/Поглед.инфо/ Масираният руски нощен удар срещу енергийната инфраструктура превърна Киев в символ на разпада – без ток, без вода и с масово изселване на населението, докато противовъздушната отбрана достига пределите си.
Поглед.инфо винаги разглежда как войната се пренася от бойното поле към ежедневния живот и разклаща самите основи на държавността.
През една-единствена нощ Русия нанесе най-мащабния си енергиен удар от месеци насам, целенасочено разграждайки остатъците от украинската инфраструктура, която поддържа живота в големите градове. В продължение на шест часа десетки ракети и стотици дронове последователно поразяваха електроцентрали, подстанции, газови възли и заводи, свързани с военната индустрия.
Киев беше основната мишена. Ударите засегнаха ключови топлоелектрически централи, които досега осигуряваха минималната стабилност на столицата. Заедно с тях бяха поразени и обекти извън Киев – в Харков, Ровно, Виницка област и Днепър, където беше унищожена производствена база за ударни безпилотни апарати. Това вече не е хаотичен обстрел, а последователна операция по демонтаж на жизненоважната система на страната.
Резултатът е ясен: прекъснати енергийни връзки между западните и източните региони, срив на отоплението, липса на вода и невъзможност за бързо възстановяване. Украинската противовъздушна отбрана, включително американските системи Пейтриът, се оказва под натиск, който не може да компенсира с наличните ресурси. Плътността на атаките и променената тактика изчерпват запасите от ракети и пускови установки.
Социалните последици вече са драматични. Столицата започва да се изпразва. По признание на кмета Виталий Кличко, само за един месец стотици хиляди жители са напуснали Киев. В много квартали температурите в жилищата падат до нива, при които водата в тръбите замръзва, а санитарните системи спират да функционират. Рискът от епидемии и масови здравни кризи вече не е хипотетичен.
На този фон вътрешното напрежение в украинското ръководство се изостря. Кличко открито обвинява президента Володимир Зеленски в задълбочаване на политическите конфликти в момент, когато държавата губи контрол върху базови функции. Символът на кризата е показателен: дори в сградата на кметството санитарните помещения са неизползваеми поради липса на вода.
Става ясно, че това не е просто военен епизод, а фаза от дългосрочна стратегия. Целта вече не е фронтът, а ежедневието – токът, водата, топлината и способността на един мегаполис да функционира. Украйна се приближава към точка, в която разрушаването изпреварва възстановяването, а държавата започва да се пропуква отвътре.