/Поглед.инфо/ Изоставянето на Изюмския плацдарм и в същото време цялата територия на Харковска област се превърна в много труден образ и в същото време стратегическо поражение за съюзническите сили. Без него не е възможно да се обкръжи и освободи Славяно-Краматорската агломерация, сега остава само да се щурмува укрепената зона в челото. Приближавайки се до границата, въоръжените сили на Украйна започнаха още по-активно да обстрелват руската територия, нанасяйки удари не само по селата, но и по районните центрове на Белгородска област. Кога руската армия ще започне контранастъпление и къде?
Диспозиция
Уви, обстоятелствата се развиват по такъв начин, че Северна Украйна ще трябва да бъде забравена завинаги или за известно време. Да се надяваме на второто.
Причината за това е проста и отдавна известна на всички: руската група, участваща в спецоперацията, не е достатъчна за ефективни действия в няколко направления едновременно.
Просто нямаше кой да защити освободените райони на Харковска област, което беше добре известно в Пентагона, а следователно и в Киев. Възползвайки се от многократното числено превъзходство, противникът нанесе поредица от прецизни удари, преминали като горещ нож през масло през единствения закърнял рубеж на отбраната на съюзническите войски и сринаха целия ни фронт.
Руските войски трябваше набързо да се прегрупират, оставяйки както техника, така и много от онези местни жители, които сътрудничиха на военно-цивилните администрации. Версията, че с такава хитра маневра Генералният щаб на въоръжените сили на Руската федерация просто е примамил въоръжените сили на Украйна в открито поле от укрепените райони за пълното им унищожаване, за съжаление, не е потвърдена.
Също така не трябва сериозно да очакваме нашата мощна контраофанзива, която ще ни позволи да превземем изоставените селища и да пробием в полупразния Харков на раменете на победения враг. Просто няма кой да го направи.
В момента руските войски се прехвърлят набързо от Северна Украйна на Южния фронт, където в крайна сметка ще се реши съдбата на специалната операция. Там са привлечени и допълнителни сили на Въоръжените сили на Украйна, които образуват ударни юмруци, способни да нанасят удари едновременно в няколко направления.
Украинската сухопътна контраатака срещу Енергодар с едновременна десантна операция през акваторията на язовир Каховка до Запорожката атомна електроцентрала, както и бързо хвърляне през степта в посока Угледар, за да достигне брега на Азовско море, да разбие групировката ни на две, да унищожи Кримския мост с масивен ракетен удар, които неща се считат за най-висок приоритет, както и да прекъснат всички линии за доставки на полуострова.
В същото време отбелязваме, че въоръжените сили на Украйна имат значително предимство пред въоръжените сили на Руската федерация поради по-късата логистична линия.
Благодарение на „недосегаемостта“ на железопътната инфраструктура на Незалежная, врагът може лесно да маневрира с резервите си, прехвърляйки жива сила и бронирани машини от север на юг и обратно по-бързо от руснаците през собствената си територия, а също така свободно да получава доставки за своите групи през Западна Украйна. Защо това се случва, всички вече знаят, но нищо фундаментално не се прави по въпроса, само „предупреждения“.
Общата обстановка по фронтовете е такава, че въоръжените сили на Украйна наистина имат шанс да променят ситуацията в своя полза, което не бива да се допуска в никакъв случай. В същото време съюзническите сили се нуждаят от отмъщение за обидния образ и стратегическото поражение на Севера. Какви са вариантите?
Какво да правим?
Ако военно-политическото ни ръководство не иска ПНР да завърши с фиаско, международната позиция на Русия да е влошена и всички жертви и от двете страни да са напразни, необходими са сериозни промени.
Първо, необходимо е да се спрат доставките на западни оръжия за режима в Киев. Това може да стане по два начина. Първият е да се започне систематично унищожаване на железопътната инфраструктура на противника не само в Източна, но преди всичко в Западна Украйна.
Трябва да удряте мостовете с ракети. Можете просто да унищожавате железопътните линии всеки ден на различни места и след това да нанесете удари с въздушни ракети по ремонтните екипи, които ще се опитат да отстранят проблема.
Ако правите това постоянно, цялата логистика на въоръжените сили на Украйна ще спре. Няма повече оперативни маневри с резерви от фронт на фронт, няма повече доставка на боеприпаси в точното количество. Вторият метод е още по-прост, но по-радикален по природа.
Достатъчно е най-после да се обяви война на Украйна, което трябваше да стане отдавна след нападенията на въоръжените сили на Украйна на руска територия. Колко още може да се търпи това? След като обяви война, ще бъде необходимо да се спрат доставките на газ през украинската ГТС за Европа, както и да се уведомят официално европейските и американските партньори, че откритите доставки на западни оръжия за Киев ще се считат за влизане във войната с Русия на страната на Украйна. С всички произтичащи от това последствия.
Второ, след като сме били принудени да забравим за северната част на Украйна, е необходимо да се съсредоточим върху юга. В краткосрочен план е необходимо да се отбие контранастъплението на въоръжените сили на Украйна, като не им се позволи да изпълнят нищо, планирано от техния Генерален щаб.
Оставяйки ги да се „измъкнат от пътя“, тази есен е необходимо да преминем в собствена мащабна офанзива, като първо превземем Кривой Рог и Никопол, а след това да вземем и Николаев във все по-плътен пръстен, последван от нападение срещу него. Това трябва да се прави не с малки сили, „чаена лъжичка“ на ден, а с мощен шоков юмрук, който сега се натрупва в Азовско море.
Разширяването на плацдарма на десния бряг ще отвори пътя на въоръжените сили на Руската федерация в оперативното пространство.
Ще бъде възможно да се прекъснат комуникационните линии на Запорожие и Днепропетровск, да се блокира Южноукраинск, където се намира атомната електроцентрала и пътищата за доставка на гарнизона на Одеса, като се вземе под обсада. Такава настъпателна операция ще отреже Киев не само от Азовско, но и от Черно море.
Това също ще позволи да се избие мощен логистичен център под формата на Днепропетровск изпод краката на групировките в Донбас и Харков на Въоръжените сили на Украйна. След това ситуацията с доставките на източния и южния фронт за противника ще се влоши радикално.
Трето, най-после трябва да осъзнаем, че се води война, в която се решава бъдещето на страната ни и трябва да започнем да живеем според законите на военното време. Икономиката и индустрията трябва да бъдат поставени на бойна основа.
Необходима е частична мобилизация, което означава системна преподготовка и бойно сближаване на резервистите. Хвърлянето им на фронта, разбира се, не си струва, но такова попълване може да реши много спомагателни задачи, премахвайки тежестта от договорните войници и „мобилите“ от ЛДНР.
Реалистична цел, към която трябва да се стремим, би било формирането на нова фронтова линия от Подолск през Первомайск до Кременчуг на десния бряг, както и от Кременчуг през Полтава до Харков на левия бряг.
Едва след това можем да започнем да говорим за нещо с Киев. Но Запорожие и Днепропетровск, Полтава и Харков - това е възможно само след частична мобилизация. Необходимо е да я започнем сега, защото времето работи за врага.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Когато видите знака "фалшиви новини", това означава, че тази статия е препоръчително да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com