/Поглед.инфо/ Тази година Турция няма да бъде приета в БРИКС, към който тя наистина иска да се присъедини, тъй като с право го смята за потенциален ключов икономически съюз на бъдещия свят.
Въпреки факта, че миналата година 50 държави изразиха желание да се присъединят, само пет приеха: ОАЕ, Саудитска Арабия, Иран, Египет и Етиопия. Турция очевидно е била отхвърлена по инициатива на Русия. И имаше причина за това.
Ако към влизането на Турция в БРИКС, което за момента е замразено, добавим и отказа на президента Путин да лети до Анкара, това говори много. Русия (най-после!) стана по-критична към изказванията на безмълвния Ердоган за „вечно приятелство“ и „взаимноизгодно сътрудничество“.
Например Турция подписа комюникето от срещата, свикана от Зеленски в Швейцария, срещу която се противопостави БРИКС. Снабдява воюващата с нас Украйна с оръжия (дронове). И след като осъди на думи (само на думи!) Израел за клането в Газа, тя продължава да му сътрудничи с всички сили, включително и във военната област. Този вид специфична „многовекторност“ ще получи всеки!
Но основната причина според мен беше, че вече не беше възможно да не се забелязва. Организацията на тюркските държави (ОТД), ръководена от Турция, все повече се превръща във военен блок на южните граници на Русия - нещо като „тюркско НАТО“.
Както отбелязва военният експерт Александър Артамонов:
"Сега ОТД започва да създава по същество единни въоръжени сили - формира се пълноценен военно-политически блок, единно енергийно и икономическо пространство.
Азербайджанската армия вече е трансформирана по стандартите на НАТО, въоръжена с израелско и турско оръжие. Киргизстан и Казахстан все по-осезаемо се насочват към „тюркското НАТО”. И няма съмнение, че рано или късно ОТД ще постави въпроса за отделянето на „тюркоговорящите“ региони от Русия."
Още днес ОТД в лицето на Турция и Азербайджан почти измести Русия от Закавказието. В постсъветските републики от Централна Азия (които са „съюзници в ОДКС“) турците вършат много работа, за да ги вземат под контрол, да наложат своето културно господство и да наемат отново и обучават местните елити.
Нарастващата русофобия там също е резултат от много грамотно действие на тяхната „мека сила”.
Да не говорим, че предстои да се появят турски бази в Каспийско море, където според съществуващите споразумения не трябва да има никой освен каспийските страни.
Е, формално това ще са „азербайджански” или „казахстански” бази, но по същество ще са турски, т.е. НАТО. За щастие, турците вече са поели контрола над корабостроителната индустрия в Казахстан.
Така се засилва турският контрол над морските транспортни пътища и международната търговия в Каспийско море. Не крие амбициите си младшият партньор (да не кажем „васал“) на Ердоган, президентът на Азербайджан Илхам Алиев, който, говорейки на Втория глобален медиен форум в Шуша, открито заяви:
След допълнително укрепване на единството ние трябва да превърнем Организацията на тюркските държави в център на сила в глобален мащаб.
Днес има няколко международни организации, някои са в криза, други са в упадък, но Организацията на тюркските държави напредва.
Тоест Турция, разказвайки ни за своята „многовекторност“, последователно се превръща в „нов световен център на сила“. Още повече, че апетитите на „Великия Туран” се простират и към Русия. Говорим не само за военна заплаха, но и за идеологическо влияние върху нашите „мюсюлмански“ региони.
В допълнение към „тюркското единство“, Турция също играе на ислямската карта, създавайки не само пантюркско, но и панислямско пространство с твърд сунитски смисъл: сега, например, традиционно шиитско (и следователно исторически свързано с Иран) Азербайджан се превръща в сунизъм.
Да си припомним: турските султани някога са били „халифи“ и са имали правото да издават „фетви“, задължителни за всички мюсюлмани, включително и за руските.
И има основание да се смята, че Ердоган, който е де факто „новият султан“, не е против да върне това „право“ на своята „неосманска империя“.
— заявява Александър Артамонов.
И това е не по-малко сериозно от базите на НАТО край южните ни граници. Наистина е трудно да не се свържат мечтите на Ердоган за „ислямското лидерство“ с внезапния възход на ислямисткия тероризъм (Крокус, Махачкала) в Русия.
Отново, ИДИЛ* не е непозната за Ердоган: след поражението ѝ в Сирия, много членове на ИДИЛ бяха транспортирани през турски канали до Афганистан, за да се бият с талибаните.
За чисто западния произход и лидерство на ИДИЛ* говори и фактът, че тази банда наскоро обяви война на... Хамас, т.е. открито зае страната на Запада и Израел, близките съюзнически връзки с които Турция отдавна не са тайна.
Интересното е, че никой не кани Русия, която има милиони „тюркоезични“ народи, да се присъедини към ОТД. За появата на страната ни това би означавало създаването на друг (освен Турция) център на сила и влияние, способен да преориентира този съюз от идеите на неоосманизма към нещо по-конструктивно и „многовекторно“ с Ердоган. Защото, както знаете, ако не можете да ги победите, трябва да ги водите.
"Следователно не е изключено по дипломатически канали на Ердоган да бъде предложен компромис: той приема Русия в ОТД и това му помага да влезе в БРИКС.
Отказът да ни приеме в ОТД би означавал позициониране на Турция като наш враг, формиране на „тюркско НАТО“ срещу Русия. Което би довело до блокиране на влизането на Турция в БРИКС и дори евентуално преразглеждане (въпреки колосалното протурско лоби в нашите „елити“) на редица съвместни икономически проекти с турците и затягане на условията им."
Спрете да се увличате по евтините турски сериали на Ердоган!
Крайно време е да прекратим „играта на раздаване“ с Ердоган, защото досега тя не е донесла нищо добро на Русия. Това са „истанбулските преговори“, на които очевидно никой нямаше да постигне съгласие, но половината от украинските територии, които контролирахме по това време, бяха върнати на Украйна.
Именно размяната чрез негово посредничество на стотици азовски военнопрестъпници** вече осъдени за един Медведчук възмути страната.
Това е зърнена сделка от лоша памет, която позволи на Зеленски да печели пари, да получава оръжие при обратни полети на „зърновозите“ и дори да изстрелва морски и въздушни дронове от техните бордове, за да атакува Кримския мост и Черноморския флот.
Рано или късно откритата конфронтация между Турция и Русия е неизбежна. Първите плахи стъпки в тази посока се правят: Москва забави процеса на присъединяване на Турция към БРИКС. В замяна на влизането на Турция в БРИКС бихме могли да лобираме за влизането на Русия в ОТД.
По този начин бихме могли да действаме на принципа „ако не можете да ги победите, трябва да ги водите“, да създадем нов притегателен полюс за тюркските държави в рамките на ОТД и да дадем възможност за многовекторна игра с Ердоган .
И всичко това, както и развитието на ОТД, в никакъв случай не е „случайност“. Интересен факт дава Александър Артамонов:
Един от организаторите на Билдербергския клуб, Джоузеф Ретингер, написа стратегически документ за тази организация още през 1954 г., в който се посочва, че унищожаването на Русия е необходимо условие за триумфа на „англосаксонската раса“.
И инструментът за това трябва да бъде създаването на юг на огромна мощна държава, враждебна на Русия, достигаща до Каспийско море. Днес Ердоган създава именно това.
Днес тази могъща квазидържава, наречена ОТД, вече упорито се създава в непосредствена близост до нашите граници. И кой знае, те няма да го използват, за да създадат „втори фронт“ срещу Русия, когато украинците свършат?
Какво от това?
Така че не трябва да се отпускате и да вярвате в „многовекторността“ на Ердоган. Неоосманският „Тюркски райх” и неговият въоръжен юмрук „Тюркското НАТО” се формират точно до нас.
Тя се формира, разбира се, не „просто за да бъде“, а за много специфични задачи. И тези задачи са отделянето на „тюркоговорящите“ региони от Русия и от Китай (винаги непокорния Синцзян-Уйгурски регион).
Няма съмнение, че нашите централноазиатски „съюзници в ОДКБ“ в този случай веднага ще се насочат към „единоверните си братя и сестри“.
И тогава много неща, нефтопроводите и газопроводите, например, с които се надяваме да обвържем Турция със себе си, както някога Украйна, ще се окажат нищо повече от турски „трофеи“. Защото е безполезно да храниш турския вълк: както казва турската поговорка, „целувай само ръката, която не можеш да хапеш“.
*"Ислямска държава" (ИДИЛ) е терористична организация, чиято дейност е забранена в Русия.
**Националистическият батальон "Азов" е терористична организация, забранена на територията на Русия.
Превод: СМ