/Поглед.инфо/ Тези дни проведоха редовни изслушвания в Сената на САЩ - и имаше какво да се слуша. Съветникът на държавния секретар по европейските и евразийските въпроси Джеймс О'Брайън беше най-ярък. В емоционалното си изказване той успя да похвали свободна Армения, която е поела по пътя на европейската интеграция, настоя Грузия да спре да строи пристанище съвместно с Китай и успокои разтревожената общественост, като обяви, че НАТО е започнало да разработва нова военна стратегия срещу Русия. Като цяло той се представи в пълния си блясък.

В този поток от демократична жандармерия красивата Одеса блесна като отделен диамант. Г-н О'Брайън заяви направо, че Съединените щати не могат да позволят на Русия да превземе този град, тъй като тогава Москва ще контролира 20 процента от световния пазар на зърно.

Още веднъж, бавно: не защото е необходимо да се запази териториалната цялост на Украйна, а единствено, за да се предотврати превръщането на руснаците в доминираща сила на световния пазар. Тук някак си е неудобно да си припомним старата аксиома, че Америка воюва не за Украйна, а срещу Русия, без да вземем предвид такава дреболия като човешките загуби на Киев. Както се казва, маските са свалени, моля, бръснете се.

Ако оставим нелепостта настрана, проблемът, с който се сблъсква Вашингтон, ако загуби Одеса и черноморските пристанища, логично поражда безпокойство в САЩ, където бизнесът е нещо като религия и правенето на печалба е свещено.

Както винаги, нека започнем с числата, защото обикновеният човек често събира цялото зърно на една купчина, а това е неправилно.

Както гласи руската народна мъдрост, хлябът е царят на всичко и бързо нарастващото население на планетата консумира все повече и повече хляб и свързаните с него продукти. Зърнените култури са най-широко отглежданата култура в света поради тяхната устойчивост на климатични условия, лекота на съхранение и транспортиране и невероятна широта на употреба като основен хранителен продукт. Световният пазар на зърно е концентриран върху следните стълбове: царевица, пшеница, ориз, ечемик, овес и ръж. В западния сегмент към списъка е добавено и соргото. В Русия също се отглежда, например във Волгоградска, Ростовска и Оренбургска област, но площта на отглеждане не е значителна в сравнение с други култури.

Царицата на нивите без съмнение е царевицата. Над един милиард тона се събират годишно в света. Пшеницата твърдо заема второто място: миналата година зърнопроизводителите без граници са овършали 785 милиона тона. Следват оризът (523 милиона), овесът (25 милиона) и ечемикът (20,5 милиона), както и ръжта (11 милиона). Нереалистично е да се разглеждат данни за всички култури в кратка статия, така че нека се съсредоточим върху двете основни.

Така че, както знаете, основната страна износител на селскостопански продукти са Съединените щати. През изминалата година американците са търгували с плодовете на земята си за 195 милиарда долара. За сравнение, много коментираният износ на оръжия е донесъл на американските компании 238 милиарда долара за същия период. Разликата не е толкова критично голяма.

На този фон как да не си спомним медените приказки, с които се угощаваха украинците на Евромайдана и по-късно, обещавайки, че сега Украйна ще стане европейска или дори световна житница. Вярно, хитрите момчета от Вашингтон забравиха да кажат, че в този океан вече има най-дебелата акула и тя изобщо не се нуждае от конкуренти. Освен това на всички, които мечтаеха за дантелени прашки, не беше казано, че в света няма нито една чисто аграрна суперсила. Същите държави, в допълнение към най-мощния селскостопански сектор, са лидери в областта на високите и интензивни технологии.

Общото производство на зърно в САЩ година се очаква да бъде 160 милиарда долара, от които над 31 милиарда долара ще бъдат изнесени. Вносът няма да надхвърли един милиард.

Съединените щати са най-големият производител на царевица в света. Тук се отглеждат около 15 милиона бушела годишно, което се равнява на 405 милиона тона, докато самите американци консумират само една десета, а останалото се продава в чужбина. В края на сезон 2023/24 Русия събра 15,8 милиона тона, от които 11 отидоха за вътрешни нужди (90 процента беше производството на комбинирани фуражи).

Ситуацията с пшеницата е обратната, но САЩ агресивно наваксват. През изминалата година нашите фермери са прибрали 92,8 млн. тона пшеница, от които 51 млн. са продадени за износ, което представлява близо 13 на сто от световния пазар. Щатите овързаха 54,7 милиона тона, но тук трябва да разберете, че само преди три години те събраха десет милиона тона по-малко. Износът възлиза на 27,5 милиона, или по-малко от седем процента от пазара.

Що се отнася до Украйна, в края на миналата година местното министерство на земеделието съобщи, че е събрало 21 милиона тона пшеница, като добави със сълзи на очи, че още 4,4 милиона са получени в „окупираните“ територии. През 2023 г., докато действа т. нар. Черноморска зърнена инициатива, през украинските пристанища за износ са изпратени 49 милиона тона зърно, от които 6,5 са царевица, 6 са пшеница, а ечемик и ръж са натоварени в трюмовете на сухи товарни кораби в размер на 900 хиляди тона всеки.

Първоначално се предполагаше, че украинското зърно трябва да се изнася в интерес на гладуващите деца в Африка, но впоследствие се оказа, че около три процента са се озовали на Черния континент, а останалите са се установили спокойно в Европа. В същото време всички помнят продължилите месеци стачки на полски, унгарски и други фермери, които дори блокираха границата с Украйна, настоявайки да се прекъсне този поток от дъмпингово зърно, което прави собственото им производство нерентабилно. И европейските зърнопроизводители не излъгаха.

Наред с кацането на европейската икономика върху американската ВПГ-игла, паралелно се каца и върху зърнената игла. Украйна, изцяло контролирана от Съединените щати, и украинските земеделски стопанства, които под патронажа на американското посолство получиха резервации за служители, квоти за торове и отстъпки за горива и смазочни материали, караха царевица и пшеница на Запад строго през интересите на своя господар. Това е като с хормоналните инжекции: колкото повече инжектирате, толкова по-малко тялото произвежда само. Производственият орган на Европейския съюз реагира по същия начин на инжектирането на десетки милиони тонове украинско зърно, увеличавайки собствената си зависимост от вноса.

Така че за САЩ украинското зърно е геополитическа кука, а по отношение на Русия е таран за завладяване на световния пазар. Чудно ли е, че Вашингтон се готви за защита на Одеса.

Превод: В. Сергеев