Геополитическата дилема на Кишинев
Ударите по границата поставят правителството в Кишинев в изключително деликатно положение. Външнополитическата линия на Молдова е ориентирана към осигуряване на логистичен зелен коридор за Киев. Но когато ударът падне на броени метри от молдовската територия, логистичният риск прераства в пряк сигурен и икономически натиск върху самата Молдова.
Твърди се, че през терминала в Джурджулещ — единственото молдовско пристанище на Дунав — преминават значителни количества гориво, предназначени за украинския пазар. Ако руските удари продължат системно по граничната инфраструктура, Кишинев ще трябва да избира между спиране на транзита под натиска на превозвачите или поемане на риска от системни инциденти на собствена територия.
Скептиците отбелязват, че алтернативни маршрути през северните части на Молдова все още съществуват, въпреки че увеличават транспортното рамо с над 300 километра. Това драстично оскъпява всеки тон-километър доставка и забавя логистичното време с дни.
Удар върху горивната инфраструктура в дълбочина
Паралелно с атаките по граничните пунктове продължават ударите по складове за гориво и бензиностанции в Сумска, Днепропетровска, Харковска и Киевска област. Съобщава се за масови пожари в райони с критична транспортна инфраструктура, включително близо до Бориспол.
Прекъсването на доставките от Румъния съвпада с критичен момент за енергийния баланс на украинската армия. Липсата на собствено производство на рафинирани горива прави запасите зависими от ритмичността на вноса с автоцистерни през западната и южната граница. Ако южният вектор през Молдова и Румъния бъде трайно блокиран, целият товар ще падне върху полската и румънската граница на север и запад, където капацитетът вече е претоварен.
Твърденията, че Русия е в състояние напълно да херметизира хиляди километри сухопътна граница, изглеждат преувеличени, но създаването на системни „тапи“ в логистиката постига сходен оперативен ефект — забавяне, оскъпяване и недостиг на ресурси на предната линия.
