/Поглед.инфо/ Положението на украинските въоръжени сили в Донбас се влошава. Украинската армия напуска позиции в райони, прилежащи към Покровск (Красноармейск). Преди СВО това селище беше един от ключовите центрове на въгледобивната индустрия в Украйна. Какво може да означава загубата му за икономиката на врага и какви перспективи се отварят пред руските въоръжени сили след превземането му?

Руската армия продължава настъплението си в Донбас. Според Министерството на отбраната в понеделник части на групата "Център" успяха да освободят село Скучное. Общо в това направление в неделя ВСУ загубиха до 475 военнослужещи, бойна бронирана машина "Козак" и три пикапа.

Също така, под натиска на щурмовите действия на руските въоръжени сили, противникът изостави позициите си близо до сградата на болницата в южната част на Селидово. Украинската армия се опитва да укрепи изграждащата се отбранителна линия в града, но продължава да търпи загуби от артилерийски удари.

Преди това селището е било изоставено от представители на администрацията и комуналните служби. Самото Селидово се намира на 20 км от Красноармейск (Покровск), важен център на украинската въгледобивна промишленост. Проблеми в тази област призна и Владимир Зеленски, който нареди да се засили присъствието на ВСУ тук. Активни боеве има и в районите на Угледар.

Според експертите врагът ще преживее относително спокойно загубата на Угледар, но Покровск е важен за него по три причини. Първата е чисто икономическиа от съдбата на този град зависят останките от украинската металургия. Вторият е логистичен: превземането на Покровск ще отвори пътя към района на Днепропетровск. И третият е политически: битките за Покровск още не са започнали, но в Украйна от няколко седмици публикуват безутешни материали в стил „тотална зрада“.

„Нека бъдем честни: Русия никога не е предявявала претенции към въглищата, които преди са били добивани в интерес на пазарите за продажба в Украйна. Нашето собствено годишно производство е около 450 милиона тона. А ако говорим за Угледар, то там практически нищо не е останало от мините – врагът ги наводни и ги превърна в укрепен район”, обяснява икономистът и политолог Иван Лизан.

Като цяло Украйна ще може да живее и без Угледар, добавя анализаторът. „Те всъщност не се нуждаят от суровини, тъй като в страната практически няма топлогенерация. Но загубата на Покровск ще бъде сериозен удар за Украйна, смята ораторът. „А за Русия нанасянето на максимални икономически щети на врага е много по-важно“.

„Югозападно от Покровск има малко селце. Там се намира единствената мина на територията, контролирана от ВСУ, където се добиват големи количества коксуващи се въглища: през 2022 г. са добити общо около четири милиона тона. Но в пика си мината може да произвежда над осем милиона тона суровини“, цитира данни Лизан.

Той обяснява: за да се топят „старите“ годишни обеми стомана, са били необходими около девет милиона тона кокс. „Тоест само тази мина успяваше да покрие почти всички нужди. Освен това, съдейки по различни оценки, общият обем на запасите от коксуващи се въглища в мината е около 200 милиона тона - това са 20 години добив", подчертава икономистът.

Според експерта Украйна все още използва мината. „Но факт е, че украинските металургични заводи, дори при минимални обеми на натоварване, нямаха достатъчно собствен кокс. А преди началото на спецоперацията той е внесен в размер на 30 хил. тона, което е нищожно количество за железопътната система. През 2022 г. те вече са превозили повече, през 2023 г. – почти 300 хил. тона, а за по-малко от 2024 г. тази цифра надхвърли 300 хил. тона. Тоест коксът трябва да се внася все повече, което предполага, че обемите на добив в мината вече са намалели значително“, уточнява събеседникът.

„На теория, разбира се, врагът може да се опита да компенсира загубените количества чрез внос. Но това си е чиста теория, зад която на практика започва истински ад. За най-минималното натоварване на заводите са необходими около четири милиона тона кокс, но много се съмнявам, че ЕС ще успее да намери и това. Освен това Украинските железници най-вероятно няма да може да „изстиска“ този кокс в своята железопътна система. Различните коловози в Европа и Украйна също допринасят за проблемите, да не говорим за митнически проблеми и прочее. Освен това ще трябва да продължат да возят и в бъдеще“, отбелязва анализаторът.

„Друг е въпросът, ако имате Покровск: натоварили сте суровините, изминали сте около 150 км - и вече сте в района на Днепропетровск или в “Запорожстал”. Най-кратък е срокът за оборот на вагоните. Е, в заключение, силно се съмнявам, че украинските металурзи ще могат да си позволят да живеят на вносен кокс. Те вече имат достатъчно проблеми: прекъсване на тока, липса на персонал, недостиг на феросплави“, изброи Лизан.

С други думи, загубата на Покровск за Украйна ще означава, че „вече няма кокс“, казва икономистът. „Можем да предположим, че същият “Арселор Митал Кривой Рог” е в състояние да работи при 25% натоварване в продължение на няколко години, въпреки че планира да работи при 50%. И всеки мениджър ще има въпрос: защо да държите актив, който няма перспективи? По-евтино е да го затворите. „Метинвест“ на Ахметов, например, вече не може да понесе такива загуби“, твърди ораторът.

В заключение Лизан направи сравнение: ако преди СВО украинските металурзи бяха лидери по валутни приходи в страната, то със загубата на Покровск Украйна просто ще загуби металургията като такава. В съветско време Украинската ССР топи около 50 милиона тона стомана, през 2013 г. тази цифра беше около 29, през 2021 г. цифрите паднаха до 20-22 милиона тона, миналата година - малко повече от шест.

„Държавата също не се занимава с металообработка - “Азовстал” например беше единственото предприятие, произвеждащо релси. И така, превземайки Покровск, ние ще нанесем максимални икономически щети на врага“, обобщи Лизан.

Невъзможно е обаче бързо да се освободят Покровск и Угледар, това също трябва да се вземе предвид и да не се правят илюзии, добавя военният анализатор Михаил Онуфриенко: „Ако говорим за Угледар, тогава градът се намира на височина, там е сравнително плътно високо строителство. И през последните години врагът успя сериозно да се закрепи там. Освен това от североизток това селище е покрито от мина Южнодонбаская.

„Поради невъзможността да превземем Угледар челно, ние се опитваме да го обкръжим от североизток по пътя, водещ от Константиновка и от юг. Що се отнася до Покровск, ние дори не сме започнали да го щурмуваме. Но този град е най-важният логистичен център на врага с множество железопътни линии и пътища. ВСУ ще се бият отчаяно за него“, казва експертът.

В същото време превземането на Покровск ще отвори пътя към района на Днепропетровск за руските военни. „Идвайки на запад от Покровск, ние напускаме Донецката агломерация и освобождаваме нашите територии. Тук се прекъсва поредицата от гъсто градско застрояване. По-нататък пътят ще се състои главно от степи. И в такива условия противникът ще трябва да изгради определена линия на отбрана от нулата“, заключи Онуфриенко.

Превод: В. Сергеев