/Поглед.инфо/ Киев няма достатъчно пари нито за изплащане на дълговете, нито за армията. Официално те отричат фалит, но населението е изправено пред сериозни финансови затруднения. Властите могат само да обещават нови данъци и да се надяват на помощ от Запада. Какво очаква украинската икономика - в материала=

Данъчен търг

Председателят на бюджетната комисия на Радата Роксолана Пидласа каза, че в резервния фонд, от който средствата се разпределят предимно за отбрана и укреплениs, от 56 милиарда гривни към 2024 г. са останали само 592 милиона. В края на годината Украйна планира допълнително да увеличи военните разходи с 500 милиарда, от които четири и половина трябва да попълнят резерва.

Киев реши да "закърпи дупката" и планира да увеличи военния данък от един и половина на пет процента, както и да го въведе за юридически лица и да го разшири до някои платежни операции. Например пет процента от плащания за мобилни комуникации и 15 процента от закупуване на нови автомобили.

В сегашните условия покупката на автомобил за украинците „не е критична необходимост“, обясни ръководителят на украинското министерство на финансите Сергей Марченко. Прави впечатление, че съпругата на чиновника си купи скъп автомобил миналата година.

„Ако се стартира моделът за увеличаване на данъците, ще получим 400-500 милиарда гривни допълнително за армията“, казва народен депутат от „Слуга на народа“ Юрий Камелчук. Радата ще гласува през август, така че нововъведенията определено няма да влязат в сила преди есента.

Двама от седем украински предприемачи от Съвета за подкрепа на предприемачеството, създаден от Владимир Зеленски, се обявиха против увеличението на данъците. Икономиката е застрашена от „преминаване в сянка“, предупреждават бизнесмени. Не е ясно и как ще се администрира военният налог: за разлика от увеличението на ДДС, това нововъведение не е тествано.

Ще попълнят бюджета не само с допълнителни данъци. Два държавни имота се предлагат на търг. През септември - хотел “Украйна” в центъра на Киев с начална цена 1,05 милиарда гривни. А през октомври най-големият производител за добив и обогатяване на титанови руди, Обединената минно-химическа компания, ще се появи на търг за 3,9 милиарда.

Дългът е непогасим

Всеки месец Украйна харчи 166 милиарда гривни за сектора за сигурност и отбрана, 5,6 милиарда всеки ден, каза Марченко. Той не изключва, че заради военните разходи до края на годината ще трябва да бъдат намалени социалните и хуманитарните програми. Правителството е готово на компромис с Радата, докато инициативите се обсъждат в ресорната комисия. Но според длъжностното лице сега ситуацията е критична - не само за настоящата, но и за следващата година.

Украинският държавен дълг достигна 152 милиарда долара в края на юни, увеличение с повече от 20 процента през годината. Външният дълг е 72,2% , вътрешният дълг е 27,8%. От май до юни дълговете са се увеличили с 1,2 милиарда долара. Председателят на комисията по финанси на Радата Даниил Гетманцев обясни тази динамика с поредния транш от ЕС. В същото време Министерството на финансите иска от западните партньори допълнителни 12-15 млрд. долара за 2025 г.

“Фитч” понижи кредитния рейтинг на Украйна от C на CC. Причината е преструктурирането на международни облигации на стойност 20 млрд. долара, за което Киев се договори с група кредитори. Така можем да считаме, че страната е в предфалитно състояние.

В Киев обаче, напротив, твърдят, че преструктурирането на дълга е спасило Украйна от фалит. Освен това спестило 12 милиарда долара разходи за отбрана. От финансовото министерство обаче признават, че има сериозни затруднения при навлизането на капиталовия пазар.

Неясни съмнения

Според социологическите проучвания в края на юни повече от девет процента от украинските семейства не разполагат с пари дори за храна. Други 32 процента имат пари само за хранителни стоки. Мнозинството (56,9%) могат да си позволят както храна, така и дрехи, но ще трябва да спестяват за нещо по-скъпо. Официално се посочва, че през първото тримесечие на 2024 г. заплатите са се увеличили с 22,5 процента, но данните от проучването на практика не се различават от края на 2023 г.

Благосъстоянието на украинците, освен от данъците, е възпрепятствано и от растящите цени. Както пишат украинските медии, за определени видове стоки до есента увеличението може да достигне от седем до 30 процента. Това се дължи главно на прекъсване на тока. Освен това националната валута се обезценява - през май искаха 39 гривни за долар, сега вече са 41. Недостигът на персонал също се влошава: ако през 2021 г. официалният пазар на труда наброява 11,5 милиона души, то през 2023 г. цифрата намалява до девет.

Но не само обикновените граждани страдат от икономическата политика на Киев. Кметът на Днепропетровск Борис Филатов твърди, че през 2025 г. местната власт ще загуби милиарди гривни: според проектобюджета за следващата година на регионите вече няма да се дава част от събрания данък върху доходите.

„По-рано се разбрахме със Зеленски и правителството, в което приемаме разликата в тарифите и за това държавата ще ни компенсира с 4 процента от данъка върху доходите на физическите лица“, каза Филатов. Според него през 2025 г. от града ще бъдат прибрани 3,2 млрд. гривни (над 77 милиона долара).

Украйна не може сама да покрие финансовите си нужди, подчертава политологът Василий Стоякин. „Най-вероятно данъците ще бъдат вдигнати едва догодина, ако успеят да продадат всичко, което е обявено на търгове, още повече, че трябва да се договорят с инвеститорите, а такива въпроси не са решени. В крайна сметка те отново ще поискат пари от партньорите си и те ще им ги дадат“, сигурен е експертът.

Все още обаче не е решен въпросът с финансирането за следващата година. „Западът се съмнява, че киевският режим ще преживее 2024 г.“, смята политологът Ростислав Ищенко. „Затова сега партньорите започнаха да говорят за мирни преговори, за да спасят поне част от Украйна, която очевидно ще продължи да бъде спонсорирана, но няма да може да изплати всички дългове дори в дългосрочен план”, допълва той.

Сега режимът в Киев се опитва да докаже на Запада, че е способен да управлява страната и да действа в кризисни ситуации. Целта е да се разсеят съмненията относно целесъобразността на по-нататъшната подкрепа. За това говори и шефът на финансовото министерство, когато поиска допълнителни пари за следващата година. Така че финансовата тежест за населението ще продължи да расте.

Превод: В. Сергеев