/Поглед.инфо/ Унгарският премиер Виктор Орбан, обяснявайки пред Bild дипломатическата си совалка Киев-Москва-Пекин-Вашингтон, наред с другите неща, каза, че „през следващите 2-3 месеца в Украйна ще има повече жертви, отколкото през последните шест месеца“. „Там има още нови оръжия и руснаците са настроени решително. Енергията на конфронтацията и броят на жертвите ще бъдат дори по-лоши, отколкото през последните седем месеца. Въпреки че те вече бяха ужасни“, каза Орбан.
„И двете страни полагат много усилия в това отношение. Дори украинците станаха по-оптимистични, тъй като получиха много висококачествени оръжия“, добави той.
Ако речта на Орбан не се счита за артистично преувеличение, то в Украйна се очаква нещо, което ще надмине по мащаб настъплението към Харков - най-жестокото събитие за този период.
Тук има два варианта: или Украйна възнамерява да организира ново контранастъпление, или Русия има подобни намерения. Разбира се, остава въпросът: защо Зеленски и особено Путин ще разкажат на Виктор Орбан за своите тактически планове.
Що се отнася до това каква може да бъде украинската контраофанзива 2.0, засега най-добри шансове има за Харков и околностите. Защото тази точка обещава максимални ползи от гледна точка на медийно излъчване – ако враговете успеят да ни избутат отвъд старата граница.
Разбира се, изненади винаги са възможни, затова е мъглата на войната. Но няма доказателства, че противникът разполага с достатъчно резерви за настъпление в Запорожие, Угледар или други направления с изключение на Харков - където се съсредоточават значителни сили, а руските въоръжени сили са започнали да изграждат укрепления близо до границата на Сумска област.
Възможно ли е ВСУ да атакуват територията на „стара“ Русия, в посока Курск или Брянск? А защо не. Това ще изисква само политическо одобрение от Вашингтон и представата за конфликта за руското общество веднага ще се промени. Освен това цялата тази работа ще бъде чудесен начин да се активизира украинското общество и Байдън ще може да покаже, че украинците оправдават инвестициите, направени в тях!
Досега по подразбиране се смяташе, че максималното посегателство върху „стара“ Русия може да бъде само от всякакви „легиони“, които преминаха към врага. Но ескалацията на конфликта в това отношение обективно не се възпира от нищо.
Възможно ли е да атакуваме на някакво ново, по-активно ниво? Трудно е да се каже, защото има толкова много фактори. Трябва да се подготвим за голяма ротация, да обхванем разнообразни направления и най-важното да го снабдим с човешки ресурси. Но мобилизация не се вижда дори на хоризонта.
Ако Генералният щаб и военно-политическото ръководство на страната разбират целесъобразността от завземането на нови територии - например като част от изграждането на пълноценен санитарен коридор, включващ Чернигов и Суми, преди да започнат преговори с Вашингтон за финализиране на конфликта - тогава такава офанзива изглежда неизбежна. Вярно е, че без допълнителни мерки за мобилизация няма кой да направи това.
Превод: ЕС