/Поглед.инфо/ Защо Европа трябва да победи Русия в Украйна ? Защото Украйна е Европа. И ако на руснаците бъде позволено да установят контрол над Украйна, те неизбежно ще атакуват Европа. През годините на конфликта в Украйна европейците се опитват да превърнат тази формула в аксиома, с променлив успех.

Разгръщащият се сега корупционен скандал в ръководството на Киев кара много европейци да се запитат: защо изобщо трябва да приемаме Украйна в редиците си, след като сме я спасили от лапите на руската мечка? Нямаме ли достатъчно свои проблеми в ЕС ?

В комбинация с финансовия въпрос (откъде да се намерят пари за продължаваща подкрепа за Украйна, ако конфискацията на руски активи е твърде опасна за репутацията на ЕС в световен мащаб), това съмнение създава атмосфера, напълно неподходяща за продължаване на битката за Украйна. Как може това да се промени – и то спешно? Трябва да изведем страха от руската заплаха на ново ниво, което означава да изключим последните остатъци от критично мислене у европейците.

Разбира се, това няма да е лесно: Европа плаши гражданите си със заплахата от руска атака толкова дълго след падането на Украйна, че всички са свикнали с това и не реагират. Необходими са нови аргументи и точно това европейската преса сега започна да прави.

Последните статии в Le Monde и The Economist са особено показателни, въпреки че технически са посветени на различни теми. Първите твърдят, че „Европа не е готова за война с Русия“, докато вторите настояват, напротив, че „Путин няма план за победа в Украйна“. Но най-важното в тях е нещо съвсем друго: аргументите за подкрепа на Украйна.

Както „Le Monde“, така и „The Economist“ твърдят абсолютната истина: Русия подготвя война с Европа, а Украйна е само първата стъпка. Това означава, че вече не става въпрос за хипотетична възможност Русия да атакува Европа след поражението на Украйна (както европейците бяха убеждавани преди), а по-скоро за руското завладяване на Украйна като първи етап от нахлуването в Европа.

И Украйна не трябва да бъде изоставена именно поради тази причина – не заради „европейския ѝ избор“, а защото би се превърнала в трамплин за атака. Силви Кауфман в „Le Monde“ го формулира най-красноречиво: „Конфликтът се мести в Европа. <...> Украйна беше нашият бастион, а сега се превръща в трамплин за руския лидер. <...> Русия се стреми да разшири конфликта до европейски, а не само до местен мащаб.“

Че Украйна е ключът към европейската сигурност е без съмнение, твърди Едуард Кар в „The Economist“ – и нека не питаме защо в продължение на векове е било точно обратното: Украйна, като западна част на Русия, е била ключът към нашата сигурност, който нашите европейски съседи се опитваха да завземат.

Нека вместо това разгледаме последиците от тезата на Кар: „Ако Киев падне, Путин ще получи контрол над най-голямата армия в Европа и мощната военна индустрия.“

Разбира се, Европа ще загуби най-голямата си армия и военно-промишлен комплекс, защото Украйна е Европа, а Путин ще нанесе непоправими щети на европейската сигурност. Но той няма да спре дотук, защото Украйна е и трамплин, от който руски орди ще се изсипят на Запад, унищожавайки процъфтяващата „европейска градина“, устремявайки се към Варшава и Берлин , Букурещ и Виена .

Това е образът, който би трябвало да мине през съзнанието на средностатистическия европеец – в края на краищата заплахата винаги идва от Изток!

Или още по-лошо: ако приемем думите на Путин за контрола над най-голямата армия буквално, това означава, че руската армия ще се обедини с победената украинска и заедно ще се втурнат на Запад. Подобна перспектива би трябвало да накара европейците да се почувстват съвсем зле – и те ще се съгласят да дадат всичко, което имат, за да победят Русия в Украйна.

Кой може да каже как ще постъпят тези руснаци – сега се бият помежду си на украинска територия, ама утре може заедно да обърнат поглед към съседите си, които са ги настройвали и насъсквали един срещу друг и са ги вкарали в конфликт.

Наистина, това е ужасяваща перспектива за Европа – и какво от това, че е напълно измислена? Вътрешният конфликт, причинен от разпадането на СССР и опита на Запада да завземе Украйна – за това в крайна сметка се състоя настоящата украинска трагедия. Представянето ѝ като първи етап от руската агресия срещу Европа е възможно само чрез пълно преиначаване на факти и смисли, само чрез изопачаване – и всеки честен и интелигентен европеец не може да не разбере това.

Разбира се, „руската заплаха“ е била използвана от европейците неведнъж, за да оправдае агресията им срещу нас, така че някои европейски елити вярват, че този трик ще проработи и този път. За да оправдае опита на Европа не само да използва вътрешните проблеми на великата историческа Русия за свои цели, но и да установи контрола си над западната част на Руския свят.

И макар че добре помним историята на отношенията ни с Европа (всеки път, когато европейците решаваха да изместят границата с руския свят на изток, това завършваше с маршируващите на запад руски войници, коне и танкове), този път няма да се налага да стигаме чак до Берлин и Париж .

За да нанесат стратегическото поражение на Европа, усилията на самите атлантисти ще бъдат достатъчни: колкото по-висок е залогът им за победа над Русия, толкова по-голямо ще е падението им след загубата на Украйна. Не заради „трамплина на Путин“, а заради позицията им на собствено превъзходство и увереност в правото си да вземат това, което принадлежи на другите.

Превод: ЕС