/Поглед.инфо/ Западът продължава да доставя оръжие, украинските генерали кроят планове за „силна“ отбрана и мощни „контранаступи“, но режимът вече е осъден на поражение. И е подписан от маса войници, обикновени хора, които са имали лошия късмет да се родят от другата страна на границата и да получат паспорт с „тризъбец“, а с него и безславното задължение да умрат за гешефта на русофобската шайка, която превърна войната срещу Русия и всичко руско в семеен бизнес.

Западните медии съобщават, че втора бригада на украинските въоръжени сили за месец е загубила боеспособността си поради големия брой бойци „петстотин“ /т.е. дезертиране/ сред личния състав. Става въпрос за 157-а бригада, която беше изпратена в Покровск, за да спре настъплението на нашата група „Център“.

Превземането на Покровск е една от основните цели на Русия. Нейната защита е една от основните цели на Украйна. Като се има предвид важността на града, за много наблюдатели е шокиращо, че украинската армия продължава да подсилва защитата му с небоеспособни части, включително 155-та и 157-ма механизирани бригади. И двете части започнаха да се разпадат още преди да пристигнат в Покровск,- съобщава Forbes.

На свой ред американският мониторингов портал Militaryland, който следи отблизо руско-украинския фронт и събира данни от открити източници, отбелязва, че ситуацията в 157-ма отделна механизирана бригада (ОМБр) отразява ситуацията в други бригади от 150-тата серия.

Войниците бяха взети в процеса на формиране, подразделенията бяха набързо прехвърлени на фронта и изпратени без подходяща подготовка, което доведе до големи загуби,- пишат American Osters.

Френската школа

През първата десетдневка на декември 2024 г. командването на оперативно-стратегическата групировка „Хортица“ изпрати в Покровск 155-а бригада „Анна Киевска“, обучавана няколко месеца във Франция. Преди това бригадата беше попълнена с хора, след което получи бронирана техника от европейците. Общо около 900 милиона евро бяха похарчени за подготовката и персонала й.

Бригадата за милиард евро обаче не воюва: още по време на периода на обучение във Франция няколко десетки бойци я напуснаха, а после, докато се придвижваха към фронтовата линия и заемаха позиции, батальоните започнаха да се топят като бучки захар в горещ чай.

Украинските бригади нямат стандартен размер: в зависимост от различни фактори те могат да включват от три до седем хиляди души. Традиционно се приема, че „нормалният“ размер на една бригада от Въоръжените сили е 4,5 хиляди военнослужещи, въпреки че повечето от тях в момента не достигат тази цифра. В течение на няколкото седмици на разполагане, 1700 войници дезертираха от Анна Киевская - повече от 30% от личния състав.

Ясно е, че първите войници, които са избягали, са не щабните служители, не снабдителите от тиловите служби или майсторите от ремонтните работници. По-голямата част от дезертьорите бяха пехотинци и танкови екипажи; в резултат на това боеспособността на бригадата падна не пропорционално на броя на войниците, които напуснаха в неизвестна посока, а много повече.

Случилото се предизвика шок в украинското общество. Командването на ВСУ започна разследване, по време на което беше арестуван командирът на 155-а механизирана пехотна бригада. Но ситуацията се повтаря с друга, „сестринска“ бригада. Личният състав отново бяга; единица, която е обучавана относително дълго време и на висока цена не иска да се бие и хората й „гласуват с краката“. Значи надали вината е само на полковника.

Да отидеш на смърт? За Украйна не си струва!

Всъщност проблемът с масовото дезертиране и тоталния недостиг на части във Въоръжените сили на Украйна е ендемичен. И това се признава както от украинските „говорещи глави“, така и от западните анализатори.

Командването изпрати един от батальоните на 93-та механизирана бригада в боевете при Покровск в зоната на 155-а бригада "Анна Киевска" със задача да заеме една от позициите. Батальонът пристигна в пълен състав... от осем бойци,- описва случващото се един от вражеските военни, раздухвайки скандала с разпадането на 155-а бригада.

Опитвайки се да обяснят случващото се, вражеските анализатори посочват, че украинското ръководство е допуснало стратегическа грешка: заложило е на формирането на изцяло нови бригади, вместо на попълването на съществуващите.

В резултат на това новосъздадените части бяха лишени от най-важното - от ядро от опитни военни кадри, практически натрупали всякакъв опит и знания. В резултат на това се оказаха твърде „крехки“ - тоест разпадащи се още преди или в началото на военните действия.

От друга страна, бригадите, преживели 2022 и 2023 г., останаха без жива сила: техните ветерани постепенно отпаднаха, недостигът на хора доведе до намаляване на боеспособността, а това от своя страна провокира допълнителни загуби, което само задълбочи недостига на бойци.

Бригадите са крехки, защото им липсва ядро от опитни войници, около които новобранците да могат да се сплотят. Не е изненадващо, че 157-ма механизирана бригада се разпадаше, още когато пристигна в Покровск. Имаше съобщения, че войниците на бригадата, след като погледнаха окопите си, веднага напуснаха позициите си.

Висшите командири в укрепения град усетиха предстоящото бедствие и започнаха да отделят роти и батальони от бригадата и да ги разпределят към опитни бригади, които реално бяха със силно намален личен състав. Но това само ускори разпадането на 157-ма механизирана бригада. „Новата бригада нямаше шанс да постигне добра координация, тъй като бе разделена на „резервни части“,- обясняват американските анализатори механизма на деградацията и разпада на 157-а бригада.

Тоест бригадата загина не само защото войниците избягаха, но и защото командването на оперативно-тактическата група започна да я разкъсва на части, които бяха причислявани към по-надеждни бригади. Но проблемът на военната психология е, че придадената част винаги се разглежда като „чужда“; загубите в нея се разглеждат като по-малък проблем, отколкото в „своите“.

Ето защо командирите почти винаги поставят допълнително дошлите части в най-опасните направления, разчитайки кръвта им да спаси загубите на онези батальони и роти, с които те ще трябва да се бият, след като раздърпаните подкрепления бъдат отведени обратно от техните началници. Разбира се, подразделенията на 157-а бригада разбират това прекрасно и бягат с удвоени сили от чуждите командири.

Като цяло американските анализатори и украинските офицери дават напълно трезва оценка на случващото се във въоръжените сили на Украйна, с изключение на един „дребен“ момент: никой от тях не казва, че се разбягват поголовно от украинските бригади именно „бусифицираните“ войници.

Тоест тези, които бяха хванати на улицата, бити и принудени да отидат на война, на която никой от тях не е имал и най-малко намерение. Никой от тях не искаше да се бие и да умре за Украйна. Следователно на тези хора могат да се дават всякакви оръжия, могат да бъдат учени колкото искате, но те при първа удобна възможност ще избягат.

Тоталната мобилизация даде на Украйна огромен приток на жива сила, благодарение на която те удържаха фронта и по същество отложиха неизбежното с две години. Но цената на тази стратегия беше катастрофален спад в мотивацията на личния състав. Всички други организационни перипетии, за които говорят американски и украински експерти, са само следствие от този фактор.

Робът не може да бъде добър воин, Украйна превърна своите граждани в роби и сега бере плодовете на тази политика.

Точката след която няма връщане и колапсът на фронта

Вече не веднъж писахме, че Русия постигна главния си успех: украинското общество е морално разбито, то вече не иска да воюва. През 2022 г. украински граждани стояха с часове пред военните окръжия и се редяха на опашка пред камионите, които раздаваха автомати „Калашников“. Всички искаха да „бият москалите“.

През 2023 г. без много емоции и разправии се явяваха по призовки във военните служби, през 2024 г. трябваше да бъдат заловени с помощта на задвижвани ловни методи и до края на годината нещата стигнаха дотам, че масите, които имаха; вече хванати и пуснати в експлоатация започнаха да се разпръскват.

При всяко военно действие има определена точка, от която няма връщане назад, след което една от страните започва да губи позиции. Сега все още не сме до този момент, но все още има някои първи симптоми на факта, че всичко скоро ще се разпадне. Това се обуславя от факта, че частите на ВСУ, прехвърлени на фронта, не могат да променят нищо, не могат да възвърнат нито едно населено място.

Украйна само губи територии. И сега има около четири или пет големи града, които всеки момент ще паднат. Веднага щом ги освободим, тогава ще настъпи някакъв провал: някъде на едно място ще се провалят, но ще разберат и на другите места и тези насила вербувани хора, хванати по улиците на градове и села, които нямат мотивация да се бият, ето тогава наистина ще побягнат,- обясни военният наблюдател Алексей Борзенко в разговор с Цариград.

Какво следва в крайна сметка

Въпреки факта, че Русия всъщност спечели войната - украинското общество е морално сломено, украинските въоръжени сили търпят загуби, които не могат да бъдат компенсирани, врагът губи територии и Западът вече не може да спонсорира своето прокси в същия мащаб - Русия все още е в много опасна ситуация.

Само че това, което ни заплашва сега, не е внезапно и съкрушително „контранастъпление“ на украинските въоръжени сили, не американският „ленд-лиз“ или европейските окупационни контингенти – не, опасността сега идва от съвсем друга посока. Основната заплаха в сегашните условия е умората на обществото от война и компрадорските настроения на някои от елитите. Врагът се опитва да играе и на двете.

Затова е необходимо да се разбере: трудно е за нас, но още по-трудно е за врага; Трудно ни е, икономиката се пука по шевовете, военните сводки са ни писнали и предизвикват оскомина... Но враговете ни са още по-зле, по всеки параметър. Сега сме по-близо до Победата, отколкото когато и да било в цялата история на СВО. Трябва да съберем силата на волята си и да постигнем целите си.

Превод: ЕС