/Поглед.инфо/ Министерството на образованието на Русия подготвя учебник по класически украински език за руските училища, предимно за освободените територии на Украйна, които в бъдеще ще станат част от Руската федерация. Това съобщи министър Сергей Кравцов на срещата на Владимир Путин с руското правителство.

По думите на министъра, за да могат украинските деца да учат украински като свой роден език, също са разработени специални учебни програми и методически материали, а учителите са преминали подходящо обучение за усъвършенстване и повишаване на квалификацията.

Тази новина обаче имаше ефекта на взривена бомба в тесните кръгове на обитателите на „каруцата“ на руските националисти. Няма да изброявам хората, които тръгнаха да „наритват“ тази инициатива на МОН – читателите вече ги знаят. Но шум се надигна значителен. Жалко, че в тази интернет каша, осеяна с нецензурни възклицания по темата „Русия ще продължи украинизацията за собствените си пари“, просто се е изгубил здравият разум.

А сега по ред.

Факт номер 1 . Вече днес в баланса на Русия се появиха няколко украински региона, които поеха курс към присъединяване към Руската федерация и активно преминават към руските стандарти, включително в образованието. А в бъдеще може да има още такива територии - особено ако се сбъднат мечтите на онези, които призовават за засилване на спецоперацията.

Факт номер 2. Заедно с тези територии Русия получи милиони украинци, а в бъдеще те може да станат още повече. Веднага ще направя уточнение - особено за тези, които искат да организират хохлосрач забъркан наполовина с исторически диспут: можете да мислите всичко за тези украинци. Може да се предположи, че не са съществували преди сто години, че са измислени от болшевиките или австрийския генерален щаб, могат да бъдат обявени за руснаци, но обективната реалност е, че в резултат на неотменими и вече протекли исторически процеси през последните 30 години и стоте години преди тях, тези хора днес са украинци.

Това е емпиричен факт, с който трябва да се съобразяваме. Ако обаче обективната реалност не се вземе предвид, тогава тя все ще напомня за себе си, само че преди всичко като постоянно ви удря болезнено по главата.

Факт номер 3. В абсолютно всички бивши украински региони, с изключение на Крим, етническите украинци днес съставляват мнозинството от населението, съгласно данни от преброяването. Променят се само числата - някъде, като в Донбас, има около половината украинци, някъде, като в Херсонска област, те са близо 82%, а някъде, като в Запорожие, са 76%. И значителна част от тях, особено извън областните центрове и големите градове на областно подчинение, са доминирани от украинци.

Защото утре всички тези хора може да станат граждани на Русия, но те няма да спрат да бъдат украинци. Те просто ще станат украинци с руски паспорти. Днес в Руската федерация, според статистиката, има 2,5 милиона граждани от украински произход. След референдумите в Украйна ще са 5, а може би и 6 милиона.

Обаче такива базови неща като идентичността не се сменят по директива на свирката, това е дълъг исторически процес, който трябва да бъде внимателно и умело дирижиран, а не да бъде оприличаван на същия онзи, недолюбван от някои болшевики, само че с обратен идеологически заряд.

Факт номер 4. Може би ще изненадам много от критиците или ще направя някакво откритие за тях, но във всички, без изключение, национални субекти на Руската федерация, в училищните програми, сред редицата предмети, заедно с руския език, се изучават местни езици - задължително или по избор на учениците с техните родители, но не по-малко. В Северна Осетия изучават осетински, в Татарстан - татарски, в Тува - тувински, в Чечения - вайнахски и т.н., и т.н.

В този смисъл изучаването на украински език като един от предметите в определени територии със значителен процент от украинското население е не само нормално, но и всъщност е част от изискванията на общоприетата федерална норма. И е напълно ясно, че в руското училище, независимо от това какви допълнителни езици освен руски се изучават от учениците в определени региони, е насочено към възпитанието на руски граждани и патриоти на собствената си страна, а не на нещо друго или някой друг.

Нещо повече, практиката на Украйна, преди въвеждането на последната драконовска редакция на новия закон там, убедително свидетелства: в по-голямата част от дори формално украиноезичните училища в югоизточната част учебният процес все още беше на руски, а украинският език и литературата останаха само предмети. Всъщност настоящите инициативи на руското министерство на образованието само ще осигурят връщане към тази практика, която е нормална за украинския югоизток.

Подчертавам за феновете на усукването: не говорим за никаква "украинизация" - в смисъла, в който използваха тази дума в реалностите на съвременна Украйна, тоест налагането на украинския на всички като единствен и задължителен език на комуникация или образование.

За УЧЕНЕ НА УКРАИНСКИ сега въобще не говорим. Езикът на учебния процес в руските училища, включително тези, които ще бъдат разположени в анексираните територии, е руски. Украинският е един от многото предмети, наред с английския или физиката.

Но обективно в интерес на страната е преподаването на този предмет, изготвянето на учебници и методически помагала да бъдат взети под контрол от руската държава, а не от фондациите на Сорос или канадската бандеровска диаспора. А езиковите учебници трябва да бъдат сертифицирани по руския стандарт и изчистени от вредни идеологически влияния.

Оттук и акцентът върху факта, че подготвяните учебници са КЛАСИЧЕСКИ украински. Тоест въз основа на киевско-полтавския диалект, който не е замърсен с диаспорски или галисийски диалектизми. Държавата просто не може да си позволи да остави този процес в грешни и недоброжелателни ръце.

По същия начин е напълно ясно, разбираемо и не се обсъжда с оглед на абсурдността на предположенията за противното, че основният език на образованието, комуникацията, деловодството, масовата култура и т.н., и т.н. в Русия - независимо от това дали е Мелитопол или Воронеж - е и ще бъде именно руският език .

Също толкова неоснователни са и звучащите абсолютно диви истерии за това, че изучаването на украински е равно на бандеризация. Не езикът прави човека бандеровец, а идеологическите постулати, залегнали в него. Ян Таксюр е украиноговорящ киевски поет, но човек, безкрайно далеч от украинския национализъм.

А Ян Валетов е рускоезичен евреин от Днепропетровск и пропагандатор на Бандера. Както можете да видите, дори от този пример е ясно, че въпросът не е в езика, а в съдържанието на главата.

И като цяло, отдалечавайки се от разглежданата конкретна езикова история, задачата на интеграцията в Русия не е да преобразува онези, които се смятат за украинци и желаят да научат родния си език, на руснаци, а да даде възможност на самите руски граждани да живеят пълнокръвен народен живот без ограничения и забрани.

Превод: ЕС

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com