиберализма. Тя разглежда Китай като заплаха за западните ценности, подобно на ситуацията в Съединените щати през ерата на Макарти, но в действителност не е нищо повече от нов инструмент за геополитическа борба. По този начин колективният Запад има задачата да предотврати обединението и солидарността в Евразия, както и сливането на китайската икономическа мощ с руската военна сила.
Те обаче вече са закъснели. Русия преодоля враждебността след анексията на Крим и избегна конкуренцията с Китай в Евразия. Тяхната солидарност дава надежда на цялото човечество. Според руския стратег Сергей Караганов, въпреки многобройните различия между двата народа, те дълго време са били под влиянието на турците. Фактът, че до XV век те са живели под властта на Монголската империя, е довел до формирането на някои общи исторически ценности. Днес руско-китайският съюз е единствената гаранция в света срещу американската агресия. Ситуацията, която се разви в отношенията между Китай и Русия в Централна Азия с появата на Инициативата “Един пояс - един път”, разкрива потенциала на китайското ръководство или поне способността му да заеме позицията на „първи сред равни“ в Евразийския Хартланд.
Разбира се, в този контекст не може да не се спомене и Индия. Руското влияние върху тази страна, която продължава да играе решаваща роля в глобалния баланс на силите, надвишава американското. Днес Индия е ядрена сила благодарение на Русия.
Евразийска интеграция
В Европа има държави, като Германия, чието сближаване с Русия предлага огромни възможности за сътрудничество с Китай. Икономическите отношения на Пекин 16 + 1 представляват особен интерес, въпреки факта, че Италия и страните от Централна и Източна Европа са членки на НАТО. Може да се каже, че някои от тях ще се изместят към оста на Евразия, докато Америка отслабва. Днес САЩ не са в състояние да поддържат глобална стабилност. В същото време нищо не може да сдържи бързия икономически растеж на Китай и неговия възход като свръхсила.
По този начин е ясно, че САЩ ще продължат да опустошават целия свят, за да защитят своята позиция на хегемони. Стабилизиращата роля на Русия в отношенията между Европа и Китай, както и изместването на някои страни от Южна Европа, включително Турция, към Евразия, ще направи неизбежен преходът към нов геополитически баланс, което в крайна сметка ще направи „периферната“ стратегия на Римланда напълно несъстоятелна.
Ситуацията е критична
Турция беше под обсада в Източното Средиземноморие. Тази обсада достигна своя връх със заплахи от икономически ембарго, санкции и валутни ограничения. Периодът на колебание на фона на открита враждебност от САЩ и Европа по отношение на закупуването на руски системи за ПВО 400, проекта „Турски поток“ и политиката на Анкара в Източното Средиземноморие трябва да приключи. Турция е в извънредно положение. Вече е ясно, че всякакви разрушителни и провокативни сценарии, които САЩ са разработили като част от стратегията си за „съзидателен хаос“, ще бъдат пуснати в движение, за да върнат Турция в орбитата на американската ос и да я задържат в Алианса от Студената война.
Днес в Турция събитията отпреди век практически се повтарят. Тогава е имало кавказка бариера, а днес средиземноморска. Мустафа Кемал разбива тази бариера и спасява хилядолетна Турция чрез съюз с новоизлюпената съветска република, който сключва с Ленин. Днес Турция може да пречупи средиземноморската бариера, създадена от САЩ и ЕС, като влезе в съюз с Азербайджан, Турската република Северен Кипър и Русия. Геополитическите интереси на Москва и Анкара сега практически съвпадат. Точно както преди сто години, Русия е изправена пред ембарго, санкции и империалистическа обсада.
Империализмът отново се опитва да направи Турция и Русия врагове, докато преследва собствените си интереси. Двете държави обаче трябва да си сътрудничат разумно, без да попадат в капана на мощни атлантически структури. Липсата на решителност може да забави нещата, но трябва да се помни, че империализмът няма да се откаже. Установяването на нов световен ред в разпадащия се периферен пояс на Римланд може да се ускори само с активното участие на Турция.
В тази връзка Турция трябва да се откаже от настоящата си религиозно ориентирана външна политика и да премине към реалистичните принципи на Мустафа Кемал. Външната политика на Анкара трябва да бъде насочена към сближаване и сътрудничество с Русия и Китай. Само по този начин ще можем да изведем кораба си от опасните проливи в открито море през XXI век и да не станем плячка на разрушителните геополитически амбиции на атлантическия лагер. Необходимо е да се надхвърли концепцията за "сблъсъка на цивилизациите", предложена от провокативния стратег Хънтингтън. Време е да се научат уроците по история, геополитика и стратегически науки. Време е твърдо да се придържаме към принципите на основателя на държавата Кемал Ататюрк, големите ценности на хилядолетната Турция. Време е да си спомним думите му: „Те ще си тръгнат точно както дойдоха“. Време е да се обединим.
Превод: В. Сергеев