/Поглед.инфо/ В последния ден на пролетта въоръжените сили на Украйна се опитаха да заличат от лицето на земята малкото мирно градче Шебекино, изстрелвайки по него десетки снаряди и ракети за РСЗО. Сутринта на 1 юни отряд от РДК * атакува района на Белгород.

В последния ден на пролетта украинската армия нанесе масиран артилерийски удар по малкото градче Шебекино в Белгородска област. В същото време Климовски район на Брянска област и Глушковски район на Курска област бяха подложени на обстрел и нападение с дронове.

Украйна все по-уверено атакува територията на "стара" Русия. А това означава само едно: рано или късно нашата армия ще трябва да настъпи на този фронт.

Шебекино - малък град с голяма смелост

Основните събития от последните няколко дни се развиват около 40-хилядния град Шебекино, разположен само на пет километра от границата с Украйна.

И преди е имало плътен обстрел на града, но ударът на 31 май беше особено ожесточен. Огънят е воден както от оръдия, така и от реактивни системи за залпов огън "Град".

Според местните жители те са влетели в града от три посоки (извивката на границата позволява на въоръжените сили на Украйна да обстрелват града от югозапад, юг и югоизток).

„В градския район Шебекински бяха изстреляни 215 снаряда. От тях в град Шебекино - 49 (37 пъти те удариха от РСЗО, 12 от оръдия на артилерията)"", заяви губернаторът.

"В резултат на обстрела на центъра за временно настаняване (ЦВН) за съжаление има един загинал и двама ранени. Оказва се цялата необходима медицинска помощ. Пострадали са две сгради на ТАП и входната зона“, каза още Вячеслав Гладков, губернатор на Белгородска област.

Според ръководителя на региона в резултат на многочасов обстрел са повредени няколко десетки жилищни сгради, една офис сграда и търговски център; магазинът изгоря, голям пожар избухна в промишлено предприятие.

Шрапнели са поразили около 30 коли на местни жители. Попадането в Център за временно настаняване на бежанци (ЦВБ), където са предимно деца и възрастни хора, доведе до смъртта на един човек и раняването на други двама. В резултат на други удари са ранени четирима граждани.

Всъщност на 31 май въоръжените сили на Украйна проведоха операция на артилерийски терор срещу 40-хилядния град, повтаряйки това, което направиха през осемте години на Минските споразумения срещу милионния град Донецк.

На този фон ръководителят на район Шебекински Владимир Жданов записа видеообръщение към жителите на града.

„Шебекино не се предава!“, каза кметът, отбелязвайки, че по-рано тази фраза е била произнасяна в контекста на спорове за граматиката, но сега е придобила съвсем различно значение.

На свой ред губернаторът Гладков каза, че се гордее с местната милиция, чиито бойци действаха като спасителни екипи, по-специално те евакуираха ранени съграждани и деца от обстрел.

С настъпването на лятото ситуацията не се подобри. Рано сутринта на 1 юни стана известно, че се води битка в района на Нова Таволжанка: голям отряд от сътрудници на терористичните организации РДК * и Легиона „Свобода на Русия“ * (и двете забранени в Русия) се опита да проникнат на територията на Белгородска област. По-близо до вечерята стана известно, че атаката е отблъсната, врагът не може да премине границата.

Събитията се развиват

Дните на обстрел на града и опит за нахлуване са мрачни събития. Но има нещо още по-тревожно в цялата тази ситуация: бързата ескалация на украинските операции.

На 2 март Украйна организира терористична атака на територията на Брянска област. Диверсанти, общо до 80 души влязоха в две села, стреляха по колата, в която местен жител караше деца на училище, бързо направиха снимки и също толкова бързо избягаха обратно „за лентата“. Нападението беше допълнено от обстрела на село Тьоткино в Курска област, който отне живота на един от селяните.

Тогава възникна въпросът: това ли е преходът на прословутите „червени линии“ или не? Оказа се, че второто: Москва не предприе никакви радикални мерки. И враговете разбраха, че могат да направят това.

На 22 май украинците повториха нападението, но този път използваха до един батальон жива сила. Нападателите вече не се промъкнаха през труден участък от границата, а просто пренесоха граничната застава, след което влязоха в колона в Грайворонския район на Белгородска област.

Някои от тях отидоха да снимат пропагандни тик-ток видеа в населени места, а други се скриха в горски насаждения, откъдето след това бяха изкарани с артилерия и хеликоптери. В продължение на няколко часа украинските диверсанти свободно обикаляха около село Горки и село Щетиновка.

Да, по това време ВСУ загуби от 40 до 70 души при отстъпление. Набезът обаче показа, че са възможни и нахлувания на руска територия от относително големи сили.

Днешната атака беше отблъсната, но артилерийският обстрел продължава да изравнява руския град със земята. И по своята разрушителност не е много по-добра от атаката на украинската ДРГ.

Логично е да се предположи, че украинците само ще увеличат мащаба на обстрелите и нахлуванията. За тях това е чудесна възможност да подпечатат "победи" с малко кръвопролития. И те просто няма да се откажат от тях.

Безсмислена и безнадеждна граница

Защо се случва това? Първо, защото границата между Русия и Украйна е изкуствена. Не минава по естествени граници, населените места са буквално притиснати до „лентата“.

Второ, защото Русия поради някакви странни политически съображения отказа да създаде зона за сигурност в прилежащата територия.

Изгражданата дълги месеци отбранителна линия е притисната към селищата, а според някои сведения, поради особеностите на релефа, на места минава зад (!) тях.

Да, на много места границата можеше да бъде по-добре охранявана: да поставите бодлива тел, да поставите мини, да поставите снайперисти и картечници в тайници, да поставите армейски контролно-пропускателни пунктове с танкове и бойни машини на пехотата зад граничните пунктове. Но врагът все пак ще намери възможност не на едно, а на друго място да нанесе болезнен удар.

Това е просто неизбежно поради много близкото разположение на населените места и гористия характер на района.

Най-добрата защита е нападението

Разбира се, изобщо не е необходимо да се говори за някаква сигурност за жителите на пограничните райони от думата. Така, според белгородския губернатор Гладков, от началото на СВО в региона са загинали 30 души, а други 123 са били ранени.

Всъщност, отказвайки да създаде зона за сигурност на територията на Украйна, Москва се съгласи да води военни действия в рамките на руските граници. С неизбежни последици под формата на обстрел на населени места, засади на автомобили на местни жители и престрелки в плантации и гори.

Може би в условията на остър недостиг на войски, който съществуваше миналата година преди мобилизацията, замразяването на северния фронт беше стратегически обосновано решение. Но в сегашните условия няма обективни предпоставки да издържим това, което се случва с нашия народ.

Безсмислената и незащитена граница трябва спешно да се премести на югозапад. Алтернатива на това ще бъде постепенното заселване на хора от двадесет-тридесеткилометровата ивица от нашата страна на границата.

Освен това няма никакво значение дали е взето подходящо решение отгоре или всичко се случва по „естествен“ начин отдолу: логиката на войната пак ще вземе своето.

В последните дни на май Гладков вече се изказа в полза поне на присъединяването на Харков към Русия.

„Харков да се присъедини към Белгородска област. Това е най-добрият начин за решаване на проблема с обстрела в Белгородска област“, каза губернаторът.

Бившият депутат от Върховната рада на Украйна Олег Царьов е съгласен с него, отбелязвайки, че промяна в риториката няма да промени нищо в ситуацията. Имаме нужда от конкретни усилия.

„Промяната на реториката няма да промени нищо. Това ще промени реалното движение на фронтовата линия“, убеден е нашият събеседник.

От свое име добавяме, че превземането на Харков само по себе си е, първо, трудна задача, и второ, само по себе си не води до много.

Този град е вторият по големина мегаполис в Украйна и многократно сме виждали с какво удоволствие украинският режим се защитава в руските градове, довеждайки ги до състояние на безжизнени руини. Опитът да се превземе само един град ще доведе до ново клане с месеци, което няма да даде съществени предимства.

Всъщност е необходимо да се отнеме около 600-километрова ивица, простираща се от северната част на Луганска област до участъка от беларуска-украинската граница в района на Полеския радиационно-екологичен резерват.

В тази ивица, в допълнение към милион и половина Харков, има Чернигов и Суми, малко на юг - Полтава. Когато границата бъде изравнена по този начин, разстоянието от фронтовата линия до сегашната ни граница ще бъде 80 километра, което е непреодолимо за всички видове артилерийски оръдия и повечето вражески РСЗО.

Всъщност, ако нашето командване не планира тази година пълното поражение на въоръжените сили на Украйна и окончателното смазване на киевския режим (а такава постановка на въпроса изглежда като чиста фантазия), тогава задачата за преместване на фронта линия от нашите региони на юг изглежда като един от най-смислените варианти.

Лесен извод, трудна задача

В настоящата ситуация е очевидно, че запазването на Украйна като уж самостоятелна и независима държава няма никакъв смисъл. Сигурността на Русия като цяло и на отделните граждани изисква пълното освобождаване на исторически руските земи. Украйна трябва да бъде унищожена.

Ето защо е дошло времето да загърбим учтивостта, да анулираме всички обществени и непублични задължения и споразумения. Освен това нашият враг все още не ги спазва.

Имаме нужда от голяма офанзива, която ще завърши с освобождаването на хиляди квадратни километри много труден терен. Задача от нивото на Жуков и Рокосовски, но решаването й е просто жизненоважно.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?