/Поглед.инфо/ Руската армия освободи стратегически важен град южно от Донецк. В продължение на две години ВСУ, заемащи позиции на хълм, водеха оттам ураганен огън. Прочетете как войниците от 95-и пехотен полк на ДНР се измъкнаха от ситуацията и осигуриха успешното настъпление на останалите части.

На дъното

Офанзивата продължава, така че на командния пункт на полка цари обичайното вълнение - офицерите разработват план за по-нататъшни действия. Появяват се войниците - донасят американска картечница МГ3 (модификация на т.нар. „Трион на Хитлер“ МГ42).

Оръжието беше леко обгорено, но след частично разглобяване стана ясно, че все още е доста използваемо. И по-рано вече бяха заловили няколко кутии с подходящи натовски патрони с калибър 7,62x51 милиметра (съветските са- 7,62x54).

"Картечницата беше открита на южните вили. Там моите бойци държаха плацдарма за настъпление. Те се биеха до смърт, отблъснаха всички атаки, докато не му прекъснахме пътищата. Дори мишка не можеше да мине“, обяснява командирът на полка с позивна „Сид“

Той и момчетата намират решение: четирима войници от втори батальон в продължение на шест месеца, включително през зимата, доставят боеприпаси и храна по дъното на близката река Кашлагач, облечени в топли неопренови костюми. На връщане телата на загиналите са евакуирани по същия начин.

Според офицера врагът не е разбрал откъде руската част, която е под постоянен обстрел, има боеприпаси, снаряди, храна и вода.

Пътят на живота

На други позиции край Угледар снабдяването също не е  лесно – поради тоталното превъзходство на ВСУ в небето и изобилието от безпилотни самолети-камикадзе.

„След като три коли бяха свалени за четири дни, забраних всяко движение“, спомня си Сид, „Факт е, че в допълнение към постоянно висящите в небето служители по сигурността имаха стационарни камери на високи сгради , те виждаха всичко“, допълва той.

След това в горския пояс, прилежащ почти близо до позициите, сапьорите изрязват осемкилометрова просека - „пътят на живота“. Короните на дърветата бяха замаскирани, а рано разцъфналата зеленина напълно скри всичко, което се случваше в „горската зона“.

 и храната се носеше на ръка и се носеше на мотоциклети. Пред селото обаче, където са базирани основните сили на полка, зеленината свършва. В открито пространство - бягайте с риск за живота си.

"Хранителката" и "Терминатора"

И командирът има идея: да направи самоходни електрически колички. Войниците разработват софтуер и закупуват необходимата електроника. Скоро първата количка под прикритието започва безопасно да доставя товара. Операторът е на безопасно място на няколко километра.

Постепенно проектът се разраства - имаше все повече и повече колички, наречени "Хранителки". И всеки поема до 200 килограма.

„Отстранихме грешките“, казва Сид. „Трябва да създадем масово производство, но, както винаги, цената е 350 хиляди рубли, това са само резервни части, ще бъдат 2-2,5 пъти по-скъпо, защото ще се добавят заплати на работниците, ток, данъци“, допълва той.

Една от количките се отличава особено - врагът я  стреля поне десет пъти. Но я евакуират, сменят  резервни части и я връщат на служба. В бъдещия музей на полка едно от местата вече е заложено за неразрушимата „Хранителка”.

„В същата база създадоха роботизирана картечница и я нарекоха „Терминатор“, добавя Сид. „Първо проверява мястото, където минава за мини, след което може безопасно да се движи по това маршрут в малки групи пехота, второ, отвлича вниманието на врага по някакъв начин момчетата щурмуваха левия фланг, а по това време „Терминаторът“ тероризираше врага отдясно, привличайки част от огъня към себе си“, разказва той.

По време на поредната битка един от „Терминаторите“ издържа седем удара от ФПВ- дронове, няколко пристигания на касетъчни снаряди на НАТО и близки експлозии на мини. Стига до селото, но засяда в кратер от снаряд. Едва след това е окончателно довършен.

Разработките на войниците от 95-ти полк, състоящи се главно от мобилизирани от цяла Русия, са  взети предвид в други части. И това е разбираемо: роботизираната технология значително намалява загубите на персонал.

Превод: В. Сергеев