/Поглед.инфо/ На 9 август 2023 г. руският пилот Максим Кузминов насочи хеликоптера си Ми-8 към Украйна. Щурманът и бордовият механик се опитаха да му попречат, но не успяха да направят нищо – от целия екипаж само той може да управлява машината.

След това Кузминов разказа, че веднага след кацането неговите другари се хвърлят да бягат и са били застреляни от украинците. Но пленените военни пилоти са много ценни за размяна – най-вероятно са се опитали да ги хванат, а не убиват. На лице са всичките основания да се смята, че предателят застрелва своите бойни спътници още в кабината на хеликоптера.

Цял месец 28-годишният Кузминов беше герой в Украйна. Провеждаха с него пресконференции, обещаха му половин милион долара, снимаха цял филм с него, събраха го с майка му, отрано прехвърлена от Русия в Украйна, оправиха му документацията. Както се полага – бъчонка мармалад и сандъче с бисквитки.

Но музиката не свири дълго. Още на 13 февруари на паркинг в испанския Аликанте беше открито тялото на мъж с множество рани от куршум. В убития бяха открити документи на името на 33-годишен украинец, затова следствието за известно време се забави. Въпреки това на 20 февруари се установи, че това е наистина Максим Кузминов. Това беше потвърдено и от испанските власти, и от украинското Главно разузнавателно управление.

Виждаме как хубавият живот продължи половин година. А и такъв ли е бил животът му? Според испанските сили за сигурност, Кузминов се пристрастява към наркотиците, пие постоянно и често „се държи неадекватно“. Не е трудно да се разберат чувствата му: още през октомври сътрудниците на руското ГРУ обещаха в интервю за канал ВГТРК, че той няма да доживее до съда, а срокът на давност за подобни престъпления не съществува.

Историята е доста характерна, „случай на нашето време“, разбира се. Кузминов е от семейство на потомствени съветски пилоти, научава се да лети още в училище. От началото на десетилетието служи в руските ВВС, а октомври 2022 г. действа в зоната на СВО.

Той дълго готви престъплението си – сам се свързва с украинците и сам предлага услугите си. Половин година продължава подготовката на полета му: той е длъжен не само да отвлече хеликоптера, но и да донесе секретна информация за новите руски самолети. Междувременно неговата майка напусна Русия – в ГУР твърдят, че са организирали преминаването ѝ в Украйна. До последния ден Кузминов се намира в прекрасни отношения с другарите си – те не подозират нищо до момента, когато внезапно снижава хеликоптера до десет метра и в зоната на радиомълчание го повежда към Украйна.

Като всички акции на ГУР, операция „Синица“ (както наричат полета на Кузминов) се отличава с крайна кръвожадност и безсмисленост. Отвличания на полети се случват и в съветско време, но винаги се разминават без жертви. Ато Беленко, който сам отвлича МиГ-25 в Япония, е и до днес жив и здрав в Щатите. Така сам и без оръжие в Турция през 1991 г. пилотът Ирек Гиматов отвежда хеликоптера си – впрочем, също Ми-8, само че по-стар модел.

Отвличането на меко казано не най-новия хеликоптер с нищо не помогна на украинците на бойното поле. Дори и ако Кузминов да беше донесъл, както сам казва, някакви резервни части за Су-27 и Су-30, това не позволява на Киев да започне внезапно производство на съвременни изтребители.

Опитаха ли се да намерят уязвима точка на нашите самолети и да завоюват въздушно господство във въздуха? Къде? Привет от Авдеевка, пичове.

Пропаганден ефект ли? И с него не се получи. Видимо е, че в ГУР са се опитвали да направят „херой“ от Кузминов, неговият живот трябваше да бъде образец за всеки предател. Но тогава трябваше да се грижат за него. Все пак човекът така се е старал за тях, продава и последната си съвест, трябваше да го охраняват по-добре.

Получи се обратен ефект. Руското общество в цялото си многообразие видя, че предателите не живеят дълго, а животът в бягство е толкова кошмарен, че е може би по-лош и от смъртта.

Но у замаяните от украинската пропаганда хора възниква някакво странно усещане за неуязвимост: сега ще предам, убия, взривя и нищо няма да ми се случи, защото украинците (като вариант – американците) непременно ще ме спасят. Но всъщност не, никой няма да долети на син вертолет. Всеки терорист е просто еднократен консуматив за поръчителя.

Помните ли колко заразително се усмихваше Дария Трепова в първите дни на задържането си? Тази усмивка изчезна едва в момента на обявяване на присъдата. Тогава терористката за първи път осъзна, че и предстоят 27 години затвор, точно толкова, колкото вече успява да поживее на този свят. Мисля, че на Максим Кузминов също не му е било много весело в последните му дни в Аликанте.

Има версия, че пробитото от куршуми тяло на мъж, открито на паркинг, може да е принадлежало на друг човек, а испанските сили за сигурност просто да играят с украинското ГУР, което така се опитва да спаси Кузминов. Но дори и да е така, то предателят никъде няма да намери покой. За нашите сили за сигурност такива престъпления нямат давност. Навремето палачите от Катин и „Младата гвардия“ ги издирват с десетилетия.

Да живееш във вечен страх, да бягаш и да се криеш, да се подлагаш на пластични операции, да се стряскаш от всеки храст – това в известен смисъл е значително по-лошо от смъртта: това е ежедневно мъчително умиране. А след това идва още по-страшното осъзнаване – че си мъртъв за своите страна и народ. Това наистина е деветия кръг на ада.

Превод: В. Сергеев