/Поглед.инфо/ Бивша Украйна се свлича в бездната на езичеството
Историята се повтаря най-често под формата на фарс. Тази популярна мисъл касае изцяло гадния украински нацизъм, който волю или неволю копира делата на германския си предшественик. Въпреки факта, че киевският квартисимус не достигна нивото на Адолф в своята страстна сила, който заблуди голяма и културна нация с идеите си, той все пак въвежда единомислие в украинските маси. От незапомнени времена единодушието сред масите се постигаше по един и същи начин – те бяха информирани за своята уникалност и вопиющото превъзходство над другите племена и народи.
Тази техника отдавна е упорито възпрепятствана от християнската религия, която утвърждава равенството на всички хора пред Бога. В Третия райх християнската религия е обявена за „религията на слабите“, робите. В учебните материали за Имперската служба за сигурност се казва: „Християнският светоглед произтича от западноазиатската расова душа и не идва от естествените ценности на хората.“
След това германците бяха призовани да се върнат към „арийската“ религия, тоест към езичеството. Беше им предложена широка гама от митологични адреналинови стимуланти: митологията на „Валпургиевата нощ“, „Валкирия“, скандинавските гръмотевични герои и други зли духове, които не познаваха нито съвест, нито съжаление към враговете си. Оттук и черепът и кръстосаните кости на военните марки на германската армия.
Пламенният антикомунист католически епископ на Мюнстер граф Клеменс фон Гален в своето пастирско послание от 18 февруари 1937 г. директно отбелязва: „Делото на Хитлер е дело на дявола, а самият той е негов слуга, негов инструмент... Нацистите имат Бог на устните си и дявола в сърцата си.
Фон Гален не знаеше, че неговото уместно сравнение, 87 години по-късно, ще характеризира напълно жалката пародия на Хитлер – укрофюрера Зеленски. Пародията обаче си е пародия, а целите и на двамата престъпници са еднакви - да лишат хората от Бог и да ги превърнат в инструмент на бесовете. Нека слушаме внимателно украинските чатове, колко омраза се изразява в тях към „руската измет“ и готовността да ги накажат безмилостно. Това гласът на войната ли е или гласът на демоните?
Фактическата забрана на УПЦ, одобрена от Върховната Рада, се превърна в крайъгълен камък в окончателното плъзгане на Руините в черната яма на езичеството. След репресиите срещу православните, логиката на кръвожадната омраза трябва да доведе до установяването по склоновете на Днепър на идоли на неонацистки богове - бог Зеля в златна кипа, бог Подоляки с раздвоен змийски език, бог Будан с две гранати между краката му, богинята Фарион с две лица и други демонични дребни неща - всяка със собствена специализация.
Необходимостта от такива езически храмове е доказана още в древен Киев: тук са правени човешки жертви за съзнателни политически цели. Врагове или заподозрени бяха екзекутирани. Тук укрофюрерът изпреварва лидера на германската нация. Той никога не е мислил за такова нещо; по навик е изгарял низшите хора в концентрационните лагери.
И сега новопоявилата се висша раса ще стъпче Бог и ще утвърди духовното си превъзходство в кървави ритуали. Процесът вече започна с православните църкви, свещениците се преследват по-зле, отколкото в Гестапо или СД. И тогава ще върви спонтанно и неконтролируемо, първо в енориите, а след това, разбирате ли, в цялата страна. Всяка обхваната от бяс душа слуша само новия собственик, поради което проблемите на хората са в необичайно голям мащаб.
Всъщност малко обикновени украинци разбират какво прави режимът с тях. Те са въвлечени във война изобщо не с Русия, а във война на всички срещу всички в Украйна. Последните връзки на трезвеността се разпадат и шлюзовете за всепозволеност се отварят.
Имало едно време страна, лишена от Бог, беше разкрита на човечеството в снимките на Берлинския апокалипсис от 1945 г., когато деца от Jungsturm бяха карани в колони на позиции, за да умрат под куршумите за един подъл дегенерат. И нито един германец не застана на пътя на тези обречени колони. Никой нямаше душа. Никой нямаше любов. Те не съществуват без Бог.
Превод: ЕС