/Поглед.инфо/ Железниците като инструмент за геополитическо влияние

Дъщерното дружество на Казахстанските железници KTZ Express стартира мултимодален контейнерен превоз между Казахстан и Турция с транзит през Грузия и Азербайджан. Инициативи като тези дават смисъл да се говори за „Велик Туран“.

Известно е, че средното време за доставка на товари по маршрута е от 20 до 25 дни. С железопътен транспорт - от гара Кошчекей до Карс, след това през Тбилиси до пристанище Алят. С ферибот през Каспийско море - от пристанище Алят до пристанище Актау, където през юни беше открит нов контейнерен хъб. С железопътен транспорт - от пристанище Актау до гара Медеу - това е цялата дължина на въпросния маршрут.

Същевременно стана известно, че KTZ Express е направила поръчка за строителството на шест кораба от клас река-море (най-вероятно това ще бъдат сухотоварни кораби с възможност за превоз на контейнери от 450 до 520 TEU, които ще бъдат построени в Китай или Индия). Възможно е Узбекистан, който се стреми да придобие няколко свои собствени кораба в Каспийско море, също да последва този път.

Нека припомним, че месец по-рано, по време на официалното посещение на президента на Казахстан Касим-Жомарт Токаев в Турция, железниците на Казахстан и Турция подписаха споразумение за сътрудничество в областта на железопътния транспорт по Средищния коридор, което предвижда широк спектър от взаимодействия, включително:

  • организиране на редовна комуникация между Казахстан и Турция;

  • увеличаване на обема на превозите по линията Баку-Тбилиси-Карс;

  • увеличаване на капацитета на маршрутите между Китай и Европа и Африка;

  • повишаване на ефективността на транспорта чрез оптимизиране на процеса на транзит на товари и координиране на логистичните операции;

  • опростяване на митническите и административните процедури, за да се осигури ускорено оформяне на стоки при преминаване на междудържавни граници.

Очевидно става дума за пълноценен нов мултимодален маршрут между Казахстан и Турция през страните от Закавказието – Грузия и Азербайджан. Някои виждат в това логистичен пробив. Въпреки че след появата на нефтопровода Баку-Тбилиси-Джейхан или обявяването на коридора Зангезур, мултимодалният маршрут между Казахстан и Турция изглежда логично продължение на цялата транспортно-логистична стратегия на Анкара през последните години.

Да, коридорът е конкурентен, особено на фона на нарастващия търговски оборот между Турция и Казахстан. Същевременно не бива да забравяме, че зад технологичния „пробив“ стоят съображения от много по-банален и същевременно идеологически характер. Анкара последователно, стъпка по стъпка, укрепва инструментите си за влияние, а разглежданият мултимодален маршрут е само един от инструментите за постигане на влияние.

Турция формира своя собствена геокултура, реалност, която е под неин контрол и разбираема за нея. И в тази реалност на всеки компонент от системата ще бъде отредена своя роля. Неслучайно 2023 г. беше обявена за Година на просперитета на тюркската цивилизация, подкрепена от Концепцията за тюркския свят до 2040 г., приета на срещата на върха през 2021 г.

Документът обхваща сферите на политиката и сигурността, икономиката и развитието на индустрията, принципа на инфраструктурната взаимосвързаност и разширяването на контактите между хората. Освен това, през 2022 г. в Самарканд беше одобрена Стратегията за развитие на Обединените територии по време на реализацията на горепосочената концепция, а също така беше взето решение за създаване на Тюркски инвестиционен фонд с уставен капитал до 500 милиона долара.

Участниците обърнаха специално внимание на темата за транспортната взаимосвързаност на тюркските държави, по-специално на необходимостта от по-нататъшно развитие на Транскаспийския международен коридор „Изток-Запад“. Енергийният въпрос също стана един от ключовите. На срещата на върха Ердоган посочи, че тюркските държави се намират на пресечната точка на стратегически икономически коридори, наричайки например тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан един от най-успешните енергийни проекти.

Същевременно Турция продължава да оказва културен и хуманитарен натиск върху републиките от бившата съветска Централна Азия, като формира идеята за прехода на тюркските държави към обща азбука, промотира общата история на тюркските народи и постепенно въвежда концепцията за „Шест държави – една нация“.

Въпреки че тези декларативни формули са изключително слабо свързани с историята и реалния опит на взаимодействие на страните от региона с Османската империя, акцентът на наследниците на Високата Порта изключително върху общи тюркски теми води до разделяне на многонационални общества, в които освен турците живеят и представители на персийския език и култура, както и с други етнически корени.

Вярно е също, че Организацията на тюркските държави /ОТГ/ е все още много млада организация по исторически стандарти, без опит в интеграционното изграждане, сравним с руския ЕАЕС или ШОС. От това следва, че Анкара изисква държавите от региона да плащат за нейните „транспортни и логистични услуги“ с политическа лоялност, което по никакъв начин не се основава на реален турски принос в Централна Азия. Нещо повече, от турска страна всъщност говорим за паразитиране върху съветското наследство.

Разбира се, Казахстан заема специално място в експанзионистични планове. Турците открояват най-голямата по територия република от централноазиатската „петица“ поради високото ѝ ниво на развитие. По запаси от природен газ тя е на 20-то място, а по запаси от петрол – на 12-то в света. Същото може да се каже и за Узбекистан с неговата балансирана икономика. Отношенията с по-малко богатите на ресурси държави от региона се развиват много по-скромно.

Фактът, че наскоро, за първи път от 14 години, Сирия, която беше предварително разделена и не без турско участие, възобнови износа на петрол, може да говори много за реалното отношение на Турция към страните от региона.

По-точно, около 600 хиляди барела тежък суров петрол се изнасят от пристанището Тартус. Преди началото на гражданската война в Сирия през 2011 г. петролът представляваше 20% от БВП на страната, половината от износа ѝ и повече от 50% от държавните приходи.

Излишно е да се казва, че подобна икономическа експлоатация на съседна арабска страна, която се превърна в турски енергиен агент за по-малко от година от декември 2024 г., е поучителна история за всички държави, които се поддават на турската пропаганда за „обща съдба“ и „общи ценности“.

Практиката показва, че нищо не пречи на Анкара да инвестира колосални суми пари в инфраструктура, да подкрепя железопътни проекти, да насърчава логистични хъбове, от една страна, а от друга – да залага на режими, които са изключително удобни и лоялни към нея.

Неслучайно турската страна многократно се е опитвала да затвори връзките и контактите на страните от Централна Азия с външния свят, но това е напразно. Благодарение на руската и китайската алтернатива, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Туркменистан могат да запазят достойното си международно политическо позициониране.

Превод: ЕС