/Поглед.инфо/ Програмист, учител и ветеран от войната в Афганистан - както стотици други доброволци от цялата страна, учат в Руския университет за специални сили в Гудермес. Всеки има своята причина. Посетихме Чеченската република и разговаряхме с онези, които ще бъдат на фронта след няколко седмици.

Призовавах към армията, но самият аз не съм бил там“

"Изстрел!" - високо казва боец с гранатомет на рамо. Другарите му слагат слушалките, а оглушителен рев нарушава тишината на полигона. Десетки автомобилни гуми се разпръскват в различни посоки - целта е унищожена. Стрелецът учтиво благодари на инструктора за помощта и се връща на служба.

Новобранецът с позивна “Препод” е на 43 години. С две висши образования. “Дойдох тук от затворения челябински град Озерск”.

"Работих през целия си живот като програмист”И, казва уралецът, неволно потръпвайки от тренировъчните изстрели. “Преди няколко години започнах да преподавам на ученици. Оттук и позивната”, допълва той.

“Реших да отида в Украйна в края на февруари, но не можах да оставя децата .в разгара на учебната година. Веднага след последните изпити влязох във военната служба за регистрация и вписване. Отказаха ми. Но в Руския университет за специални сили ме приеха без проблеми”, разказва “Препод”

"Винаги съм се опитвал да възпитавам у учениците любов към родината, призовах момчетата да влязат в армията, но самият аз не съм служил”, обяснява той. “Сега искам да покажа това със собствения си пример”, допълва той.

ВИДЕО: https://videon.img.ria.ru/Out/Flv/20220726/2022_07_26_PrepodRIA16x9_ldjpfdse.32b.mp4

Въпреки че няма боен опит, той борави с оръжия доста умело - като много уралци, той обича лова от детството. Вкъщи има карабина “Сайга”. „Разбира се, не е същото, но знам как да стрелям, казва новобранецът, „Когато свърши, ще се върна да преподавам”, казва той.

Все пак ще лежим в окопите“

“Препод” не е единственият програмист. Преди седмица в Гудермес пристигна и колегата му Дмитрий, който усърдно поразява железни мишени с АК-74 на близкия полигон.

Комплексът от сгради на Руския университет на специалните сили в Гудермес

„Работих в московска ИТ-компания", казва програмистът, след като изпразва поредния пълнител. “Сега държавата ни даде много привилегии, например ипотеки на ниски лихмви. Един вид - взимай и печелим, а ние ще лежим в окопите”, казва той..

В столицата, освен престижна работа, Дмитрий е оставил съпруга и пет дъщери. Най-голямата е на 24, най-малката - на 11. Жена му не била доволна от решението му, но не го разубеждавала. Децата още нищо не знаят.

„Може би звучи изтъркано, но не мога да стоя настрана. При това не се приписвам към дивите ура-патриоти и не изпитвам никаква ненавист към украинците“, продължава той.

ВИДЕО: https://videon.img.ria.ru/Out/Flv/20220726/2022_07_26_DmitryRIA16x9_npprek31.xi1.mp4

Той също не е служил в армията. Но е бил в отбор по спортна стрелба. Вярно, с пистолет.

"Принципът е същият: да се прицелиш и плавно да дръпнеш спусъка, а аз вече знам как", отбелязва бившият спортист. "Да, може би всеки, който е играл военни игри в детството, знае това. Разбирам, че това далеч не е игра, трябва да стреляте по хора там”, допълва той.

Инструктор в курс по стрелба с пистолет в Учебния център на специалните сили в Гудермес

Пътят на самурая

Имам опит като картечница, снайперист и гранатомет- изброява нисък, набит мъж с позивна “Самурай”. “Командвал съм и взвод, и разузнавателна група, мога да карам бронетранспортьор, бойна машина на пехотата, Т-72 не мога”, заяви той.

“Самураят” има шест години боен опит зад гърба си - в Афганистан и горещите точки на постсъветското пространство. Една рана, две контузии. В средата на 90-те години, след като е подушил много барут, той се завръща в родната си Башкирия. Женен, построил ферма.

"Защо станах доброволец сега, ли?”, той се замисля за част от секундата. “Много е просто: сега не можем да загубим по никакъв начин. Освен това, според мен, всеки човек рано или късно трябва да си зададе въпроса: какво струвам? Мога ли да защитя родината и семейството си?", отговаря той.

ВИДЕО:  https://videon.img.ria.ru/Out/Flv/20220726/2022_07_26_SamuraiRIA16x9_o5f153mt.5qc.mp4

Той обаче е воден не само от философски мисли. Има и доста практични: колкото по-опитни военни има на фронта, "толкова по-бързо ще свърши всичко и в крайна сметка ще загинат по-малко хора". И от тази, и от онази страна.

Той е и единственият сред доброволците, който избира специалността сапьор. „Можех да заложа мина и преди, но не съм разминирал", признава боецът. Във военното дело това е една от най-опасните професии. Затова са и малко желаещите.

„Имах възможността не само да служа с украинците, но дори да седя с тях в един и същ окоп", добавя “Самурай”. „За съжаление сега сме от двете страни на барикадите. Надявам се всичко това да приключи скоро и да има мир”, допълва той.

Инструктор и доброволци в клас по стрелба с автомати в Центъра за обучение на специалните сили в Гудермес

Бойно кръщене

Същото мисли и друг доброволец от Поволжието - с позивна СВ. 48 години, в родния си Волжск печели добри пари, ръководи национално-културната арменска автономия и се занимава с обществена дейност. Той получава първия си боен опит съвсем наскоро - по време на щурма на Мариупол.

„Още през 2014 г. пренасях хуманитарна помощ в Крим, а след това в Донецк - спомня си той. „Оттогава редовно следях преговорите в Минск и се надявах, че някой ден обстрелът на градовете на ДНР и ЛНР ще спре. Но това не се случи”, казва СВ.

ВИДЕО: https://videon.img.ria.ru/Out/Flv/20220726/2022_07_26_SVRIA16x9_fsudyq1x.unk.mp4

В края на февруари той заминава за границата с ЛНР - иска да се запише в републиканските въоръжени сили. Не го приемат.

"Веднага отидох в Гудермес за обучение", обяснява той. "И след това при първото ми пътуване. Бяхме разположени в Саханка, близо до Мариупол. Първо държахме защитата, след това разчистихме територията. В резултат на това прекарах месец и половина във военната зона. Уж съм изпълнил мисията си, мога спокойно да се прибера вкъщи, но не мога. Там, в окопите, са моите приятели”, припомня боецът.

Докато чака ротация, той преминава допълнително обучение. Ходи на стрелби, изучава тактика, овладява снайпера.

Урок по стрелба с гранатомет AGS-30 с военнослужещи от специалния полицейски полк на името на Герой на Русия Ахмат-Хаджи Кадиров в учебния център за специални сили в Гудермес

В "Ахмат" от опълчението

Боец с позивна “Булава” скоро ще замине за втора командировка. Той е от Толиати, където дълги години е работил в местния химически завод.

"За първи път бях на фронта през 2015 г., в армията на ЛНР. Донбас си имаше проблеми и трябваше да помогна на моя руски брат. Писна ми да гледам убити цивилни от дивана и да водя битки само в интернет”, казва 37-годишният картечар.

ВИДЕО: https://videon.img.ria.ru/Out/Flv/20220726/2022_07_26_BulavaRIA16x9_sjvmphra.mvi.mp4

“Не съм служил в армията и тогава нямаше нито време, нито пари за обучение на доброволци в ЛНР. Затова разбрах всичко на практика. Благодарение на по-опитни другари се върнах жив и здрав. Ако сравним тогавашната Луганска милиция с “Ахмат”, разликата е колосална. Разбира се, бойният дух е същият, но материалната база в Гудермес е много по-богата, екипирани сме от глава до пети”, допълва боецът.

Инструктор провежда урок с доброволци по стрелба от противотанков гранатомет РПГ-7 в базата на центъра за обучение на специални сили в Гудермес

"Това е кал и кръв"

"Не мислех, че ще трябва да се върна в Чечня като доброволец - признава боец с позивна “Топаз”. “Роден съм в Грозни и живях тук по време на първата чеченска кампания. По-късно се преместих в Железноводск”, спомня си той.

В Ставрополски край той завършва гимназия и колеж, след което получава работа като механик в местно предприятие. Той обслужва електрически подстанции в цяла Южна Русия, но с началото на спецоперацията решава да смени гаечния ключ с автомат.

"Беше пълна бъркотия във военната служба за регистрация и вписване, никой не можеше да обясни нищо. Обърнах се към университета тук. Попитаха: служили ли сте в армията?. Ами не”, разказва “Топаз”.

Той е тук от две седмици. Активно изучава военна литература, учи се да стреля. Няма никакви илюзии. „Успях да почувствам какво е война и разбирам: това изобщо не е романтика, а само мръсотия и кръв. Но трябва да се бием”, разказва той.

Близките на “Топаз” са били против, сега са се примирили и го подкрепят по всякакъв начин.

Той ще завърши обучението си много скоро. Курсовете продължават две-три седмици.

"Има всички условия за обучение на бойци от всеки тип, ние обучаваме картечари, гренадири От сутрин до вечер в класната стая. След това се оборудваме от главата до петите- След това ще отидат надалеч”, обяснява инструкторът Ейбек Албастов.

Това са най-важните сектори на фронта. Там от Руския университет за специалните сили изпращат всяка седмица. Четири хиляди „възпитаници“ от цяла Русия вече са участвали в освобождаването на Мариупол, Северодонецк и други градове на Донбас.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели