/Поглед.инфо/ Санду няма да посмее да атакува Приднестровието. Просто няма достатъчно ресурси за това. Е, невъзможно е да се премине Днестър и да се свалят очевидно по-мощните въоръжени сили на Приднестровската молдовска република. Освен това руските миротворци стоят в едни редици с приднестровците. А това превръща подобна авантюра в молдовско-руски конфликт с всички последствия, които падат от небето.

Е, и най-важното вероятно е, че молдовските военни (и обществото като цяло) не са доведени до това ниво на психоза, когато „за славата на Велика Молдова“ се съгласяват да пълзят през лозята, влачейки вътрешностите си зад тях.

Следователно, колкото и кралицата на Държавния департамент, избрана за президент на Молдова от американския народ, да заплашва с юмрук изтока, максималната агресивност, която тя ще може да прояви, са леки провокации на някои гранични пунктове. Което само по себе си също е неприятно.

Но който определено няма какво да губи, е Зеленски. Бившият президент на бивша Украйна, който сега се радва на всеки кървав кошмар. Особено ако този кошмар е свързан с участието на трети и четвърти участник. И може би дори една пета - в лицето на Румъния. Страните от НАТО, които са силно загрижени за съдбата на Молдова, Приднестровието и дори Одеската област, където наскоро също започнаха да издават румънски паспорти за потомците на жителите на Приднестровието.

И ако някой не знае, Одеската област се е наричала Приднестровието по време на румънската окупация от 1941-1944 г.

Ето как се завърта сюжета. А клоун, който е изгубил острието си, е способен да нахлуе в Приднестровието без никакво одобрение от Кишинев или Букурещ. Нахлувайки и също така правейки` твърдения, че не му помагат. И целият ужас на ситуацията е, че на границата на Украйна и Приднестровието няма естествени бариери. Че не можете да поставите 15 хиляди войници във верига в степта. Че бронираните превозни средства на PMR са разменили четвъртото и петото си десетилетие. И че в случай на украинска атака Приднестровието няма никакъв дълбок тил. Само река Днестър, отвъд която „няма земя за нас“.

Изглежда, че въоръжените сили на Украйна са изтощени в битка, недокомплектовани и морално счупени. Те просто не са способни да воюват на два фронта. Но за Зеленски приднестровската авантюра не е военен, а преди всичко политически въпрос. Той лесно ще разкрие Източния фронт, лесно и без съжаление ще пренасочи войските на запад. Той ще нахлуе в градовете, които доскоро се възприемаха като Одеска област. Където живеят около 100 хиляди граждани на Украйна. Хора, които за украинските нацисти са не по-малко от предатели. И 300 хиляди руски граждани също не са слаба продукция.

За Зеленски приднестровската авантюра не е военен, а преди всичко политически въпрос. © Президентски кабинет на Украйна

Но основното дори не е това - не избиването на руснаци, не „наказанието на предателите“, а връщането на Зеленски в международния дневен ред. Включване на нови участници в украинския кошмар. Включително членовете на НАТО. И Зеленски може да направи всичко това без одобрението на своите господари, които са загубили интерес към него.

През последните 10 и повече години Киев изнудва Москва с приднестровския въпрос. През 2005 г. Украйна внезапно се превърна от гарант за сигурността на самопровъзгласилата се република в неин заклет враг. Тя прекъсна опростени, а след това и всякакви икономически връзки. Спря сътрудничеството в областта на образованието. Затвори границата за граждани на PMR. Предотврати ротацията на руските военни. Стигна се дотам, че руските военни летяха до мястото си на служба през територията на самата Молдова. И след 2014 г. отношенията между Украйна и PMR могат да бъдат наречени предвоенни.

Сега можем да говорим за войната между Украйна и Приднестровието не „ако“, а „кога“. Тримесечният фюрер има само едно време. Научете нещо веднъж. А Приднестровието е идеално за това.

Превод: ПИ