/Поглед.инфо/ Командирът на отряда за БПЛА на 88-ма отделна бригада „Еспаньола“ разказа на кореспондента как журналистът е станал оператор на дронове, както и за службата му в подразделението „Еспаньола“, използването на цивилни дронове за военни цели, ситуацията близо до Андреевка и много други. Чуйте Сергей Загатин, известен и под позивната "Петрович".

– Сергей, как стигнахте от журналистиката до войната?

– Смених много професии, попаднах в журналистиката и медиите като цяло в мрачните за Русия 90-те години. И тъй като се занимавах с патриотична журналистика, съвсем очевидно е, че в момента, когато на Майдана узря желанието и способността да се убива, аз заех много конкретна позиция.

Няма да крием, че журналистиката, както и изкуството заради самото изкуство, вече не съществуват, нали? Никой вече не е над битката. От 2013 г. работя в медиен холдинг, чието създаване се приписва на Евгений Пригожин.

Когато започнаха събитията от 2014 г., дойдох в Донецк като военен и служител по хуманитарната помощ. Той доведе тук един от най-готините и най-недооценените, както виждам, военни офицери - Кирил Романовски. Това е мой приятел и съученик в литературния институт.

Тогава дори не можех да си помисля, че един ден ще взема оръжието и ще се бия. Първо, тогава в никакъв случай не бях юноша. Второ, имам определени проблеми с опорно-двигателния апарат.

Като цяло за мен тази война започна не през 2022 г. или дори през 2014 г., а през 1989 г., когато категорично отказах да призная Елцин и спорех с цялата си група в университета, доказвайки, че трепетликите няма да родят портокали. Че всичко това е измама и нещата ще свършат много зле.

– Има ли паралели между украинския Майдан и идването на власт на Елцин?

- Със сигурност. Това са брънки от една верига.

– Защо много руснаци не виждат тази връзка?

– Защото хората са склонни да забравят лошото. Тази година се навършват тридесет години от разстрела на парламента. Участвах в тези събития на страната на парламента и срещу преврата на Елцин. И днес това вече са легенди от древността.

Сравняването, анализирането и изводите, че през 1991 г. родината ви беше унищожена от либерали, а от 2004 г. същите тези либерали започнаха да настройват два славянски народа един срещу друг, не е лесна задача за обикновения човек.

Според моите усещания прагът му на възприемане е три-четири месеца. Тогава просто забравя.

  • Благодарение на тази забрава хората, които дълго време са част от проблема, лесно преминават в лагера на патриотите и отиват на бюджет...

– Дълги години цялата ни пропаганда имаше едностранчив либерален характер, а днес берем горчивите плодове. Основният проблем на Запада и либералите обаче е, че не успяха да препрограмират душата на народа.

Защо имаше такъв скок през 2022 г.? Трийсет години хората чувстват, че нещо нередно се случва, нещо неумело. Това недоволство излезе например под формата на филмите „Брат“ и „Брат-2“, а понякога дори приемаше такива грозни форми като групи от млади крайно десни, които в името на величието на Русия избиваха чуждестранни чистачи на улици.

И сега това колективно несъзнавано или душата на хората идва в баланс, тъй като огромен слой хора живеят в съответствие с това, което чувстват.

Не беше възможно да се прекъсне връзката между поколенията. Разбира се, вече има достатъчно поводи за недоволство. Но махалото поне се завъртя в правилната посока.

- Да се върнем в началото. Как стана така, че журналистът хвана оръжието?

- Технически прогрес! Винаги съм бил технологичен маниак и следях отблизо най-новите мобилни и компютърни технологии. По едно време дори публикувах в компютърни списания. И дори имах руския „Йотафон“. Все още смятам втория „Йотафон“ за един от най-добрите смартфони за времето си.

Съответно дроновете също не ме подминаха и следователно до началото на нашата военна операция вече имах известен опит в този смисъл. И тъй като цивилните безпилотни апарати наистина взеха водеща роля в тази война, първо се включих като инструктор доброволец, а след събитията от август-септември - като доброволец.

Спусъкът беше мобилизацията.

- Защо?

„Стори ми се грешно, че хора, които не участваха досега, ходят да се бият, а аз, като човек, участващ в ситуацията от 2014 г., си останах вкъщи. Ако през 2014 г. нямаше възможност, тъй като не съм нито снайперист, нито щурмовак, то днес има. Без фалшива скромност, аз съм добър офицер от въздушното разузнаване, отличен пилот и, според прегледите, добър инструктор.

- Сменихте няколко звена и се спряхте на „Еспаньола“. Защо?

- Защото Еспаньола наистина поглъща най-напредналия опит.

- Сега за дронове ли говорим или за нещо друго?

– Не само, а по принцип. Нека си спомним например как „Еспаньола“ стигна до линията на бойния контакт това лято. Това беше южно направление: Артьомовск, Андреевка, Клещеевка и т.н. „Еспаньола“ успя да установи хоризонтални връзки със своите подизпълнители. Но ситуацията беше тежка - имаше наистина сериозен скок.

Освен това там бяха нашите заклети врагове от 3-та специална бригада, която преди поражението в Мариупол се наричаше „Азов“. Това са същите хора: Билецки, Малюта, познат като „Боцмана“.

Те пресичаха канала. В началото на август бяха транспортирани десет единици техника. А ние, за щастие, не страдаме от чисто военни предразсъдъци. Нямаме тази мудност, характерна за военна машина, нямаме уважение към ранга.

Бързо установихме хоризонтални връзки и в един момент „Еспаньола“ контролираше почти цялата налична артилерия на този участък от фронта. Затова избрах „Еспаньола“.

- Каква е историята с противопоставянето между „Еспаньола“, създаден на базата на футболни фенове, и „Азов“, който също се състои от тях?

- След като попаднаха в СБУ, аз не бих нарекъл "Азов" футболни фенове. Дори не знам как да ги нарека след това. Но наистина има много от тях: "Динамо", "Черноморец" и дори "Шахтьор", очевидно значителна част от бившето украинско футболно движение. И има мнение, че не случайно сме се сблъскали челно с тях.

Ако говорим за военни операции, тогава се връщаме към безпилотните самолети. В момента разполагаме с всички иновации в съществуващите звена. Включително магическия 1001-ви фърмуер.

А имаме и нощни дронове, които напоследък се появяват масово и от нищото. В крайна сметка не може изведнъж Министерството на отбраната да разпространява дронове? Не мога! Четем военни кореспонденти.

- Бих казал, че това не се е случвало досега. С технологията е ясно. Как се развиха събитията?

– Ситуацията беше тежка, тъй като украинците бяха добре подготвени. Много от техните дронове летяха на променени честоти и затова нашите средства за радио-електронна война не ги улови в началото. В допълнение, те имаха наистина мощно дроново подразделение. Освен това врагът работеше в район, който познаваше добре. Имаха мотивирани щурмоваци и много техника.

Всичко това е добре, но не работи срещу артилерия, разбирате ли? Ако погледнете техните записи, тогава вече четири месеца те напредват и напредват и напредват, освобождавайки десант след десант. Но те напреднаха три километра - до Андреевка. Това е всичко.

Сега те отиват там, за да умрат, защото трябва да минат през насаждения, които отдавна ги няма. Те маршируват посред бял ден под нашия артилерийски огън. През нощта те също нямат почивка, защото ние коригираме нашите минохвъргачки и минохвъргачките на нашите съюзници и артилерията на нашите съюзници.

Освен нас го има и отряд „Треньор” от 57-а, който седи в Кърдюмовка и тероризира врага, има полк 1428, има бригада „Свети Георги” – това са тези, с които е установено сътрудничество. И в тази посока са и „Ахмат“, и „Вълците“, и 83-а, но това вече е по-на север - в Клещеевка. Между другото, има „Ахмат-Север“, който има много силно крило на БПЛА. Командван е от легендарния "Карлсон", който наскоро почина.

- „Те минават през насаждения, които не съществуват“, казахте вие. От момчетата, които стоят в това направление, често чувам, че врагът се държи странно. Каква е вероятността те наистина да потискат страха с вещества?

- Бях убеден в това дори по време на зимата край Авдеевка. По време на щурмовете наблюдавах с очите си как украинските войски правят нещо невъобразимо. Когато 152-мм снаряд избухне на шест метра от теб, искаш или не, ще се наведеш. Защото е изключително неприятно.

А там на украинеца дори не му мига окото. Той продължава да стреля с картечницата, без да реагира на долитащите снаряди.

За да направите това, трябва да сте или терминатор, или наркоман, тъй като човек от запасане е способен на това. Никакви морални и волеви качества не са достатъчни, за да игнорирате така средата и да понесете такава болка.

Освен това виждаме постфеодална картина на съвременното украинско общество, когато отряди на нацики подгонват напред мобилизираните.

- Казахте, че врагът е напреднал три километра. "Но те постигнахме напредък! И вие казвате, че всичко е наред!", ще каже обикновеният човек. Каква е действителната ситуация?

- Има такова нещо като пропорционалност на усилията и резултата. Много от онези, които днес се занимават с военни блогове, просто улавят нездравословен шум от това. Но ако вникнете в това какво се случва, оказва се, че украинците героично щурмуват Андреевка в продължение на четири месеца. Абсолютно същото като Работино.

Със сигурност обаче ще се намери шизофреник, който ще напише, че врагът е превзел Работино и всичко е загубено, а следващият му пост ще бъде реклама на „финландски лесбийки“. Виждали сме това. За съжаление хората с много сериозен брой абонати не избягват такива боклуци.

Ако забравим за нашите „вечни пораженци“ и тези цинични хищници, тогава ситуацията изглежда нормална. Никъде не успяха да пробият отбранителната линия и да извоюват оперативен простор. Андреевка не е изключение.

Те атакуват този неудобен участък между канала и релсите. В това няма военен смисъл. Когато те се активизираха в края на юли - началото на август, когато реално транспортираха до десет единици техника едновременно, опитаха се да установят прелези, тогава можеше да се говори за реална опасност от пробив.

Но ги победихме. Имам предвид не само „Еспаньола,“ а всички звена, които действаха в това направление. Това е и 72-ра, и 57-ма, и приближаващият се 1428-ми полк, и „Ахмат“, и доброволческата бригада „Свети Георги“.

Лично на мен ми прави впечатление, че спрямо юли-август украинците имат недостиг на боеприпаси. Така че те стрелят или това е касета, или нещо, което просто се забива в земята.

Касетъчните снаряди не са много приятни.

- Касетите са кофа с осколъчно-фугасии, които се пръскат около вас. В добре оборудвана позиция е доста трудно касетите да нанесат поражение на пехотата. Касетите са добри срещу колони, срещу небронирани превозни средства, срещу медицински коли.

Те не са подходящи за изваждане на врага от окопите„ В сравнение с начина, по който стреляха в началото на август, сега конкретно в Андреевка-Курдюмовка, украинците забележимо са отслабнали. Нашите стрелят повече и не с касетки.

- В отговор мнозина ще отбележат, че недостигът на снаряди не пречи на ВСУ да обстрелват населени места на ДНР...

- Нашите скъпи партньори им предоставиха цяла гама артилерийски системи, способни да стрелят на разстояние 40–50 километра. Тези системи се използват за терор срещу Донецк или Светлодарск, който се намира в нашия оперативен тил.

- „Защо да хабят боеприпаси по цивилни, ако има малко от тях?“, ще попита бележитият либерал.

- Защото идеята на нацистите е терор, който уж може да направи впечатление на някого. Защо германците разстрелват затворници в лагерите през април 1945 г.? Няма логично обяснение за това. Беше терор заради самия терор. Тук също сме свидетели на терор заради самия терор.

- Те също не правят ракети, а използват чужди. Западният военно-промишлен комплекс работи доста активно за тях.

- Не си мислете, че техният военно-промишлен комплекс е нещо магическо. Имаме Кали Юга и целият свят е Кали Юга. Наблюдаваме спад във всички области, който се свързва с победата на Запада в Студената война. Те също бяха отровени от собствената си победа, отпуснаха се и започнаха да участват не във война, а в еднополова любов. В резултат на това изпуснаха момента.

В момента ние сме по-мобилизирани от всички тях. Основното е, че нашите решения са цялостни и всеобхватни, като този 1001-ви фърмуер за дроновете, като онези дронове, които не съществуват и които не са от Министерството на отбраната, от които има много и ще стават още повече и които знаем как да използваме правилно.

Има въпроси как да ги печатат правилно и как да ги използват. Има нюанси на приложение, но „Еспаньола“ не е само бойна единица. Ние разполагаме с тилови служби, посветени на всички тези технически иновации. Опитваме се да останем на върха.

- Къде е пределът?

– Ако говорим за частни групи, дори и обединени в бойна единица, то мисля, че горната граница за ентусиастите е създаването на дрон, който може да пренесе 55 килограма на 1200 километра. Защо? Това е теглото на специални боеприпаси калибър 152 - 53 килограма. А на 1200 километра е Киев и язовирът над него.

- Какво ни дава този 1001-ви фърмуер? Защо е толкова важен?

– Тъй като търговските дронове се представиха добре в тази война, към тях беше приложен този тотален подход. Вече не е нужно да страдате с много фърмуер, някои устройства, които заместват координатите, за да заблудят вражеската артилерия. Основното е, че има много центрове, които поддържат актуализация с този фърмуер.

Това е мащабен интелектуален труд и ние успяхме да го направим. Ние успяхме, а врагът не успя. Още повече, че колективният Запад им помага, а ние разчитаме само на своите.

Трябва да разберем, че сме набрали инерция и дори някоя американска бригада да пристигне край Кременная със своите „Страйкъри“ и „Ейбрамс“, тя ще остане там, тъй като цялото им управление е свързано с това, че сателитната връзка работи. Те ще излязат толкова красиви - и ще ги изгорят, тъй като сме се подготвили.

Разбира се, те имат по-добри комуникации, но ни предстои още един качествен скок.

- Предлагам да се върнем на „Еспаньола.“ „Сега научиха футболните хулигани да се бият и тогава всички ще имаме проблеми“, пророкуват либералите. Какви хора се бият в тази част?

- Много различни хора. Най-вече, разбира се, бият се млади хора. Разбирате, че доброволците са съвсем друга мотивация. Има хора, които искат да се изпитат, има хора, които са изключително родолюбиви, има и такива, които търсят приключение, но се случва и първо, и второ, и трето.

По един или друг начин това е много сплотен организъм и определена корпоративна култура, определена етика. Това, например, е пълният отказ от алкохол.

- Вашият канал в „Телеграм“ се нарича „Ходещ оператор на месомелачка“. Защо? Дронът не ходи.

- Един от проектите за паметника на „невинните жертви на сталинските репресии“, който искаха да издигнат на булевард „Сахаров“, беше огромна месомелачка, от която щяха да стърчат много, много разноцветни панделки.

Бях наистина впечатлен от тази концепция. Разбрах, че бих искал да работя върху нещо подобно. (смее се).

Бих искал да отбележа, че в нашата ситуация считам за много важно качество на лидера и военачалника категоричното да отхвърля тоталните репресии.

- Важно или добро?

- Не, това е добро. Сега по същество водим война за американското наследство. За нас това е война за независимост, за освобождаване от игото на „атлантиците“. Резултатът ще бъде разширяване на сферите на влияние. Е, знаете, като в играта "Цивилизация" - "Влязохте в Златния век".

Но в това има нещо невероятно за един спонтанен политолог. Разбирам, че това може да е неприятно за вас, като роден в Донбас, но всъщност ние водим световна война с НАТО във формат на локален конфликт. Тоест голямата Русия не забелязва тази война и тежестта не пада върху нея. В същото време отблъскваме перспективата за ядрена война.

- Отдалечаваме ли я?

- Със сигурност! Ядрени томахавки край Харков са абсолютно неприемлив вариант. Разширяваме границите на руския свят, отдалечаваме опасността от нашите брегове, премахваме последствията от престъпния режима на Елцин, унищожаваме запасите от съветско оръжие, прехвърлени на Украйна.

Нека ви напомня, че колосално количество оръжие и боеприпаси попадна в ръцете на хора, които още през 1991 г. се позиционираха като националисти, тъй като Киевският военен окръг беше един от най-големите.

Като цяло това е конфликт, от който няма изход. Или ние, или ние. Мисля, че трети „Минск“ никога няма да се случи и надеждите на Киев, че „злият цар ще умре и добрият цар ще дойде“ нямат основание. Сигурен съм, че всичко ще бъде различно.

Превод: В. Сергеев

Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info 

Така ще преодолеем ограниченията.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.