/Поглед.инфо/ Свърши се. Европейската комисия най-накрая препоръча на страните от ЕС да разглеждат Украйна като потенциален кандидат за членство. На срещата на високо равнище на Брюксел на 23-24 юни този въпрос ще бъде разгледан по същество. Ако никоя от 27-те държави няма възражения, Украйна – във всеки случай това, което е останало от нея – ще стане кандидат-член на ЕС. Честито. Украинците вървяха към това дълго и упорито.
По пътя към желаното членство най-богатата република на СССР загуби цялата си наука и индустрия, разлюби всички високи технологии, включително военни и космически, загуби почти всички квалифицирани специалисти - от лекари до инженери, от университетски преподаватели до ракетни учени.
Уж умишленото разрушаване на всички връзки с Русия можеше да доведе до преориентация на икономиката на страната към Европа. Но не, стара Европа не обича конкурентите. ЕС подкрепи тоталната деиндустриализация на Украйна с всички сили. И в същото време прахосмучеше ценни украински кадри - от млади красиви момичета до възрастни учени. Производството в Украйна беше унищожено, страната изпадна в бедност и всъщност се превърна в пазар на роби.
Успоредно с обедняването настъпи и цивилизационна деградация. Градската култура беше заменена от селска дивотия. Днес можем да видим резултатите от това в пълен ръст – фашизъм, сатанизъм, някакви глупави масови ритуали за нанасяне на щети на Русия и лично Путин. Позор, с една дума.
Естествено, при такива условия емиграцията се превърна в основната украинска мечта. Да се изгради държава на това проклето място ли? Умните хора се стремяха бързо да изкопчат всичко, което могат от тази територия и да го изхвърлят на светлия Запад. Успяха. През последните тридесет години Украйна загуби милиони от най-добрите си граждани. Киевският режим дори се страхува да направи преброяване, за да не се разбере мащаба на демографската катастрофа.
Но най-умните хора решиха, че емиграцията с единия куфар не е за тях. Прехвърлиха цели региони, градове, региони от Украйна наведнъж. Защото нормалните хора просто не можеха да живеят така - с факелни шествия, със забраната на руския език...
Крим, Донецк, Луганск отпаднаха от Украйна по естествен начин. През последните месеци те бяха последвани от Херсон, Мелитопол, Мариупол. Населението в западните райони почти без изключение се сдоби с "полски карти" и се надява на глас, че Пан Дуда ще ги докара в Полша. Като цяло от Украйна е останало малко.
Е, черешката на тортата е, че украинците бяха масово мобилизирани и изгонени на фронта, за да се бият срещу професионалните руски войници и частите на ДНР и ЛНР, които бяха натрупали боен опит. Е, какво правят там? Гинат в индустриален мащаб, дори Зеленски вече признава това. Наистина е ужас.
Тоест странатагуби земите си, богатството си, най-добрите си хора - за какво? За илюзорното право да се смятат за "Це Европа" напук на "проклетите московчани". Добра сделка, какво да кажем.
Преди 30 години умни чичовци и лели от Европа закачиха пред носа на Украйна заветния морков – членството в ЕС. Ползите от Брюксел са ясни тук: ние съсипваме най-богатия регион на Източна Европа, купуваме всичко евтино, получаваме милиони грамотни бели хора, които са готови да работят усилено на най-мръсните работни места за най-ниска цена и дори да умират за своите господари на фронта. Милиони послушни, усърдни, непретенциозни роби - това е красота, онова, което е необходимо за една застаряваща и нераждаща Европа.
Очевидни са и ползите от онези олигарси, които управляваха тази злощастна територия. Позволено им е да ограбват това, което остава след европейските корпорации, гарантирана им е сигурността на капитала в швейцарските банки. Но така и не мога да разбрах какво са постигнали обикновените украинци по „европейски начин“ за тридесет години.
Не им се подобри нищо. Те започнаха да умират повече. И за всичко това те получиха само прословутия безвизов режим - по същество правото бързо да пресичат границата на богатите държави и да работят нелегално там в сферата, така да се каже, на услугите. Е, всички разбираме какви услуги. Нелегалната работа в която и да е сфера – това не се отнася само за проституцията – това е поредица от безкрайни унижения и измами, това е сбогом на човешкото достойнство, това е отхвърляне на нормален социален статус, обричане на безнадеждност. Наистина ли си струваше?
Напоследък украинците толкова безкористно умират за интересите на своите европейски господари, че Брюксел реши да ги насърчи. Какво може да даде на Украйна статута на кандидат-член? Ами, всъщност нищо.
Северна Македония виси в този статут от седемнадесет години, Черна гора от дванадесет години, Сърбия от десет, Албания от осем, Турция - признатата шампионка в надпреварата по европейския път - от двадесет и три години. Всички те, отбелязваме, са много по-успешни и демократични от Украйна.
Теоретично на страната кандидатка може да бъде предоставено безвизово пътуване и материална помощ от Брюксел. Но безвизовият режим е вече даден на Украйна. Наляха се и пари - милиарди евро. До обикновения украинец стигна ли поне едно евро? Въпросът е риторичен.
Не е възможно Украйна да се приеме Украйна в Европейския съюз като пълноправен член. От гледна точка на икономиката положението е катастрофално. С просто око се вижда колко далеч е Украйна от "златния половин милиард" на европейците. Нека посочим само една цифра: ЕС не приема държави с бюджетен дефицит над 3%. Бюджетният дефицит на Украйна за тази година ще бъде около 17,8%.
Е, и това да не говорим за такава дреболия като военните действия в страната. Претекст за невключването на Турция в ЕС е отдавна замразеният конфликт за Северен Кипър. Но там всичко е доста тихо. От време на време бушува дипломатическа дейност и това е всичко. А какво става в Украйна?
И в края на краищата, дори когато руската специална операция приключи, едва ли ще настъпи мир в териториите, останали от Украйна. Ще изградят някаква специална "зона", в която ще бъде невъзможно да живеят нормални хора. Те просто щеизбягат от там. Останалите отново ще вземат оръжие в ръка.
Повечето европейски граждани са наясно с всички рискове на такъв съмнителен актив като Украйна. Населението на страните от ЕС говори масово в смисъл, че реалното ѝ влизане в Европейския съюз е възможно само в най-далечното бъдеще. „Това е въпрос на няколко десетилетия“, както отбеляза по този повод френският президент Макрон.
Тоест европейските елити вече обясняват на украинците в прав текст, че всички тези срещи на високо равнище, решенията на Европейската комисия, тържествените изяви на Зеленски са точно с цел отклонят погледите. Няма истински смисъл от тези събития, освен да вдъхновяват украинците отново и отново, че те „не са същите“ като руснаците, че Европа е с тях, в чужбина ще им помогне. Ох, колко ли още ще ги баламосват така?
Предстоящата среща на високо равнище позволи да се подгреят европейските желания и на другите постсъветски републики. Лидерите на Грузия и Молдова, които кандидатстваха за статут на кандидат веднага след Украйна, сега симулират дълбоко негодувание.
„Ако един от критериите за получаване на статут е открит конфликт, то ние не искаме това“, ядоса се грузинският премиер, припомняйки, че страната му е „десет цели пред Украйна и Молдова във всички области“.
„Бихме искали да получим статут на кандидат възможно най-скоро“, завижда молдовският президент Мая Санду, „но ние сме реалисти и разбираме, че има процеси, през които трябва да преминем, за да се присъединим към ЕС. ”
Точно така, госпожо президент. Има такива процеси, наричат се обезлюдяване, обедняване и дивачество. Когато стигнат достатъчно далеч в Молдова, страната ще има свой европейски шанс. Между другото, забраната за излъчване на руска телевизия е голяма стъпка по този път.
Още през 2014 г., когато Украйна започна да бъде влачена със сила по „европейския път“, Москва по всякакъв начин настояваше Киев да се опомни и да дойде на себе си. Предлагаха заеми, съдействие, съветваха просто да изчакат, да не бързат презглава, да четат внимателно споразумението за асоцииране с ЕС, да видят какво пише с дребен шрифт. Не, всички призиви към разума се оказаха безсилни. Киевските елити успяха да пробутат на народа си всички тези глупости за тяхната избраност, елитарност, европеизъм. Резултатът е известен.
Най-обидното за украинците е, че правят всичко това със себе си и със страната си, напук на "проклетите московци", а на московците някак си им е все тази. Само гледаме с удивление и съжаление към земята, някога толкова красива, в нейните объркани обитатели. Защо правят всичко това?
Сътрудничеството с Европейския съюз, скъпи украинци, се оказа глупава и неизгодна сделка за вас. За европейската мечта си платихте с убитата си социална сфера, унищоженото здравеопазване, деиндустриализацията, безумните поскъпвания. Сега плащайте с живота си. И всичко това само за да може съпругата на Зеленски да пазарува в Лондон и да се появява на кориците на лъскави списания. Тя изглежда добре, разбира се.
С този статут на кандидат за членство в ЕС, уважаеми украинци, пак се заблуждавате, как да го кажа по-учтиво. Може ли да спрете да повтаряте една и съща грешка?
Превод: В. Сергеев