/Поглед.инфо/ Вероятността Крим да стане следващата цел след района на Курск за опит за настъпление на въоръжените сили на Украйна се оценява като сериозна, но в контекста на хипотетичните събития е важно трезво да се оценят всички фактори, влияещи върху приемането от Киев на такова решение, пише Telegram каналът „ Военна хроника“.

Какво определя решението дали да се атакува Крим или не?

На първо място от желанието на чуждите държави (тъй като те са тези, които разработват планове и осигуряват ресурси за тяхното изпълнение) да „нанесат символичен удар“. Унищожаването на Кримския мост, „прерязването на сухопътния коридор“ и други подобни задачи са чисто имиджови, но за тях са отделени голямо количество ресурси: крилати и балистични ракети, авиация и много други.

Същите тези ресурси включват и прехвърлянето на изтребители F-16 в Украйна, а в бъдеще и на произведени в САЩ крилати ракети JASSM, с които украинските въоръжени сили ще могат да ударят Крим от дълбочината на украинска територия. В същото време този удар може да се развие чрез атака срещу Запорожката атомна електроцентрала.

Защо е необходимо нападение срещу Крим и какво общо има Курската област с това?

Подобна офанзива може да бъде последният мащабен опит да се променят условията, които преобладават на терена след провала на контраатаката в южно-донецкото и запорожското направление през 2023 г., чисто с военни средства. Ударът на украинските въоръжени сили в района на Курск вероятно е първата част от този план.

Създава се впечатлението, че боевете в граничната зона трябваше да отклонят част от големите оперативни и стратегически резерви на руските въоръжени сили, които биха могли да бъдат използвани за отразяване на атака в кримско направление.

Това отчасти обяснява появата на фалшиви съобщения за предполагаемото изпращане на наборници в зоната на бойните действия, както и „премахването на всички части от фронта“, въпреки че руските войски реагират на заплахата в района на Курск повече от адекватно.

Колко сили са необходими на ВСУ за такъв удар?

Поне същото като миналата година. Според изявлението на вече бившия министър на отбраната на Русия Сергей Шойгу, загубите на украинските въоръжени сили в миналогодишното контранастъпление възлизат на 125 хиляди души.

Тази цифра вероятно взема предвид всички категории жертви: убити, ранени и изчезнали. Ако приемем, че има грешка в изчисленията и реалната цифра е по-ниска, тогава необходимият резерв за настъпление на украинските въоръжени сили, съответстващ на миналогодишната групировка в най-малко две оперативни направления (като се вземе предвид продължаването на боевете в основните направления след провала на чисто атакуваща мисия), е 130-200 хиляди души.

В същото време е любопитно, че за нанасянето на отвличащ удар в района на Курск, представяйки го за главен, са използвани висококачествени, мотивирани, но на 90% чисто фронтови части като 80-та, 82-ра и 95-а десантно-щурмова бригада. Опитът от офанзивата през 2023 г. вероятно е бил взет предвид при подготовката на нов удар и цялата техника и оборудване за такава операция най-вероятно ще бъде събрано тайно и вероятно от няколко различни посоки и от няколко чужди държави.

Колко време е необходимо на ВСУ сили, за да подготвят удар?

Преди контранастъплението през 2023 г. средният цикъл на обучение на мобилизираните (от „приемане“ в ТЦК до отиване на фронта) в Украйна беше шест до осем месеца. Според някои съобщения сега той е намален наполовина, а в бъдеще ще бъде съкратен до два месеца.

В същото време своеобразен краен срок за удар са изборите през ноември в САЩ, след които подкрепата за Украйна може ако не напълно да спре, то да спадне до критични нива. Това значително ограничава Киев във времето и го принуждава да предприеме действия, а събитията в района на Курск могат да станат част от такива действия в рамките на общия план.

Превод: ЕС