Всички войни са подобни една на друга, но никоя не повтаря другата. В крайна сметка всички те са различни. Операциите в Грузия, Сирия и Украйна са извършени от една и съща армия (последните две са по-добре оборудвани технически), но схемата им е напълно различна.
Размерът на включените средства, времевата рамка, рисковете, потенциалният резултат не могат да се сравняват. Залозите са се увеличили значително с течение на времето. В Грузия Русия, в случай на загуба, рискува само авторитета си в Кавказ (включително руските територии на Северен Кавказ), провалът на сирийската операция би отслабила глобалните позиции на Москва. Е, в случая с Украйна, Русия се бори за съществуването си.
И няма значение дали самата Украйна ще оцелее. Украинската държава може да бъде напълно унищожена и надеждно унищожена, но самата Русия ще бъде с нанесени рани, несъвместими с живота. Западът (предимно САЩ) работи за такъв резултат. Може да е останало нещо от Украйна, докато Русия ще излезе победител от битката. Тази опция беше приета в началото на специалната операция, в онези няколко дни, когато тя все още беше специална операция, а не „война чрез пълномощник“.
На този етап, предвид броя и потенциала на участващите държави, никой не може да каже точно къде, кога и как ще приключат военните действия. Америка се опитва да удължи конфликта, да разшири фронта на участващите страни, да увеличи дълбочината му и да увеличи общото напрежение.
На един от следващите етапи Вашингтон трябва да влезе във формата на конфликт, при който ресурсите, изразходвани от Русия на дневна база (ако не в абсолютно изражение, но поне в проценти), ще надвишават ресурсите, използвани от Запада, и ще се опита да поддържа този формат възможно най-дълго.
Съединените щати се надяват, че в този случай изчерпването на Русия ще настъпи преди икономическата и социална катастрофа, причинена от кризата с на санкциите, да принуди Запада да прекрати войната. Русия не изключва, че в един момент Западът ще успее да достигне позициите, определени от САЩ. Кремъл в този сценарий няма да се откаже или да капитулира. Москва предупреждава, че ще отвърне с „удар в центъра за вземане на решения“. Тоест, тя отново рязко ще повиши залозите, като предложи на САЩ и НАТО да изберат между ядрена война и компромисен мир.
През 1938 г. бъдещият фелдмаршал на Хитлер Вилхелм фон Лейб написва великото произведение "Отбраната", което е издадена официално от германския Генерален щаб, а британците го превеждат на английски и издават у дома. По-ранните му трудове, посветени на отбраната, са преведени на руски и през 1936 г. са използвани при изготвянето на полевия устав на Червената армия. Като цяло през тридесетте години фон Лейб беше признат специалист по защитата.
Лийб, следвайки Клаузевиц, смята отбраната за най-висшата форма на военното изкуство, като подчертава идеята: „Задачата на отбраната е да се съпротивляваш, задачата на атаката е да победиш. Винаги е по-лесно да се съпротивляваш, отколкото да спечелиш."
Русия има парадоксална ситуация в настоящата война. От една страна, тя просто трябва да се съпротивлява, да изчака, докато Западът се изчерпи и е готов да запише глобалното си поражение. Тоест трябва да заема стратегическа отбрана.
От друга страна, при сегашното подреждане на глобалните сили, за да се противопостави политически, Русия трябва да проведе стратегическа военна офанзива с неясна цел. Москва не знае и не може да знае (защото никой не знае) дали ще бъде възможно да се сложи край на войната поне на западната граница на Украйна или дали САЩ ще успеят да привлекат поне част от източноевропейските си съюзници от НАТО в конфликта.
Оттук и принципът на икономия на силите, поставен от руското ръководство като основа на военните и политически кампании. Неизползваните политически, икономически, финансови, дипломатически, военно-технически и, разбира се, демографски резерви – всичко, което съчетаваме във вместителния термин „ресурси“, са аргументът на Русия в глобалната конфронтация.
Освен това Русия е принудена да вземе предвид опасността както от бавно хлъзгане, така и от бърз срив в ядрен конфликт. Има сили на Запад, които са готови да рискуват с ядрен шантаж до първия тактически удар.
И тогава лошата последователност от неизбежни стъпки диктува или нечия (този, който не се осмели да увеличи допълнително ставките) капитулация, или бързо води до пълномащабна (с използване на всички налични оръжия) размяна на стратегически ядрени удари.
Това изисква, от една страна, внимателна дипломатическа работа и информационна политика, които обаче стават все по-строги с всяка следваща стъпка, и, от друга страна, готовност, ако е необходимо, за нанасяне на превантивен демонстративен удар, който ще покаже убедително пред Запада готовността на Москва за пределното увеличение на залозите и съответно, безсмислеността от по-нататъшно нарастване на напрежението.
Русия се нуждае от мир, защото в мирен формат тя печели от САЩ бъдещето не по-малко надеждно, отколкото във военния, при това без да рискува човешката цивилизация. На всеки етап от войната, включително тези, които са били завършени преди СВО и тези, които може да дойдат след СВО, Русия е предлагала и ще предлага да сключи компромисни споразумения.
Западът непрекъснато отказваше компромиса, постоянно вдигаше залозите и постоянно губеше. В резултат на отслабването на Запада в хода на неговите поражения, условията за компромисен мир, предложен от Русия, станаха по-строги.
Ясно е например, че загубите на самата Украйна преди СЗО и в момента са различни загуби. Към днешна дата те са се увеличили значително. Ако СВО продължи още няколко месеца, тогава с най-висока степен на вероятност Украйна ще престане да съществува много по-рано от края на прокси войната на Запада срещу Русия. Вярно е, че ако в един момент Западът реши да влезе лично във войната, всичко за всички може да приключи бързо и едновременно.
До стотния ден от спецоперацията цялата тази съвкупност от перспективи и опасности се осъзнава и в Европа. Поне „старите членки на ЕС“ са осъзнали – държави с богата история на независима външна политика, които макар и принудени от волята на своите елити да се движат по пътя на американската политика, но (поне на ниво на консервативната част на елитите) са в състояние разумно да оценят последиците както от тази политика, така и от собствената си сервилност.
В резултат на това в момента имаме демонтирана Украйна, която се поддържа само от външни подпори, които могат да бъдат премахнати по всяко време, защото разходите за подпиране и „поцинковане“ на този политически труп отдавна надхвърлят всички потенциални бонуси от неговия псевдоживот.
Европейският съюз е в полуразглобено състояние, разкъсан между традицията да върви с американците до края, която се подкрепя от част от елитите на властта, и необходимостта да поемат отговорност за собствената си съдба, която се застъпва от дясната, традиционалистка част от елитите. Русия се стегна и е готова да отиде до края. От друга страна, САЩ са готови да се бият до последния европеец.
Като цяло до стотния ден от специалната операция победата в Украйна вече е спечелена (независимо какво ще бъде записано в споразумението, което формализира мира и с кого ще бъде сключено), а що се отнася до победата в прокси войната , може да приключи с края на съпротивата на Украйна, но може да продължи по-нататък и да се простре и отвъд настоящите формати. Зависи от това колко наглост имат САЩ, а източноевропейските им съюзници - безумие.
Днес за всеки непредубеден човек е очевидно, че в Донбас и Украйна руската армия се бори за бъдещето на човечеството. За това, човечеството изобщода има бъдеще.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
