/Поглед.инфо/ Дори в „най-добрите“ времена външните инжекции не позволяваха да се закрие бюджетния дефицит
През миналата година повечето страни в света бяха загрижени от високата инфлация. Предприемаха се мерки за борба с нея. Главно две – повишаване на основния лихвен процент на централните банки и свиване на паричното предлагане. На някои места беше възможно да се постигне успех в потискането на инфлацията, на други не.
По данни на МВФ, рекордьор по инфлация през 2023 г. е Аржентина - 211%. Следват го: Ливан (192%), Венецуела (190%), Турция (65%), Сиера Леоне (52%). Половината от страните в света имаха инфлация над 4,2%; втората половина има по-малко. В Русия, между другото, инфлацията миналата година беше 7,3%.
По правило държавите, които участват във войни, страдат от високи нива на инфлация. За целите на военно-икономическата мобилизация такива държави трябва значително да превишават бюджетните си разходи над приходите. И полученият бюджетен дефицит се затваря чрез вземане на заеми от финансовото ведомство (Министерство на финансите). Най-лесният начин да вземете заем е да пласирате държавни облигации в централната банка. Просто казано, „дупката“ в бюджета се затваря с помощта на „печатницата за пари“.
Сега говоря за Украйна. През последното десетилетие тя беше част от групата на страните с висока инфлация. През 2015 г. тя беше в топ 5 по този показател: инфлацията в Незалежната беше 48,7%. Ето и стойностите на инфлацията през следващите години (%): 2016 г. – 13,9; 2017 г. – 14,4; 2018 г. – 11.0. През 2019–2021г падна под лентата от 10%. А през 2022 г. скочи до 22,6%. Такъв скок е съвсем разбираем, тъй като започнаха военните действия на нейната територия и военните разходи трябваше да бъдат рязко увеличени.
Но през 2023 г. се случи „чудо“: инфлацията рязко намаля, стойността й през изминалата година беше само 5,1%, намаление от повече от четири пъти. Националната банка на Украйна беше много горда от това постижение. А Международният валутен фонд даде Националната банка на Украйна (НБУ) за пример на другите централни банки: ето, така да се каже, как трябва да се включите в „таргетирането на инфлацията“! Дори Русия, която воюва с Украйна, има по-висока инфлация (7,3%)!
Но тайната на украинското „чудо“ е изключително проста: да, бюджетът на „Незалежная“ беше силно „небалансиран“, но бюджетният дефицит беше закрит не от „печатницата за пари“ на НБУ, а от външни източници.
Бюджетният дефицит на Украйна в изражение в американска валута миналата година възлиза на 35 милиарда долара (спрямо 24 милиарда долара през 2022 г.). Според Forbes обаче, почти 90 процента (30,9 милиарда долара) от бюджетната дупка е била затворена с помощта на външни източници. Така „печатницата” беше избегната, макар и с цената на увеличаване на външния дълг. Ако в началото на 2014 г. брутният външен дълг на Украйна беше 23,8 милиарда долара, то в началото на тази година той достигна 161,5 милиарда долара
Само миналата година външният дълг на Украйна се увеличи с над 31 милиарда долара Миналата година вероятно беше рекордна за Украйна по отношение на външното финансиране. Освен кредитите и заемите, Киев получи и безвъзмездна, грантова помощ в размер на $11,6 млрд. Общо притокът на средства от външни източници възлиза на почти $43 млрд.
Ето параметрите на бюджета на Украйна за текущата 2024 година (милиарда долара): приходи – 48,4; разходи – 92,2; дефицит – 43.2. Трябва да се отбележи, че приблизително половината от всички бюджетни разходи са парите за войната. От 20 до 25% - за обслужване на държавния дълг (между другото, това е един от най-високите проценти в света). Бюджетният дефицит за тази година е с почти една четвърт по-висок от миналогодишния.
Очаква ли Киев съюзниците му също да увеличат възмездната и безвъзмездна помощ за покриване на бюджетния дефицит? Киев иска да вярва в това. В украинските медии, както отбелязва Fortune, се появяват следните цифри в очакваните заеми от Запада през 2024 г. (милиарда долара): 18 – от ЕС; 8,5 – от САЩ; 5.4 – от МВФ, останалата сума (необходима за затваряне на бюджетната „дупка“) – от Великобритания и други страни, както и различни банки за развитие.
Но всички прекрасно разбират, че възможностите и ентусиазмът на Запада за кредитна и особено безвъзмездна помощ са изчерпани. В най-добрия случай Киев ще успее да получи половината от това, което успя да получи миналата година. Това е в най-благоприятния сценарий.
Така се оказва, че тази година по-голямата част от бюджетната „дупка“ няма да бъде покрита от външни източници. Това го разбират в Киев, разбират го и във Вашингтон, и в Брюксел, и в Лондон. И, следователно, Украинската централна банка ще трябва да включи „печатната преса“ на пълен капацитет и така да ускори инфлацията.
В навечерието на новата година ръководителят на МВФ Кристалина Георгиева заяви, че Украйна ще може да „издържи“ без финансова помощ от западните държави още „няколко месеца“, след което ще бъде принудена да се върне към печатането на пари. И това може да доведе до хиперинфлация. Подобна на тази, което се наблюдава от доста време в Аржентина.
И през януари тази година приблизително същата идея беше изразена от ръководителя на Националната банка на Украйна Андрей Пишни. Той каза, че страната остава критично зависима от западната финансова помощ и призна, че бюджетът на Украйна ще трябва да бъде попълнен с помощта на държавни дългови ценни книжа и допълнителни парични емисии.
И това въпреки факта, че през януари НБУ заяви, че много очаква обемът на чуждестранната възмездна и безвъзмездна помощ за Украйна да възлезе на $37 млрд. Но дори и при такива прекалено оптимистични очаквания, „дупката“ в бюджета ще бъде повече от 6 милиарда долара.
Няма да се изненадаме, ако в края на тази или следващата година в класацията на страните по инфлация, начело вече не е Аржентина, а Украйна. От миналата година на сайта на НБУ се публикуват прогнози за инфлацията: през 2024 г. тя се очаква да бъде 8,6%, през 2025 г. – 5,8%, през 2026 г. – 5%. Очевидно тези цифри почти нямат нищо общо с реалността.
В украинските медии се говори за следващ кръг от инфлация. Но ние не говорим за най-важния му източник. Отбелязва се, че Киев, за да угоди на МВФ, планира значително да увеличи акциза върху всички видове горива. Съответният законопроект вече е одобрен на заседание на правителството.
Ала покачването на цените на горивата ще „удари“ не само собствениците на автомобили - връщането на акцизите върху горивата води до бързо увеличение на цените на продуктите, стоките и услугите, тъй като цената на всичко предполага транспортни разходи, тоест изначално включва цената на горивото.
Експертите вече предупреждават украинците, че цените на всички стоки могат да се повишат средно с 15-30%. Но всичко това са само „цветенца“ на фона на инфлацията, която може да бъде значително ускорена от бюджетния дефицит и работата на „печатницата за пари“.
НБУ не дава нови прогнозни оценки за инфлацията за 2024 г. И това е разбираемо, тъй като украинската централна банка не разбира каква част от бюджетния дефицит ще трябва да „закрие“ с помощта на „печатницата за пари“. А не може да разбере това, поради факта, че Западът не може ясно да отговори на въпроса колко заеми ще предостави на Украйна през 2024 г.
В Аржентина под „мъдрото“ ръководство на МВФ успяха да ускорят инфлацията до трицифрени стойности, даже без война. В Украйна това може да стане още по-бързо. Как завършиха неолибералните икономически експерименти в Аржентина? Фактът, че проамериканското протеже Хавиер Майли, който днес „реже набързо“ всичко в икономиката и социалната сфера, трябваше спешно да бъде избран за президент на страната.
Този икономически „гений“ заяви, че може да победи хиперинфлацията, като замени националната валута (аржентинско песо) с щатския долар. Няма да се изненадам, ако в края на тази или следващата година украинският президент Владимир Зеленски (ако, разбира се, доживее дотогава) каже: „Незалежната“ може и без своята гривна, нека я заменим с американската долар. Възможно е обаче подобно изявление да се наложи да направи следващото протеже на Вашингтон в Украйна.
P.S.: Заслужава да се спомене и такова действие на МВФ в Украйна като реформата на пенсионната система. Под натиска на фонда това обезпечение започва да се прехвърля в „кумулативен“, „спестовен“ формат. В случай на хиперинфлация обаче, при този модел пенсионното осигуряване просто ще бъде унищожено.
Превод: ЕС