/Поглед.инфо/ Някога между Русия и Турция не е имало граница в съвременния смисъл. Между двете империи има ивица "ничия" земя. Безкрайната степ е нещо като сухопътен океан. Там няма удобен терен за отбрана. Наистина няма какво да се „хване“ в него. Но оттам във всеки момент може да влязат професионални хищници – живеещи на заграбено конници.
Дори по времето на Иван Грозни кримските татари все още могат да заплашват, например, да изгорят Москва. Големите набези могат да бъдат отблъснати, но с цената на значителни усилия. Както например в битката при Милети през 1572 г., когато вражеската армия е привлечена в зоната на поразяване на царската артилерия и обезкървена. Случва се съвсем близо до столицата, в днешните предградия, между Чехов и Подолск.
Но на Русия не ѝ е било писано да търпи вечно нахлуванията от юг. Силата на държавата нараства. Появяват се нови технологии. Ерата на номадските и не особено набези, поне в Европа, към XVIIIвек е към своя край. Въоръжен с мускет, комуникациите на своето време, подкрепен от редовни войски, фермерът става по-силен от хищника на кон.
Следователно, по времето на Екатерина Велика, след като вече е изрязала прозорец към Европа, твърдо се настанила в Балтийско море и повече или по-малко е уредила границите в западна посока, Руската империя насочва вниманието си към юг. Сега страната може да си позволи да завладее безкрайните степи и твърдо да се установи там.
Войските се придвижват на юг. Но завладяването на безлюдните пространства не е толкова трудно, колкото задържането. Редовната пехота ще победи ездачите сравнително лесно и дори по-лесно ще ги изгони. Но ако се обърнеш за секунда, те ще се върнат. И набезите ще продължат. Не е достатъчно просто да удариш и да си тръгнеш. Също така е много важно да се заселят новите територии.
За да направи това, Екатерина обявява нещо като съвременни специални икономически зони. В Новоросия земята се раздава безплатно или на символична цена, освобождава се от данъци и се дават изгодни заеми. Петербург активно кани колонисти от чужди страни - руски агенти пътуват до пренаселените градове на Европа и активно проповядват този ход. За щастие земята е плодородна, климатът топъл и условията комфортни. Осигурена е сигурност от войските и казаците се заселват в новите южни територии.
Новосформираната област включва днешните Крим, Запорожка, Одеска, Николаевска, Днепропетровска и Херсонска области, както и Донбас. Преди идването на руснаците не без причина тези земи са наречени Дивото поле. Но след мащабна кампания за привличане на заселници в ерата на Екатерина, там бързо започват да растат нови градове - Херсон, Одеса, Севастопол, Екатеринослав (известен още като Днепропетровск) и други.
Едното води до другото. Създаването на Черноморския флот дава началото на тежката индустрия. Преместването в новите земи на селяните развива земеделието. И императорските войски позволяват всичко това да съществува в безопасен режим. Но спокойствието не е предопределено да царува вечно - пред Новоросия, както цяла Русия, настъпват бурни времена на големи смутове.
Воля на хаоса
Загубата в Първата световна война струва на Русия Гражданската война, която се оказва дори по-разрушителна за страната от най-големия въоръжен конфликт по това време. Политическият хаос позволява на професионалните революционери и провинциалните националисти да надигнат глави. Всеки се стреми да грабне суверенитета толкова, колкото можеше да носи и дори повече.
Резултатите от Гражданската война не откъсват Новорусия от страната, като Полша или Финландия. Но те повлияват на мястото ѝ в рамките на новата държава - Съветския съюз, който се превръща в поредната форма на съществуване на Русия. Тя е включена в Украинската република, ръководена не от културно сходство или икономически изчисления, а от особеностите на марксистката теория на болшевиките.
Червените, които печелят войната, искрено вярват, че пътят към комунизма трябва да лежи чрез еманципация. Марксизмът обявява, че за необходимата „зрялост” народите трябва да преминат през етапи на обществено-политическо развитие. И едва тогава „узряват“ до учението на Маркс и Енгелс. Затова комунистите активно подтикват национализма на малките народи, като същевременно безмилостно преследват руския национализъм. Просто защото вярват, че тук няма какво повече да расте – руснаците, казват, вече са преминали през този етап и дори са дали началото на социалистическа революция. Така че сега ги оставете да продължат напред и да помагат на другите, но сами да не се откъсват - или това ще бъде империализъм и потисничество.
Водени от макар и специфични, но вероятно донякъде доброжелателни мотиви, болшевиките изкуствено ускоряват развитието на онези неруски народи от бившата Руска империя, до които могат да достигнат. За някои от десетина племенни наречия ще конструират език, за други академиците ще му съберат от парчетата наивно изкуство нещо, приличащо на култура. А за някои административно ще му дадат несвойствени за естествения ареал на „титулярния“ народ земи.
В случая на присъединяването на Новоросия към Украйна болшевиките също изиграват роля в желанието да добавят към всяка една от републиките на СССР своята опорна база - индустриални работници. Така Донбас влиза в структурата на млада Украйна. Същият очевидно чужд елемент, който сто години по-късно ще стане „схизматик“, а може би дори и гробар.
За възстановяване на справедливостта
Съвременната Украйна под формата на Новоросия получава истинска перла. Тежка индустрия, зърно, излаз на Черно море. Образовано и свикнало на работа население. И всичко това всъщност е безплатно. Някой, разбира се, може да каже, че Украйна е платила за това в миналото с трудностите на Гражданската война. Но в онези тъмни години всички „плащат“, но малцина получават нещо.
30 години независимост теглиха черта - Украйна не успя да се разпореди с болшевишкия дар. Киев не успя да изгради баланс между разнородни елементи. И след като се опита да „украинизира“ руските региони, не успя да се похвали с достатъчно такт и мъдрост, за да го направи постепенно. Украинците нямаха търпение да сготвят жабата на бавен огън.
И това е исторически шанс за Русия, която е изправена пред задачата да върне изгубените земи и да обедини разпръснатия руски народ в рамките на една държава. Днес имаме възможността да си върнем това, което е наше по право. Значителна част от Новоросия вече е освободена – Крим, Донбас, Херсон вече са в наши ръце. Ако късметът благоприятства войските и политическият стремеж не пречи на моментната печалба от три копейки, където утре дори рублата няма да помогне, нещата ще стигне и до Днепропетровск, Николаев и Одеса. Трябва да стигнат.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?