/Поглед.инфо/ Киев предприе контранастъпление – засега информационно, но много нашумя. 2 интервюта с министъра на отбраната на Украйна Алексей Резников бяха публикувани в два поредни дни в американския „Уолстрийт Джърнъл“ и британския „Таймс“.

В първата публикация Резников, признавайки огромните загуби в жива сила и изчерпването на ресурсите на ВСУ, моли Запада за нови доставки на оръжия. Във второто си интервю обаче, взето само ден по-късно, той прави изявление, което получи много по-широк отзвук в западния свят. Според украинския военен министър, Киев е събрал „армия от 1 млн. души, оборудвана със западни оръжия“, за да изпълни заповедта на Володимир Зеленски за „освобождаването от руска окупация“ на южните крайбрежни райони – Херсонска и Запорожка област, които са „жизненоважни за икономиката на страната“. В интервюто той уточнява и откъде идва назованата от него цифра –  един милион военнослужещи: числеността на Въоръжените сили на Украйна наброява 700 хиляди души, а към тях трябва да прибавим и Националната гвардия, полицията и граничната служба, които също могат да участват във военни действия.

Почти едновременно в координация с интервюто на Резников вицепремиерът на Украйна Ирина Верешчук се обърна драматично към жителите на южните, контролирани от Русия територии – Херсон и Запорожие, с призив спешно да ги напуснат или да се евакуират по мазетата, заради планираното контранастъпление на ВСУ. Вярно, тя не уточни за кога точно е планирано „грандиозното украинско настъпление“, но ни остави с впечатлението, че то може да започне всеки момент.

В Русия си е обичай да се подиграваме на украинските елити – и за това си има обективни причини. Около Днепър често се държат много гламаво, но има неща, в които ни превъзхождат. Това, което не може да се отрече на Киев обаче, е умелата работа на информационното поле. Затова и беше напълно логично начело на Украйна да застане успешен шоумен и комик, тоест човек, който умее да работи професионално с публиката и знае как да я манипулира.

И още нещо: Обикновено ние силно подценяваме киевската власт, възприемаме нейните представители като абсолютни марионетки на Запада (най-вече на Вашингтон и Лондон), напълно лишени от собствена воля и покорно изпълняващи инструкциите, идващи оттам.

Подобна крайна оценка за Зеленски и хората му обаче е грешна.

Всъщност днешния украински политически елит има някаква автономност по отношение на САЩ. Тя им дава възможност докато изпълняват заповедите на Вашингтон, да не изпускат и личните си интереси. В същото време, бидейки откровено тесногръди и необразовани като държавници (което всъщност доведе украинската държава до пълен икономически крах много преди началото на СВО), те компенсират тази своя некомпетентност и некадърност с хитрост и изключително упорство в защитата на частно-собственическите си интереси. Ето защо след като колонизира Украйна през 2014 г., Западът беше принуден да изгради там сложна система за управление на новопридобития васал, тъй като инсталираните да управляват местни шмекери и надничащите зад гърба им олигарси успяваха да торпилират всяка инициатива на американския колонизатор, ако тя противоречи на техния интерес. Това се изразяваше главно в съкращаването на бюджети, кражбата на активи и ценни ресурси.

И така, основният днешен интерес на украинските елити е войната да продължи. И неслучайно точно в този момент Киев направи мощен информационен залп, и то едновременно във всички посоки: и към западната публика, и към вътрешноукраинската, и към руската, и към хората, живеещи в освободените от Русия територии – Херсонска и Запорожка области .

Причината е все по-влошаващата се ситуация в Украйна.

В западния естаблишмънт започнаха безредици и колебания, които стават все по-очевидни и видими дори с невъоръжено око. Ако на 24 февруари всички властови фактори там се обединиха в антируска ярост, сега русофобският им ентусиазъм намалява с всеки изминал ден.

Западна Европа, която от години, но най-интензивно през последните месеци, се биеше в гърдите и се кълнеше, че ще се откаже от руския газ и петрол, сега изпада в истерия от перспективата, че това наистина може да се случи. Мнението на Източна Европа, по традиция, не интересува никого.

Англичаните, водени от бесния клоун Борис, бяха опората на Украйна в Европа. Но Джонсън си „отиде“ и има тревожни слухове, че британците, които са пометени от социално-икономическата буря, сега може да предпочетат по-малко „ястребова“ фигура на премиерското кресло, която да се занимае предимно с вътрешните проблеми на Албиона, който се е сурнал стремглаво към фалит.

Отвъд океана си имат свои икономически и системни проблеми, които вещаят грандиозен провал за управляващата Демократическа партия на междинните избори през ноември. А ходът на украинската кампания по никакъв начин не помага за решаването на тези фундаментални западни проблеми, а тъкмо напротив – заплашва до есента да се превърне в поредното тежко гюле, което ще удари право в муцуните партийните другари на Байдън.

В същото време целият западен медиен мейнстрийм вече врещи в един истеричен глас, че Украйна не само губи територии, но също и всички шансове да си ги върне.

Разбира се, има сили на Запад – и то много влиятелни – които все още поддържат тезата, че войната трябва да продължи до военна победа на Украйна, но анти-руският консенсус на Запада се разпада пред очите ни. Освен това не е нужно човек да е врачка, за да прогнозира, че ситуацията за ВСУ ще се влошава все повече занапред. Това означава, че Киев ще получава все по-малко западна подкрепа – а това за него значи пълна катастрофа.

Ето защо точно сега прозвуча изявлението на министъра на отбраната на Украйна Резников, че Украйна събира милионен военен юмрук, който даже щял да е напълно оборудван със западни оръжия. Това напълно подвеждащо изказване целеше да ограничи процесите на разпадане на антируската западна коалиция и да подмами съмняващите се в украинската победа европейски правителства да окажат нова вълна от помощи за Киев, както военна, така и финансова.

Неслучайно се акцентира върху факта, че целта на предстоящото контранастъпление са ключовите за украинската икономика южни крайбрежни територии. За месеците на специалната военна операция Западът успя да усети колко тежък куфар без дръжка е Украйна, лишена от най-важните за нея от икономическа гледна точка високоиндустриализирани и земеделски региони – от Донбас до Херсон и Запорожие. В края на краищата какво беше хубавото на периода след Майдана – благодарение на географското си положение и съветското наследство, Украйна не само се издържаше, но беше и Клондайк за грабеж от западния естаблишмънт. Обаче за 8 години плячката бе разграбена и сега, за да продължи Киев да служи като оръжие срещу Русия, на него трябва периодично да му се наливат пари. А това, че формално Западът му отпуска тези пари на кредит, не утешава никого – защото е ясно, че тези задължения са несъбираеми. Западът никога няма да си върне налетите в Украйна средства.

Така че Западът, или по-точно западните елити, които в последно време силно започнаха да се колебаят в икономическата си и военна подкрепа към Украйна, бяха основната мишена на настоящата информационна атака. Пред тях Украйна окачи морков: ето, имаме милионна армия, почти готова да освободи Херсон и Мариупол, само ни дайте още пари и оръжия.

Западът не е единствената мишена на Киев. Успоредно с това Зеленски и хората му се опитват да убият още няколко заека с един куршум.

Бравурните изявления за предстояща контранастъпателна операция на ВСУ са и в подкрепа на обществената мобилизация в Украйна. Това става все по-актуално с изтичането на информацията за тежкото положение на фронта и огромните загуби на въоръжените сили на Украйна, въпреки тежката цензура и работата на украинската машина за промиване на мозъци на пълни обороти.

Изявленията са също и опит да се деморализира руското общество и особено хората в освободените територии, да се всее в тях тревога и несигурност. Киев е мобилизирал специални агенти, които редовно извършват терористични атаки срещу служители, работещи в новите проруски администрации. Плюс това активно се пускат слухове, че Русия ще си тръгне оттам, а Киев ще се върне и ще избие всички, които по някакъв начин са сътрудничили и са влизали в контакт с руснаците.

Така че изказванията на Резников и Верешчук са компетентен информационен саботаж, който обаче не бива да се подценява. Действия на Киев от този тип трябва да получават мощен професионален отпор.

А що се отнася до осъществимостта на декларирания от Киев план за „реконкиста“ на южните райони – идеята е налудничава и неосъществима. И лъжлива дори само по причина, че никой не казва „хоп“ преди да е скочил.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели