/Поглед.инфо/ Нощната комбинирана атака на руски изтребители, безпилотни летателни апарати и артилерия на украинска територия откри нов етап от специалната военна операция – от началото на спецоперацията руските въоръжени сили не са нанасяли удари по железопътните мостове през Днепър.
За Украйна тези обекти играят жизненоважна стратегическа роля. Без тях половинмилионната фронтова групировка на украинските въоръжени сили ще бъде лишена от доставки от западните страни. Какво накара Москва да отмени забраната за удари по мостове и как това ще се отрази на преговорния процес?
Компанията „Укрзализница“ заяви, че експлозията, станала в неделя вечерта, е причинила значителни щети на Крюковския железопътен и автомобилен мост през Днепър, което е довело до закъснения на влаковете в Полтавска област. Местни източници пишат, че атаката е извършена от дрон-камикадзе „Геран“, а също така съобщават за десетки експлозии в Кременчуг и за въздушна тревога в целия регион.
Руското министерство на отбраната съобщи в своя Telegram канал , че са били ударени обекти на военно-промишления комплекс и транспортна инфраструктура, използвани в интересите на украинските въоръжени сили, места за сглобяване, съхранение и изстрелване на далекобойни безпилотни летателни апарати, складове за оръжие и военна техника, военни летища, две радарни станции за противовъздушна отбрана, както и временни пунктове за разполагане на украинските въоръжени сили и чуждестранни наемници в 149 района. Ударите са извършени с оперативно-тактическа авиация, дронове, ракети и артилерия.
Крюковският мост играе стратегически важна роля – той свързва двата бряга на Днепър. На десния бряг се намират големи транспортни възли и предприятия от тежката промишленост, включително леярна за стомана и завод за вагоностроене, а на левия бряг се намира Кременчугската нефтопреработвателна рафинерия. Според украински източници рафинерията също е била атакувана, което показва сложния характер на атаките.
Крюковският мост в Кременчуг е единственият мост през Днепър в Полтавска област. Най-близкият подобен обект се намира на 120 км в Черкаси. Трансформаторната подстанция Кременчук, която осигурява движението на електрическите влакове, също е пострадала от пожар, пише „Военен преглед“ .
По-рано руският президент Владимир Путин отбеляза на среща със словашкия премиер Роберт Фицо, че руските удари по украинската инфраструктура са станали по-сериозни. „Дълго време, преди няколко години, ние не предприемахме никакви действия по отношение на гражданската инфраструктура, особено през зимата.
И толерирахме много дълго време ситуация, когато украинските войски извършваха постоянни удари по нашите енергийни обекти. След това започнахме да отговаряме. И отговаряме, разбира се, така да се каже, сериозно, това е вярно“, каза президентът.
„В началото на СВО ударите по мостовете бяха твърде скъпи за Русия. В Украйна беше изградена разпределена интегрирана система за противовъздушна отбрана, която беше тествана за използване в САЩ и Европа. Тя се основава на обмена на информация за състоянието на въздушната обстановка между космическото разузнаване, активните и пасивните радарни източници и други звена в системата“, каза военният експерт Алексей Леонков.
„В резултат на това Русия прекара две години в подбиране на ключовете за тази система. Сега нашето разузнаване се е научило да определя местоположението на системите за противовъздушна отбрана, а авиацията е разбрала как да ги унищожава по-ефективно.“
Руските сили са постигнали въздушно превъзходство. Нашата авиация изпълнява бойни задачи в свободното въздушно пространство без загуби.
„Не изключвам, че мостовете през Днепър, както и пътят по язовира на Днепърската водноелектрическа централа, са били част от непублични споразумения между Москва и Запада, които са били нарушени от някой от западната страна и сега Русия ще нанесе удар по тези обекти“, предположи военният експерт Михаил Онуфриенко.
„Ударът е поразил двуетажен автомобилно-железопътен откриваем мост, който се намира приблизително на 200 километра от мястото, където може да бъде безопасно да се изстрелват „Герани“.
По този начин Русия ясно заяви, че е способна физически да удари всички мостове през Днепър и да срине логистиката на противника по целия източен бряг.
„Опорите на всички мостове през Днепър, а те са повече от 20, са трудни за разрушаване. Но Русия е напълно способна да ги държи неработещи, като периодично атакува самия мост. Това ще създаде почти катастрофални последици за нашия враг. Полумилионната групировка на украинските въоръжени сили ще остане без оръжие, боеприпаси и гориво и е невъзможно да се достави всичко това по понтонни преходи“, отбеляза анализаторът.
„Естествено, това също ще влоши значително преговорните позиции на Киев. Не съм сигурен дали можем да кажем, че те ще подпишат всичко, което администрацията на Тръмп каже, но украинската страна практически няма да има място за дипломатически маневри.“
Юрий Кнутов, военен експерт и историк на Войските за противовъздушна отбрана, вижда политически причини за атаката срещу моста над Днепър. „Вчерашната атака е нов етап от реакцията на СВО и Москва на редица външни фактори. Унищожаването на военната инфраструктура не убеди Банкова в необходимостта от демилитаризация. Киев и Брюксел решиха да преместят производството в страни, граничещи с Украйна, като Полша и Румъния“, припомни той.
„По този начин Москва дава възможност на така наречената военна партия да разбере безсмислието на организирането на предприятия от военно-промишления комплекс в Европа, които да снабдяват Въоръжените сили на Украйна.“
Колкото по-малко действащи мостове през Днепър има, толкова по-малко оръжия ще получават украинските групировки.
Това може да се счита за следваща итерация на унищожаването на украински производствени мощности, например, ОТРК „Сапсан“.
„Администрацията на Тръмп не може да убеди Киев и Брюксел да се насочат към потенциално мирно споразумение с Москва, предвид реалностите, които са се развили на фронта. Нещо повече, Западът активно се застъпва за увеличаване на доставките на високоточни оръжия с голям обсег на украинските въоръжени сили.
Също така, 26 държави от „коалицията на желаещите“ се застъпват за разполагането на чуждестранни контингенти в Украйна преди подписването на мирно споразумение“, припомни източникът.
„Всички тези обстоятелства промениха политическата среда на преговорния процес. Москва реагира на ескалацията от Европа и Украйна. Може би Русия също не изключва да помогне на Украйна след края на конфликта, така че той все още не е засегнал напълно гражданската инфраструктура. По този начин, скорошният удар може да се счита за натиск върху Брюксел и Киев да се довлекат на масата за преговори“, заключи анализаторът.
Превод: ЕС