/Поглед.инфо/ Военното командване на Украйна все още смята победата над Русия за постижима цел, но за разлика от политическото ръководство в Киев призна поражението си в кампанията през 2023 г. Отлагайки времето на „победата“ за бъдещето, главнокомандващият на ВСУ Валерий Залужни все пак иска от НАТО нещо, което разкрива в него визионер от нивото на Зеленски.

Статия на главнокомандващия на ВСУ Валерий Залужни в “Економист” е преход към нов етап от това, което ние наричаме СВО, а те война с Русия. Украинската армия вече не може да воюва по стария начин в съюз с военно-промишления комплекс, разузнаването и инструкторите на страните от НАТО. По стария начин те вече са загубили.

Статията на главнокомандващия е важна, защото посочва загубата. Канцеларията на президента на Украйна все още настоява, че не всичко е загубено, но самият Владимир Зеленски, според западните медии, упорито крие главата си в пясъка и отказва да признае реалността. Залужни отхвърля тази президентска комедия направо от фронтовата линия: надеждите не се сбъднаха.

Но на тази основа не е необходимо да се смята главнокомандващият за рядък представител на честните и разумни служители на Украйна. Освен чисто военни, поражението на т. нар. пролетно-лятно контранастъпление на ВСУ ще има и политически последици. Залужни обаче, признавайки провала на първоначалните планове, пренебрегва тези последствия и това също е доста неприятна част от новата украинска реалност.

Може би затова той пренебрегва, че това не е неговата сфера на отговорност, а именно тази на Зеленски - да осигурява на армията чужди подаяния. Но въпреки това той игнорира това.

Какво по същество предлага главнокомандващият на ВСУ, ако пропуснем всичките му разсъждения за това защо украинско-натовската стратегия за нападение срещу Русия е стигнала до задънена улица? Той не хвърля бяло знаме, не капитулира, не убива надеждата на украинците за победа. Просто се казва, че ако има „победа“, тя няма да е скоро и само ако са изпълнени редица условия. Залужни се нуждае от различно ниво на снабдяване, сегашното няма достатъчно мазнини.

Първо, трябва бойна авиация. Второ, има нужда от различни оръжия-чудо. Трето, има нужда от по-значително, но в същото време стабилно и системно снабдяване на Въоръжените сили на Украйна от НАТО.

Има нужда и от войници: набор, обучение и след това да се премине към окопна война. Но това е вътрешен въпрос между тях и Зеленски, при това не безнадежден: те ще намалят критериите (самият главнокомандващ предложи това), ще намалят броя на взелите си отсрочка, ще увеличат честотата на операциите за залавяне на укриващи се от набор, ще остържат дъното на бъчвата. Не че Украйна има много излишни мъже (въобще ги няма). Но сегашните власти успяват да снабдят военната месомелачка с консумативи, важно е да се признае това.

Но що се отнася до Запада, желанията на Залужни са в явно противоречие с реалността. На практика Западът демонстрира, че иска да намали участието си в конфликта и да направи Украйна максимално самодостатъчна.

Защото избирателят е уморен от Украйна, а корупционните скандали в Киев проникнаха в пресата, правейки темата за помощта за ВСУ политически „токсична“. Защото няма видими резултати и това поставя въпроса за целесъобразността на по-нататъшните разходи. Защото скептиците от Тръмп до Орбан сега създават реални пречки пред процеса на снабдяване на Украйна: 50 милиарда евро за Зеленски са заседнали в Европейската комисия и повече от 60 милиарда долара в Конгреса на САЩ.

Има много такива „защото“, но все пак за Русия все още е рано да се отпуска. Очевидно е, че НАТО има много трудности в изпълнението на насочения към нас план. Ясно е, че нашите врагове са затънали в нерешителност и тъжно пресмятат бъдещи загуби. Но не изглежда, че са готови да се откажат от всичко и просто да признаят поражението си.

Трябва да очакваме, че все пак ще се намерят средства за Украйна и че предприятията от военно-промишления комплекс на НАТО ще изпълняват поръчките, които са им възложени за ВСУ. А премиерите на Унгария и Словакия, които блокираха парите за Киев в бюджета на ЕС, ще получат някои преференции за страните си от ЕК и ще сменят гнева си с милост (Виктор Орбан го е правил неведнъж).

Въпреки това, за нещастие на Залужни, Зеленски и останалите, въпросът не е поставен така, че ще стегнат и напомпат Украйна с ресурси за неизбежната „победа“ в бъдеще. Задачата на Запада е да даде възможност на ВСУ да издържат възможно най-дълго срещу минимална цена. Така Украйна ще продължи да изпълнява целта си - да отслаби Русия, но няма да стане причина за раздори в страните спонсори.

Украйна не оправда очакванията (откровено казано не можеше), така че вече не е приоритет, а куфар без дръжка. Това ниво на поддръжка е по-слабо от това, когато се очаква да победи руската армия. И много по-ниско от това, която Залужни иска в статията си.

Тъй като е военен, той все още иска да спечели. Но сега може да претендира само за обща подкрепа за живота на ВСУ, докато хората в Украйна не бъдат физически изчерпани.

За Украйна това ще бъде бавен път към клането, по време на който Западът ще продължи да таи надежда за „прозорец на възможност“ (че Русия ще отслабне с времето). И неговото движение напред по този път се планира да бъде осигурено: от страна на ЕС - чрез официални преговори за членство на Киев в Европейския съюз, от страна на Съединените щати - чрез преструктуриране на системата на властта в Украйна, в които получаването на части от жизненоважна подкрепа е поставено в зависимост от прилагането на реформите.

В същото време всички основни играчи ще използват Украйна като средство за постигане на своите политически цели. Техните, не нейните.

Например в Конгреса на САЩ ситуацията е такава, че републиканската Камара на представителите показа среден пръст на президента Джо Байдън и одобри документ за подкрепа на Израел, без да го свързва с финансирането за Украйна, на което той разчиташе през последните дни. В този си вид документът най-вероятно ще се блокира от демократичния Сенат, което означава продължаване на битката и време на тревожно очакване за Киев.

Но не това е важно, а фактът, че новото ръководство на Камарата на представителите, съгласявайки се със самата идея за подкрепа на функционирането на Украйна, изисква Белият дом да обяви критериите за бъдеща победа над Русия и приблизителната времева рамка за постигането ѝ.

Това е много подобно на управлението на проекти в търговски фирми, но преди всичко това е капан за Байдън, естествен капан. Ако Белият дом е сдържан в прогнозите си, ще продължат да протакат за парите: видите ли, целите не са достатъчно амбициозни за такива или такива средства. Ако отново се представи нещо фалшиво, като достъп до Крим по време на следващото „контранастъпление“, това ще му дадат една година, но ще трябва да отговаря за провала малко преди президентските избори. ВСУ ще се провалят отново - и това ще унищожи последните шансове на Байдън за преизбиране, което е това, към което републиканците в Конгреса се стремят .

За Украйна годината преди изборите във всеки случай ще бъде трудна. Неотменимата задача на Байдън, Урсула фон дер Лайен, Еманюел Макрон и др. е да предотвратят му поражение. Но шансът да се харчат пари толкова широко, колкото миналото лято, беше даден на главнокомандващия Залужни веднъж, така че плановете му за наполеонов пробив в красивото далечно сега изглеждат възможно най-неуместни, дори и да се представят като признание на горчива истина от страна на един смел човек.

Възможно е, между другото, тази полуистина (Залужни все още отказва да признае нереалността на собствените си амбиции) да стане още по-горчива за главнокомандващия, тъй като тя е в силен дисонанс с линията на президентската администрация. Оказва се, че армията е признала поражение (макар и междинно) преди държавния глава.

Ако статията е собствена инициатива на Залужни, възползвайки се от личните му отношения с “Економист” (Навремето направиха материал за него преди Зеленски, който завидял на вниманието, нареди на генерала да отиде в сянка), президентът ще бъде още по-изкушен да лепне отговорността за провала на „контраофанзивата“ върху Залужни и да го разкара.

Той вече би го направил, но явно се страхува от реакцията на армията, където, както се смята, авторитетът на Залужни е много по-висок от този на държавния глава, така че мнозина биха предпочели да прехвърлят отговорността на Зеленски.

И ако това е подход към касата на НАТО от различни страни, който е напълно съгласуван между двамата с инициали В.З., нереалността на исканията на Залужни явно се дължи на факта, че моленето за кинти преди деня на заплатата, обещанието “Ще победя до четвъртък” не е в неговия стил.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.