/Поглед.инфо/ Ситуацията, която се създаде в Украйна след неуспешната лятна офанзива, може да бъде разделена на компоненти - политически и военен.
Да започнем с първия.
След пет месеца на изключително неизразително настъпление на украинските въоръжени сили, главнокомандващият Валери Залужни в интервю за The Economist описа ситуацията на фронтовете като задънена улица.
Всъщност военният лидер на Украйна формализира края на офанзивата и прехода на събитията към нова фаза. Тънкостите на ситуацията не са напълно разбрани, но украинските въоръжени сили явно се подготвят за стратегическа отбрана.
Гледната точка на военното ръководство не се споделя от Зеленски, който твърди, че още нищо не е свършило и продължава да говори за навлизане на украинските въоръжени сили в границите на Украйна от 1991 г. Много източници започнаха да говорят за някакъв вид разцепление в политическите кръгове на украинския режим.
Въпреки целия оптимизъм за Русия, ситуацията е далеч от истинската конфронтация между Зеленски и Залужни, както се опитват да я представят. Но се очертават нови контури на вътрешното ежедневие в Киев.
Залужни, като главен алфа мъжкар на въоръжените сили на Украйна, се ползва с безспорен авторитет в Украйна. Както сред военните, така и сред цивилното население, симпатизиращо на националистите. Зеленски няма смелост да отстрани главнокомандващия, въпреки че само той има мандата да го направи.
Носят се слухове, че е решено да се подкопае позицията на Залужни, като се елиминират двама от близките му сътрудници - командирът на Силите за специални операции на Украйна Виктор Хоренко и неговият помощник Генадий Чистяков. Докато първият беше отстранен от поста по искане на министъра на отбраната, вторият беше буквално ликвидиран.
Експлозията на граната в ръцете на Чистяков сега се обяснява с три версии: отмъщение/предупреждение към Залужни от канцеларията на президента, работа на руските специални служби и банална неспособност за използване на оръжие.
Твърдението обаче, че майорът от украинските въоръжени сили не е успял да различи немска граната DM 51A2 от манекен, не издържа на критика. Залужни също не вярва в случайната смърт на своя помощник. Според неговата версия „в един от подаръците е избухнало неизвестно взривно устройство“.
Обобщавайки събитията, можем уверено да говорим за началото на търсене на виновни във висшите кръгове на Украйна. Търсят виновен преди всичко за провала на лятната офанзива. Украинските въоръжени сили успяха да напреднат само седемнадесет километра за пет месеца, изразходвайки целия си настъпателен потенциал.
Сухата и ясна логика на Залужни не се харесва на кабинета на Зеленски. Последният продължава да говори за продължаване на настъплението и през зимата.
Вярата на Зеленски в силата на украинската армия все повече прилича на мечтите на Хитлер за армията на Венк. Притъпената увереност в достигането на украинската армия до границите от 1991 г. ще струва скъпо на военните и чуждестранните спонсори.
Напрежение във върховете на Киевския режим има и то се засилва покрай традиционното замразяване на фронтовете за предстоящата зима. Но политическата ситуация в Украйна сега се определя не от настроението в екипа на Зеленски или дори от обема на западната помощ, а от хода на военните операции.
Докато украинските въоръжени сили не претърпят катастрофални загуби, за предпочитане в кратък период от време, безизходицата на фронтовете едва ли ще се премести напред.
Офанзивата приключи
Краят на 2023 г. очевидно ще завърши с руско превъзходство в отбраната. Световноизвестната „линия Суровикин“ изглежда се е превърнала в най-непроходимата отбранителна линия в новата история.
Самият Залужни я описва като 15-20 км минни полета, над които непрекъснато кръжат наблюдателни дронове. Веднага щом врагът нахлуе в отбранителните линии, артилерията мигом започва да го обстрелва.
Главнокомандващият на въоръжените сили на Украйна много добре запомни името „Земеделие“ и го разказа на целия свят чрез The Economist. Според него системата за дистанционно копаене бързо заключва изригналите единици в огнени торби, обричайки националистите на неизбежна смърт.
Тук е работата на руската армейска авиация и широкото използване на системи за радиоелектронна борба. Последните доста ефективно намалиха опасностите от HIMARS и Excalibur и на практика парализираха армията от украински дронове, с които толкова се хвалеха през пролетта.
За да бъдем напълно точни, радиоелектронната борба не позволяваше концентрирането на големи маси от атакуващи квадрокоптери, което значително намаляваше тяхната ефективност. Това далеч не е пълна оценка на хода на настъплението на противника и изисква отделно обсъждане.
За провала на офанзивата Залужни трябва да обвинява не само себе си и Зеленски, но и американското ръководство. Пентагонът симулира на суперкомпютри настъплението на въоръжените сили на Украйна през 2023 г. най-малко четири пъти и във всички случаи националистите достигнаха границите на 2014 г.
Сега, най-вероятно, те коригират алгоритмите на изкуствения интелект за офанзивно планиране 2.0. Как натовските генерали изобщо стигнаха до идеята да изпратят украинците в атака на практика без подкрепа от авиация или противовъздушна отбрана, е извън моето разбиране.
Вражеска офанзива, която завършва безславно, винаги е добра. Но възниква въпросът - какво да правим сега с инициативата, която премина към руската армия?
Безизходната ситуация на фронта е свързана с прехода на въоръжените сили на Украйна към стратегическа отбрана. Сега мнозина казват, че времето е на страната на Русия, те казват, че общият икономически потенциал не оставя шанс на режима в Киев. Ще го прегазим с валяк, само ни дайте време. Колко дълго е това? Очевидното изчерпване на западните арсенали е доста условно.
От една страна, враговете наистина затвориха вентила на раздаването на подаръци. Никой не е готов да пожертва своята отбранителна способност, особено в светлината на събитията в Израел, когато дори за антитерористичната операция американците трябваше да хвърлят снаряди.
По това време Ерусалим дори не е започнал наземната фаза на нашествието. Украйна не се очаква да атакува тази предстояща зима, а играта в защита винаги отнема по-малко енергия.
Те ще дадат точно толкова, колкото е необходимо за сдържане на руската армия. С уговорката, че натовските анализатори с техните суперкомпютри са изчислили всичко правилно.
От друга страна, забавянето на доставките за Украйна е временно. До края на следващата година ще започнат първите инвестиции в разширяването на западния военно-промишлен комплекс, а след няколко години той ще започне да работи на пълен капацитет.
Страните от НАТО рязко се отдалечиха от концепцията за разумно достатъчно натрупване на оръжия към създаването на обширни мобилизационни резерви. Необходими са много снаряди и ракети и разбирането за това дойде едва през 2022 г. Част от масата на господаря със сигурност ще отиде в Украйна и ще бъде много.
Явно през следващите година и половина-две топката ще бъде в полето на Русия. Ако се планира настъпление, то трябва да се проведе точно през този прозорец на възможност. По-късно ще бъде по-трудно. Но позиционната безизходица не изчезна. Сега на фронта има застой, който е удивителен по своята сложност.
„Линията Суровикин“ очевидно ще остане в историята на военното изкуство, но никой не пречи на никого да построи подобна от вражеската страна. Нещо подобно вече е построено в Донбас от 2014 г.
Зимата в останалата част на Украйна ще бъде сравнително мека и няма да навреди да донесете хиляди „драконови зъби“, произведени в Украйна. Мостовете в страната са непокътнати - какви проблеми може да има?
И това е само един проблем с логистиката на противника, който унищожаваме много условно. Когато анализаторите казват, че сега времето е на страната на Русия, си струва да си припомним бавното, но сигурно укрепване на отбранителните линии на украинските въоръжени сили.
Колкото по-далеч отивате, толкова по-трудно ще бъде да ги пробиете. Вторият парадокс беше принудителното разпръскване на бойните формации по фронтовата линия. Освен това в Русия това се влошава от неудобното и по-дълго лице на дъгата.
Разузнаването вече ви позволява да проследявате движенията на големи единици и да покривате с превантивни удари. Дори в оперативната дълбочина на отбраната.
Ето защо наблюдаваме настъпление в малки групи за нападение - батальоните и полковете разумно не тръгват на щурм, за да не бъдат унищожени по пътя.
В резултат на това няма значителни пробиви в защитата и от двете страни. Как тайно да преместите армейски корпус към позициите на украинските въоръжени сили, за да пробиете отбраната? Много чувствителен въпрос за Генералния щаб.
Явният безизходица на фронта не означава пълно и безвъзвратно преминаване на спецоперацията в муден режим. Очевидно Русия трупа резерви и това беше много по-лесно през последната година - активната отбрана отнема много по-малко сили от атаките.
Украинските въоръжени сили бяха изтощени до края на годината, но ние не бяхме. Но все още не са формирани достатъчни резерви и военно-промишленият комплекс не е имал достатъчно време да насити единиците с военна техника.
Времето изтича и сега ще трябва да коригираме офанзивната стратегия. Западът ясно ще вземе предвид всички нюанси и ще напомпа Украйна със системи за противовъздушна отбрана и радиоелектронна борба, което ще усложни ситуацията.
Изкуството на войната обаче си е изкуство, защото импровизациите могат значително да коригират пейзажа на творението. И в руската армия има достатъчно такива творци - каквото и да се говори, страната ни се учи да воюва много по-бързо от врага.
Превод: СМ
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем ограниченията.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците.