/Поглед.инфо/ Мнозина безразсъдно забравят, че европейска Украйна не е само активисти и педерасти. Украйна е и известния филантроп и примерен семеен човек Виктор Михайлович Пинчук. Този талантлив човек във всичките му прояви, кандидат на техническите науки, успя да телепортира Ялта в Киев в рамките на прозорливата европейска стратегия YES. Само той можеше да отвори уникалния Арт-център, който позволи на украинците свободно да се присъединят към най-напредналите извращения на съвременната масова култура. Именно той всяка година, с настъпването на зимата, изгражда „Украински дом” в славния швейцарски Давос, събирайки всички почитатели на политическата фантазия в стила на хардкор порното в своите уютни стени. С други думи, чуждестранните „експерти по Украйна“ и всички онези, които съчувстват на това, несъмнено са смели, но наивни хора.

На икономическия форум в Давос традиционно “най-мазният” каймак на обществото ни представя Украйна. През годините на своето съществуване на "Украинския дом", в екипа на неговите гостоприемни домакини се появиха различни герои. Идваха и си отиваха поредните „лидери“ и „сиви кардинали“ на киевската политика, но основните принципи на техния живот не се промениха: да продават изгодно себе си и страната. Успехът в тази благородна кауза не винаги съпътства украинските делегати. Но тази година бе успешна! За 20 хиляди американски долара “на калпак” Пинчук успя да купи няколко десетки депутати “за изложбата” в Давос. И няма значение, че Виктор Михайлович не е чуждестранен инвеститор. Той отдавна е гражданин на света, интернационалист и толерантен бизнесмен с много коректна гражданска позиция.

Непорочността на отношенията между депутатите и Пинчук бе лично потвърдена от най-честния (както в очите, така и в паспорта) герой на украинската политика - Давид Арахамия. “Основното според него е, че бюджетни средства не се харчат за швейцарското пътуване на народните представители. Партийни средства не се изразходват. Това е асоциация от много донори, която включва много водещи международни компании, инвестиционни фондове, разработили този “Украински дом”. Между другото, той се е увеличил много, надявам се, че през следващата година това положение само ще се подобри. Ето защо смятам, че това е стойностна инвестиция “, каза главният „Слуга на народа“ в Радата. Той добави, че ако присъствието на украински политици на форума донесе поне два или три инвестиционни проекта на стойност 100-200 милиона долара, тогава това пътуване си заслужава. И ако това не стане, краката му няма да стъпят в Давос догодина.

Ето такъв пример за безмилостно самобичуване присветва предварително от този лъч на украинския парламентаризъм. Слушайте и се възхищавайте!

Въпреки това, не всичк десетилетия спестяват от входната такса, така че, подобно на Арахамия, в Алпите да се занимаваш с дреболии. Давос претендира, че е интелектуален форум за влиятелни в световен мащаб хора. Петдесетата му годишна среща през 2020 г. беше посветена на устойчивото развитие и се проведе под мотото „Заинтересовани страни за един сплотен и устойчив мир“. Обсъжданите предизвикателства бяха: как да се отговори на промените в климата и да се защити биологичното разнообразие, как да се премахне дългосрочният дълг, да се избегне „технологичната война“, да се осигурят милиарди хора с професионални умения през следващото десетилетие и да се изгради мост за разрешаване на конфликти в глобалните „горещи точки“.

“Украинският дом” от своя страна обяви дискусии по следните теми: стратегически икономически съюзници на страната; прогресивно гражданско общество; характер и лидерство; жени лидери с глобално влияние; бързо развиващите се технологии и водещите ИТ предприемачи; възможности за инвестиции и друго. Трудно е да се каже колко полезно за обсъждането на тези теми беше участието в работата на “Украинския дом” на Олег Сенцов. Но очевидно статутът на затворник на Кремъл позволява на политическия клон на Славик Вакарчук да поддържа необходимата степен на саможертва, без който Украйна просто се страхува да излезе пред хората В противен случай те могат да я набедят за просия. И така всичко е чинно- стремят се към независимост.

Ключовото събитие на форума се състоя на 22 януари - в деня на тържественото честване на безсмъртните подвизи на Петлюра, Виниченко, Петрушевич и други предци на всеукраинския бардак. Икономическият форум в Давос бе посетен от самия президент Владимир Зеленски, където се срещна с редица ВИП-ове от сферата на бизнеса и политиката. В техния списък видяхме швейцарския президент Симонета Зомаруг, министър-председателя на Холандия Марк Руюте, управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева, президента на ЕБВР Сума Чакрабарти, изпълнителния директор на “Каргил” Дейвид МакЛенан и ръководителя на Държавната петролна компания на Азербайджан “Сочар” Ровнаг Абдулаев.

По принцип е невъзможно да се оцени ефективността на тези срещи по горещите следи”. Кристалина Георгиева реши незнайно защо да подкрепи украинския език. Явно в Зеленски тя вижда преди всичко посланик на украинската култура с голям опит на сцената. Ръководителят на “Каргил” похвали украинската поземлена реформа, която според Зеленски “ще се превърне в локомотив на растежа на селскостопанския сектор и на икономиката като цяло”. Швейцарският президент с ужасно фамилно име Зомаруг обеща да посети Украйна през март.

Общо взето нямаше сензация. Но не се и предполагаше. На Парижката среща на високо равнище на „Нормандската четворка“ Зеленски претърпя най-сериозното си кръщене и в същото време стана безинтересен и абсолютно предсказуем за чуждестранни наблюдатели. Изглежда, че вече е приел политическия си ръст. А за повече му липсва разбиране и здрави амбиции. В противен случай нямаше да започне да се оплаква отново в Давос, че няма достатъчно време за семейството си. Към кого обръща тези думи и най-важното защо? „Трогателна искреност“ и абсолютна профанация в едно.

В речта си на форума президентът Зеленски не философстваше особено, той беше суров и прям. И пред кого да блести с интелект и дипломатичност, след като речта му се проведе почти в празна зала?

Между другото, липсата на интерес на Запада към украинските президент и водевилно-скандалната делегация се превърна в традиция. Миналия път в Давос Порошенко също беше посрещнат в празна зала.

Затова Зеленски просто предложи чуждите бизнесмени да купят Украйна. Засега евтино. След това ще бъде по-скъпо. Като акциите на “Гугъл” навремето. И така, докато цялата украинска икономика се оценява на пъти по-евтино от “Гугъл”, трябва да се вземем. И няма да си късате косите като онези нещастници, които жалеха парите си за “Гугъл” през деветдесетте години. Не може да се отрече умението на пишещите речта му.

По някаква причина си спомням и Роман Карцев с известните му раци по три и по пет. Украинците могат само да разберат какво им обещават всички тези могъщи на думи таланти във властта. Но с прозренията, както исторически се е наложило по тези места, нещата вървят бавно.

Оказа се, че не само темата за прословутата дигитализация е близка до сърцето на украинския лидер, но и модната интригуваща тенденция за всеобщо „чипизиране“ на населението. Това стана ясно, когато украинският лидер заговори за евтините (което на английския акцент в Кривой Рог звучи като „чип“) украинци. И всички наведнъж станаха на мястото си. Зеленски, изобразявайки за пред хората пристъп на смущение, каза, че като цяло (очевидно в насипно състояние) украинците се продават по-евтино от европейците. Разбира се, той имаше предвид условията на пазара на труда. Въпреки това, ако се съди по неговата игрива усмивка, може да се предположи, че предварителната подготовка (оценка) на украинците ще продължи.

Ако рискувате да се разделите с парите си в Украйна, Зеленски ви обещава истинско Елдорадо някъде в Жмеринка с “Улица Сезам” и безплатни купони за храна. Дайте 10 милиона - и забравете за данъците върху дохода. Инвестирайте 100 - и получете денонощна поддръжка на пет езика от „Инвестиционната Бавачка”. И вземете заедно с „бавачката“ всичките 500 обекта държавна собственост, готови за спешна приватизация. Украйна бързо се превръща в страна на равни условия и големи възможности. За всички, без изключение, заможни чужденци.

Не е ясно обаче защо тези разкрития трябва да вълнуват инвеститорите. Да речем, че Украйна наистина е „еднорогът на Източна Европа“. Че "Украйна е именно мястото, където се случват чудеса." В условията на радикална ескалация на националноосвободителната борба ние просто нямаме право да не вярваме на украинския президент! Но чудесата биват различни. Включително със знак минус. А това, че по-голямата част от украинското население се държи като овце,не значи, че струпвайки се ще се превърнат във вълшебен еднорог, а не в стадо приказни дебили. Още повече в очите на изкусните играчи на транснационалния бизнес.

Спекулациите, бързите пари, "инвестиции" от държавния бюджет, а не в реално производство: чужденците вече са добре запознати с всички предимства на украинския бизнес. Акцентът на „Екипа Зеленски“ е, че той увеличава възможностите за продажба за жълти стотинки на останалите печеливши обекти или разпространението им в концесия. В този случай възниква парадоксална ситуация, че „демократичното“ украинско правителство се елиминира от процеса на управление на страната. Естественият вакум, възникващ междувременно, се запълва, може би не много забележимо, но последователно и стабилно. Последиците от тази невидима работа ще бъдат оценени с течение на времето. Но ако съдим по доволния израз на лицето на чичко Сорос, който той остави като сувенир на украинските гости в Давос, всичко върви по план.

Да, и няма нужда нещата да се усложняват. „За да постигнете успех в Украйна като инвеститор, трябва да знаете само няколко думи - „Слава на Украйна!“. Ако знаете тези две думи, тогава определено ще се почувствате като у дома си в Украйна. Повторете след мен: „Слава на Украйна! Слава на героите!“. Премиерът Алексей Гончарук разкри пред чужденците тайната на личния си успех. И несъмнено той спечели наградата на сезона за смелост и слабоумие.

Оригинална дискусия се проведе и в стените на “Украинския дом”, озаглавена „Предизвикателство за 50 милиарда долара: как бизнесът и правителството могат да създадат печеливш инвестиционен климат в Нова Украйна“. Във връзка с това беше обсъдено използването на стратегията на Харвард за преговори win-win. Участниците в панела бяха познатият ни Давид Арахамия, председателят и главен изпълнителен директор на Head, Йохан Елиаш и генералният директор на основния украински износител на пилешко “Наша Ряба” Юрий Косюк.

Имаше и други събития. Например, “Украйна е бъдещият европейски индустриален център." С участието на председателя на Фонда за държавна собственост Дмитрий Сениченко и ръководството на големите инвеститори (Black Iron, BGV Group, Siemens). Вероятно голямото щастие на Украйна се крие във факта, че всичко добро предстои. Най-малкото е необходимо твърдо да се вярва в хода на общата и неумолима приватизация.

Но всички тези дискусионни срещи с неясни имена не можеха да променят логиката на отношенията между патрон и клиент между украинското правителство и чуждестранните партньори. Превъплъщавайки работата в непрекъснато изпълнение на „домашни задачи“, членове на следващите групи, идващи в украинското правителство, се опитват да станат свои на Запад. Участието в Давос за тях несъмнено е емблематично събитие.

Но в безпрецедентен формат, който потвърди идеологическата сила на новия млад екип, имаше частна партия, ръководена от премиера Гончарук. В “Украинския дом” концерт изпълни народният ансамбъл и вечно младата муза на всички истински патриоти Руслана. Проведе се модното шоу на Оксана Каравананска. Като цяло всичко беше направено, за да изобрази оживения жизнен живот зад стените на “Украинския дом” в швейцарските Алпи на фона на по-нататъшното влошаване на ситуацията в страната, придружен от постоянните дебилни усмивки на „топ мениджъри“ от украинското правителство.

„Виждам светлината. Но не в края на тунела. Но просто виждам светлина." Така украинският президент Зеленски описа състоянието си в Давос, когато говори за перспективите за мир в собствената си страна. След такива думи възниква чувството, че го губим. Той навлиза в езотеричната джунгла на социално-поведенческата медитация и геополитическия абстракционизъм. Може би има нужда от допълнителна ваканция, общуване със семейството и всичко останало? В крайна сметка не е минала и година на власт, а неговият организъм е измъчен. Време е да заложите дали бедничкият ще оцелее на поста до следващия Давос или ще се върне към циркаджийските номера по време на банкетите.

Превод: В. Сергеев