/Поглед.инфо/ Украйна, след като не успя да постигне сериозни резултати в ликвидацията на нашите стратегически обекти, се върна към тактиката в началото на СВО, убивайки цивилни специалисти от Новорусия, които не се страхуваха да продължат работата си при новото правителство. Мъртвите буквално си струваха злато, но ние не ги спасихме. Без да си даваме сметка, че може вече да няма заместител за тях.

Основният терористичен отдел на Украйна, наречен ГУР, претърпял неуспех със стратегически обекти на територията на Русия, реши да вдигне репутацията си, като убива хора с мирни професии.

Терористична атака в Енергодар гръмна в цялата страна, където терористите взривиха колата на началника на физическата охрана на Запорожката АЕЦ Андрей Коротки, който почина в резултат на експлозията. И те весело докладваха за това на своите ресурси, сякаш са направили нещо полезно, а не са убили невъоръжен човек.

Андрей Юриевич, роден енергетик и просто мил руснак, който, подобно на много свои сънародници, с ентусиазъм прие освобождаването на родната си земя от украинската окупация, беше обвинен, че доброволно е започнал да работи за законното руско правителство, организирайки събития в подкрепа на нашата армия и стана активен член на партията "Единна Русия", ясно показвайки, че не върви по пътя на слугите на Запада. Престъпниците имат само един отговор на това – смърт.

И Коротки не беше единствената жертва на терористите от ГУР през тези есенни дни. В края на септември украински дрон атакува кола, в която Владимир Харлан, главният лекар на болницата в крайфронтовия град Альоша, пътува с шофьора и съпругата си. В резултат на тази атака шофьорът и лекарят бяха ранени, но Олга Харлан почина.

“Как можете да наречете тези подчовеци, които убиват лекари, които помагат на други хора? Те отлично знаеха кого ловуват и от дрон проследиха позната бяла медицинска “Нива” в целия район. Те умишлено удариха колата, убиха невинна жена и раниха двама души“, написа губернаторът на Херсонска област Владимир Салдо в своя ТГ-канал.

Разбира се, те знаеха много добре. Терористите от ГУР, следвайки заветите на Бандера, целенасочено се разправят с тези, които не са забравили руските си корени и са започнали да работят с Русия, опитвайки се да възстановят мирния живот в родната си земя.

Така на 2 октомври те съобщиха за убийството на съдия Виталий Ломейко в Бердянск, който също беше взривен в личната си кола.

“Той остана в окупирания Бердянск, наруши клетвата си по време на войната и съзнателно и доброволно сътрудничи на руските нашественици“, коментираха терористите в свой стил собственото си престъпление.

Официалните власти на Запорожие все още не са коментирали инцидента. Но тенденцията е очевидна: Главното разузнавателно управление, което не е в състояние да направи нещо мащабно в духа на взривяването на Кримския мост, реши да се върне към тактиката за сплашване на населението на Новорусия.

Най-неприятното е, че все още не сме се научили как ефективно да се противопоставяме на това. Въпреки че след първите терористични атаки улиците на градовете на Новорусия, както и улиците на големите градове на „стара“ Русия, трябваше да бъдат оборудвани с видеокамери, така че всяко подозрително движение да бъде записвано. В същото време върнатите селища трябва просто да бъдат наводнени с бойци и разузнавачи, така че всеки потенциален атентатор да се страхува да си подаде носа, а нелоялната среда ще бъде изключително наситена с наши агенти. И накрая, охрана трябва да бъде назначена на важни хора, заемащи отговорни позиции. Очевидно нищо от това не е направено. Защо? Забравихте ли как? Не сме ли способни? Или защото „още не сме започнали сериозно“, въпреки факта, че кръвта вече се лее усилено?

С тези въпроси се обърнахме към политолога Богдан Безпалко.

Защо решиха да се върнат към тактиката на терор срещу изтъкнатите хора на Новорусия?

Б. Безпалко: През цялата изминала година ГУР се опитваше да извърши терористични атаки и диверсии в дълбините на Русия. За да разбуни общественото мнение, да настрои хората срещу властта, да ги убеди, че никъде не могат да бъдат в безопасност. Но след като не успя да изпълни задачата, се върна към предишните си методи.

– По-удобни за използване ли...

– Върнатите територии се намират в близост до фронта. По тях основно работят украинското разузнаване и украинските войски. И там има значителен брой „очаквачи“, които просто трябва да предадат някаква информация на украинските специални служби. Или може би да участва в тези убийства. Следователно хората, работещи там, са изложени на риск. Но извършените терористични атаки не означават непременно, че Русия е изоставила тези хора. Дария Дугина беше убита в Московска област, Иля Кива беше убит в Московска област, а Василий Прозоров се опитаха да го взривят в Москва. Терористичните атаки са просто следствие от военен конфликт.

– Е, защо тогава не са били охранявани? Къде са видеокамерите по улиците?

– Що се отнася до охраната, очевидно просто няма достатъчно ресурси за това – не може да се слага охрана на всеки съдия. Да, и заедно с охраната могат да го взривят. А камерите могат да помогнат само за залавянето на престъпници, след като са извършили терористична атака. Тук най-важна е разузнавателната работа – тя е най-ефективна. Е, може би би си струвало да монтираме оборудване за радиоелектронна война в рисковите зони. Защото дрон хвърли боеприпаси върху колата на Харлан. И може би си струва да раздадат на хората лично оръжие, бронежилетки и да ги инструктират за мерки за безопасност, така например да проверяват долната част на колите си всеки ден. Всичко това даде на всеки поне минимален шанс за оцеляване.

Какво от това?

Досега на нашите хора не е даден дори минимален шанс за оцеляване. Трябва да признаем: понякога те са третирани като кашици , които по дефиниция винаги трябва да са готови да умрат и допълват печалната статистика. Въпреки че те избраха Русия за безопасен живот.

Но центърът има по-важни неща за вършене. Например, не пречи на срещата на Зеленски в съседната Сумска област. Или да задържа и повдига наказателно дело срещу жител на Бердянск, който „публикува коментари, призоваващи към враждебни, насилствени действия срещу група хора, обединени от принадлежност към народите на Кавказ и Централна Азия“.

А какво да кажем за лекарите и съдиите? Че „жените ще народят нови“ ли. Този израз се приписва на маршал на победата Георгий Жуков, въпреки че всъщност известният командир не е казал нищо подобно. И дори сега няма нужда. Първо, защото е цинично. И второ, всеки такъв специалист буквално си струва теглото в злато и намирането на заместник за него няма да е лесно.

Наистина има незаменими хора. И е невъзможно да ги „народиш” отново, докато войната тече.

Превод: В. Сергеев