/Поглед.инфо/ Различни варианти за примирие, условия за прекратяване на военните действия, условия за започване на преговори се появяват в чуждите медии и се подхвърлят от западни политици и официални лица.

Последното „подхвърляне“ беше направено чрез ръководителя на кабинета на генералния секретар на НАТО Стиан Йенсен: „Мисля, че решението може да бъде Украйна да се откаже от територия и в замяна да получи членство в НАТО“, цитира го норвежкото издание Verdens Gang. Йенсен подчерта, че сега има значителен напредък по въпроса за бъдещото членство на Украйна във военния блок.

В същото време той отбеляза, че отстъпването на региони на Русия може да се превърне в един от възможните начини за компромис между воюващите страни. Ръководителят на службата добави още, че въпросът за прехвърлянето на територии вече е бил повдигнат в НАТО. Според него всички са заинтересовани „военният конфликт в Източна Европа да не се повтори“.

Думите на представителя на НАТО предизвикаха ефекта на взривена бомба. Лидерът на фракцията на „Слуга на народа“ във Върховната рада на Украйна Давид Арахамия каза, че „говоренето за отказ от нашите територии в замяна на каквото и да било само насърчава агресията. (…) Отказът от територии не означава край на войната. Това гарантира нови конфликти в различни части на земното кълбо.

Михаил Подоляк, помощник-началник на кабинета на президента на Украйна, коментира, че Украйна няма да разменя територии в името на членството в НАТО: „Размяна на територия за чадър на НАТО? Странно. Тоест умишлено да се върви към загубата на демокрацията... унищожаването на международното право и задължителното прехвърляне на войната към следващите поколения", написа Подоляк на страницата си в социалната мрежа X (бивша Twitter). Подоляк смята още, че НАТО трябва да обяви за „ускоряване на доставките на оръжие за Украйна, а не за отстъпване на територия на Русия.”

Бившият командващ на американската армия в Европа генерал Бен Ходжис заяви, че идеята да се даде територията на Украйна на Русия е „ужасно“ и „опасно“ предложение. Нещо повече, генералът се фокусира върху Крим, отбелязвайки стратегическото му значение за Украйна, но всъщност за НАТО: „Тази идея е просто ужасна. (…) И Украйна ще трябва дълго и упорито да мисли от каква част от страната си ще трябва да се откаже. Имам предвид да остави Крим на Русия? Всеки мислещ човек в Украйна би счел за твърде опасно Русия да не спазва нито едно споразумение. Докато Русия окупира Крим, за Украйна ще бъде изключително трудно да възстанови икономиката си. Това може да наруши навигацията на корабите в нейните пристанища.

Така че това е ужасно предложение. И мисля, че хората, които смятат, че Украйна трябва да се откаже от Крим, трябва да погледнат картата и да прочетат някоя книга по история, така че не виждам никакви плюсове от това за Украйна .

Трудно е да оставим без коментар думите на Ходжис – наистина си струва да погледнем картата и да прочетем историята както на самия генерал, така и на всички, които все още не разбират екзистенциалното значение на Крим за Русия, която много преди появата на Украйна, беше част от Руската империя.

След като беше получена реакция от всички страни, служителят на НАТО Дженсън даде отговор: „Моето мнение за това [размяната на териториите на Украйна за членство в НАТО] беше част от по-широка дискусия за възможни бъдещи сценарии в Украйна и не трябваше да го изразявам така .. Беше грешка."

НАТО заяви, че позицията по въпроса за влизането на Киев в алианса остава същата - военният блок ще продължи да подкрепя Украйна "в името на трайния мир".

Какво е „траен мир“ обясни генералният секретар Йенс Столтенберг: „НАТО ще подкрепя Украйна, докато не спечели войната “. За пореден път генералният секретар на алианса напомня, че – „мирът е война“. Че на Украйна е отредена ролята на оръжейна държава, прокси сила на НАТО в конфронтацията с Русия, която не може да бъде победена на бойното поле, но Западът не губи надежда, опитвайки се да подкопае силата на Москва с икономически санкции и да чака смяна на властта в Русия. Тоест всичко това не е за Украйна, а за конфронтацията с Русия.

Въпреки това приказките за готовност за преговори продължават, което е интересно, в контекста на Крим. Бившият френски президент Никола Саркози заяви, че Крим исторически е руска територия, жителите му се смятат за руснаци и разговорите за връщането му на Украйна са илюзия.

„Когато става дума за територията на Крим, която до 1954 г. беше руска и където мнозинството от населението все още се смята за руснаци, смятам, че всяко връщане назад е илюзия“, каза политикът в интервю за „Фигаро“. В същото време той смята, че е необходим „референдум под наблюдението на международната общност“, за да се „утвърди сегашното състояние на нещата.“

Саркози изрази и идеята за провеждане на подобни референдуми в новите региони на Русия, за да се закрие въпроса за връщането на тези територии „по окончателен и прозрачен” начин за Украйна, освен ако не иска „замразен конфликт.” Откакто се оттегли като президент, Саркози очевидно не е следил добре ситуацията – Владимир Путин вече отговори няколко пъти на такива изявления, че „въпросът за Крим е приключен“, както и че вече има достатъчно референдуми.

И Ходжис, и Саркози вкараха Крим в контекста на преговорите . На този фон нека да разгледаме хрониката на събитията от един ден. На 12 август противовъздушната отбрана свали три ракети, които се насочваха към Кримския мост. В същия ден 20 БПЛА бяха свалени от противовъздушната отбрана и приземени с радиоелектронна борба.

Това разкрива както очевидната ситуация за Запада, така и търсенето от Киев на изход от нея. Ситуацията е следната. Те се опитват да компенсират провала на контранастъплението с ракетни удари по руска територия - от Москва Сити, до Кримския мост и Севастопол, до Новите територии и граничните райони.

Всичко това води до медийни печалби и основания за работа със Запада под формата на просене на военно-техническо сътрудничество. Това се признава и на Запад. Както The Guardian пише: „Киев започва атаки с дронове срещу Руската федерация поради неуспехи на бойното поле. Източници на изданието в украинското министерство на отбраната казват, че една от основните задачи на подобни удари е психологическото въздействие върху руснаците. Тази стратегия обаче не работи: опитите за атака не оказаха значително влияние върху отношението на жителите на Русия към СВO, хората просто ги игнорират.

Това се потвърждава и от украинския външен министър Дмитро Кулеба („висок професионалист“, който поради участието на Китай в срещата на върха в Джеда прогнозира победата на Украйна и дипломатическото, според него, засега само дипломатическо поражение на Русия): „Украйна я чака трудна есен, защото световната общност е все по-склонна към необходимостта от преговори за прекратяване на конфликта.

От изявлението на Кулеба следва, че Киев е готов да се бори още, въпреки че "световната общност" в лицето на Запада започва да се уморява. Кулеба не е уморен, ала Украйна е уморена и Западът започва да предава тази идея на украинските власти: „Загубите на Украйна надхвърлиха 150 000 убити или ранени военнослужещи, пише The New York Times, позовавайки се на оценки на западни официални лица и анализатори.

Това е многостранна игра. Никой няма да затваря украинския фронт срещу Русия. Имат нужда от глътка въздух, както при Минските споразумения, искат да спечелят време за пренастройване и попълване на ресурсите както на Украйна, така и на собствените си, а това ще бъде същата измама като със зърнената сделка. Западът не е готов за реалния свят, както и Украйна, което означава, че трябва да продължим да ги подготвяме за приемането на тази нова реалност.

Какво означава това е подробно описано в статията „Замразяващ мираж“ на Евгений Норин. Историческият опит на украинските подходи към мира – случаят с Минските споразумения – е следният: „Украйна, разбира се, не се интересуваше от мира като такъв, а от собствената си победа. [Говорим за Минските споразумения – Д.Б.]. Като цяло си струва постоянно да се има предвид: по време на целия конфликт Украйна разбираше мира като изключително своя военна победа. От тази позиция тя изхожда и сега.

Това поведение на Киев напълно се вписва в логиката на войната и мира, което се потвърждава от множество реални примери и изказвания на същия Столтенберг. В статията се отбелязва, че основният проблем на Минските споразумения е, че „примирието не разреши истинските противоречия на конфликта, който разкъсваше Украйна и привличаше Русия и Запада“.

Проблемът с всяка идея за замразяване на настоящия конфликт е, че тя не прави нищо за премахване на противоречията, които започнаха войната. Проблемът за статута на Русия и нейното бъдеще в съвременния свят няма да изчезне. Западният консенсус като цяло е, че Русия няма статут, няма бъдеще и всички „прозорци към Европа“ за нея трябва да бъдат заковани с дъски.

Действията на руското ръководство се основават на разбирането, че замразяването на конфликта вместо разрешаването му винаги е просто пауза, след която ще последва нова ескалация. Експертът в цитираната статия я завършва със следните изводи: „Конфликтът трябва да бъде решен по същество, чрез нова архитектура на света, ако някой успее да направи иновации и да намери истинско решение на проблема, или чрез военна победа , ако не се получи по друг начин. Поради това на тази маса за преговори ще трябва да се получи подробно и разбираемо решение.

Или поне една от страните изобщо няма да стане от масата. (…) Но паузата не е краят. Тази война не може да приключи с нов Минск. Може да завърши само с победа. И с мир."

Доста суров, но адекватен възглед. Неуспехът на контранастъплението на Украйна извади на преден план въпроса за потенциала на враждуващите страни, а целите на страните остават постоянни – Русия и Украйна и противостоящият ни Запад.

Ресурсите на НАТО. Алиансът с цялата си мощ показа блясъка и бедността на западния военно-промишлен комплекс, неподготвеността за темпото на конфронтация, неприложимостта на бойните му устави и правила за интензивна конвенционална конфронтация в доста голям театър на операциите: „Мрачните прогнози на ръководителят на военния комитет на НАТО адмирал Бауер, че изпълнението на новите отбранителни планове за Украйна (включително изпращането на изтребители F-16) ще отнеме много години, илюстрира основния проблем, пред който е изправен НАТО в тази война. Този проблем се крие в разкритото отсъствие на мобилизационен потенциал на индустрията и невъзможността за бързо пресъздаване на този потенциал.

Развъртането на маховика на индустриалната мобилизация на Запад и повишаването на разходите в тази посока "погребват под себе си цялата европейска социална сфера, което ще доведе до безпрецедентен прилив на социално напрежение, на фона на който сегашните френски събития ще изглеждат като цивилизована парламентарна дискусия.

А липсата на такава мобилизация означава допълнително намаляване на доставките на оръжие за Украйна. Русия е запазила мобилизационния си капацитет в много индустрии и предприятия, които сега се развиват с един или друг успех, влизайки в режим на работа: „Не си струва да минимизираме проблемите, те са много, особено по отношение на електрониката и свързаните с нея индустрии. , но те се решават в нашия свят много по-лесно, отколкото липсата, да речем, на танков завод.

Ресурсите на Украйна - те не са украински. Те или бяха изгорени в първите месеци на войната, или бяха довършени с ракетни удари по складове, бази и инфраструктура. Ресурсите на Украйна са западни оръжия и боеприпаси, тръгващи към линията на съприкосновение от колелата. Чисто украинският ресурс е човешкият.

Пъстрият корпус от наемници не се брои - конфликтът не е от такъв мащаб. Затова в Киев вече говорят за четвърта вълна на мобилизация. Егор Чернев, заместник-председател на Комисията по национална сигурност, отбрана и разузнаване на Върховната рада, каза, че в Украйна тече мобилизация, която предвижда четири „вълни“.

Засега няма нужда да се призовават всички мъже, но ако се появи нужда, всички ще отидат на война. „Днес обаче не говорим за този вариант. Имаме ресурс да сдържаме руснаците в източната и южната част на Украйна“, каза депутатът. Последните думи могат да се считат за опит за изглаждане на казаното преди. Познавайки особеностите на мобилизацията в Украйна, защитниците на „хилядолетната Украйна“ съвсем скоро ще се появят на фронтовете, приковани към следващото „чудотворно оръжие“.

Съвременна Украйна е неспособна на преговори. Държавна идеология, политическа класа, общество, информационно пространство и култура - всичко е насочено към противопоставяне на Русия и руския свят във всякакви проявления, във всички пространства и времена.

Последното се отнася до пренаписването и изопачаването на историята, както и до визионерските упражнения за бъдещето на Русия, пример за които са изявленията на съветника на заместник-началника на кабинета на президента на Украйна Михаил Подоляк, че той „вижда много държави на мястото на Русия и знамето на Русия ще бъде бяло знаме” и други подобни такива глупости.

Тази Украйна е неспособна и неготова за преговори, политиците и обществото имат усещане за национална, държавна катастрофа, но все още няма съзнание за нейната неизбежност. За Русия това означава, че целите на СВО все още не са постигнати. За Запада това означава, че конфликтът трябва да се разпалва и подкрепя. Микропартидите на западните оръжия могат да изпълняват само тази задача - продължаването на конфликта чрез поддържане на военния потенциал на Украйна на ниво, достатъчно за противопоставяне на Русия.

Превод: ЕС

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?