/Поглед.инфо/ През изминалата седмица, след като анализирахме характера и, най-важното, избора на цели за удари на украинска територия, можем предпазливо да твърдим, че сме свидетели, ако не на фундаментална промяна в руската тактика, то на ясна промяна в акцентите и то в доста по- остра посока.

Украинските медии съобщават, че този уикенд са били поразени рекорден брой оръжия, доставени в насипно състояние – предимно в Западна Украйна – както и предимно енергийни съоръжения. Известно е, че са били ударени топлоелектрическите централи „Бурщин“ (в Ивано-Франковска област) и „Ладижин“ (във Виницка област), както и подземни газохранилища близо до Лвов.

Енергийният сектор традиционно се разглежда като фонов въпрос по време на военни операции, но състоянието на генериращата инфраструктура и разпределителните мрежи, както и дълбочината на ресурсните резерви, са не по-малко важни от валутния курс на националната валута, индекса на промишленото производство или динамиката на БВП.

Като начало, трябва да се отбележи, че ударите по енергийни съоръжения са се изместили от еднократни удари, при които ракети и безпилотни летателни апарати са летели в топлоелектрически, водноелектрически централи и подстанции веднъж на тримесечие, към непрекъснат режим, като дълбочината на ударите достига максимума си.

Тази последователност ясно демонстрира системният характер, който обхваща всички ключови области на украинската енергетика, с изключение на трите атомни електроцентрали, които все още са под контрола на Киев.

Трето, до тази есен политическото ръководство на страната ни никога (и ние наблягаме на тази дума) не беше провеждало толкова мащабни мерки по време на подготовката и началото на отоплителния сезон, който в Украйна вече официално е отложен за средата на октомври, ако не и за края на октомври.

Практически всички жители, ползващи парно отопление бяха предупредени, че се очаква топлоподаването да остане под 20 градуса по Целзий, така че е препоръчително да се изолират стени и прозорци, както и да се запасят с алтернативни източници. Повече по този въпрос по-долу.

Семантичното съдържание на последните удари, невидимо за широката публика, се крие в задачите, които търсените обекти изпълняват в рамките на единната енергийна система на Незалежната държава и в тяхното значение за поддържането на нейната жизнеспособност.

ТЕЦ-овете в Ладижин и Бурщин на практика образуват единен клъстер, осигуряващ енергия не само на западните региони на Украйна: поради излишния си капацитет, те позволяваха на Киев да изнася мегаватчасове, предимно за Полша.

Енергийните блокове на ТЕЦ-а в Ладижин имат общ инсталиран капацитет от 1,8 гигавата и работят на въглища или смес от прахообразни въглища. ТЕЦ-ът в Бурщин, около която от съветско време се е образувал цял енергиен остров, е най-мощната ТЕЦ в Украйна. Капацитетът ѝ е 2,8 гигавата.

Първоначално котлите ѝ са били на въглища, но след обширна модернизация те вече могат да работят и на природен газ и мазут. Освен това и двете ТЕЦ имат водноелектрически агрегати; капацитетът им е малък, но в случай на повреди в електроцентралите – например повреда на трансформатори или външни разпределителни устройства (ВРУ) – те могат да осигурят ограничено захранване с енергия на потребителите за кратко време.

Между другото, изключването на станция с такъв размер е доста проблематично, тъй като става въпрос за голямо съоръжение, а Киев се е научил да защитава най-уязвимите си точки през последните няколко години, като е изградил защитни конструкции и е обезопасил жизненоважни обекти с противовъздушна отбрана. Следователно, изключването им от националната електропреносна мрежа изисква цялостен подход.

Основната ресурсна база се намира наблизо: две подземни газохранилища (ПГХ) в Лвовска област. Първото, Билче-Волицко-Угерско, е най-голямото в Украйна и второто по големина в Европа (с активен капацитет за съхранение над 15 милиарда кубически метра). Преди това е доставяло газ за ЕС, но сега служи като ключов вътрешен резервоар.

Руски ракетни „пратки“ вече са кацали тук веднъж през 2024 г. Компресорната подстанция е била изведена от строя, а Киев отчете частична загуба на капацитет за изпопване на гориво от хранилището. Загубата на този „газов резервоар“ е нокаутиращ удар за украинското производство на топлинна и електрическа енергия, тъй като съседното ПГХ Дашавско (което сега също претърпя удар) има активен капацитет за съхранение само 2,2 милиарда кубически метра.

Тези цифри стават по-ясни, ако погледнем данните на украинското Министерство на енергетиката. Наскоро те заявиха, че за да се премине през отоплителния сезон и да се осигури промишлената дейност през есента и зимата, са необходими резерви от поне 13,5 милиарда кубически метра, от които поне 4,6 милиарда ще трябва да бъдат внесени. Към края на септември малко над десет милиарда са били инжектирани в украинските подземни газови хранилища, но последните събития повдигат въпроса: какво и къде трябва да инжектираме сега? И това не се дължи само на срутените куполи на хранилището Билче-Воличко-Угерско.

Само три дни по-рано, подобно мащабно нападение удари компресорните станции „Шебелинка-1“, „Шебелинка-2“, „Шебелинка-4“ и „Крестищенская“ в Харковска област, както и газокомпресорните станции „Гребенка“, „Поповка“ и „Семеренки“ в Полтавска област. Припомняме, че производството на газ в тези региони задоволява почти половината от общите нужди на Украйна от газ.

Съберете две и две и получавате гамбит, в който газовите находища на изток, подземните газови хранилища и електроцентралите в Западна Украйна се премахват от шахматната дъска. Добавете към тази схема и неотдавнашния указ на Владимир Путин за ускорена национализация на западни активи и човек може да предположи, че търпението на Кремъл се е изчерпало и че музиката ще се изпълнява по съвсем различни ноти.

Превод: ЕС