/Поглед.инфо/ За някои паралели с действията на японската армия в Азия в навечерието на краха
Както се вижда от събитията в района на Курск, безнадеждността на стратегическата ситуация на конфронтация с Русия тласка Киев към отчаяни атаки в стила на японските камикадзета.
В края на Тихоокеанската война в средата на миналия век, първоначалните впечатляващи успехи като нападението срещу военноморската база в Пърл Харбър, позорната капитулация на американските и британските гарнизони във Филипините, Сингапур и Хонконг и превземането на английските, френските и холандските колонии бяха заменени от поредица от поражения.
Американците мобилизираха военната индустрия и започнаха да произвеждат масово военни кораби и самолети. След като спечелиха големи морски битки, те завладяваха остров след остров в Тихия океан, затягайки обръча около Страната на изгряващото слънце. Жертвената съпротива на Китай струва над един милион японски войници и офицери. Почти милионната Квантунска армия беше държана в готовност в Манджурия в случай на война със Съветския съюз.
Осъзнавайки несъизмеримостта на техния и американския стратегически потенциал, японците възлагат надеждите си на оръжието – чудо /Вундервафе/. Две атомни програми на армията и флота, конкуриращи се помежду си, бяха активно изпълнявани едновременно. Бактериологичната програма, ръководена от близък роднина на император Хирохито, специалист по морска биология, отбеляза голям напредък.
Друго изобретение обаче се оказва значително по-ефективно, което първоначално се нарича токубецу кокеки тай (специални ударни войски). Скоро ги наричат накратко кокутаи или още по-просто камикадзета. Фразата „божествен вятър“, която е навлязла във всички езици на света, се е превърнала в символ на надеждата за намесата на боговете, които през 14 век извършват чудо, като два пъти разпръскват с урагани плаващата флота от бреговете на Китай, който вече подготвяше непобедимата монголска кавалерия за десант.
До есента на 1944 г. във Филипините се развива критична ситуация за японците. Американците се опитваха на всяка цена да си върнат бившата колония. Командирът на отстъпващите като брой и качество японски военновъздушни сили, вицеадмирал Такаджиро Ониши, предложи използването на контролирани от хора бомби.
Той каза на 19 октомври: „Не мисля, че има друг начин да изпълним задачата пред нас, освен да свалим изтребител Zero, въоръжен с 250-фунтова бомба, върху американски самолетоносач.“ Така и стана.
Само за няколко месеца от битката за Филипините американците загубиха 2 самолетоносача, 6 разрушителя и 11 транспорта от нападения на камикадзе, Още 22 самолетоносача, 5 бойни кораба, 10 крайцера и 23 разрушителя бяха повредени.
Смъртоносното изобретение на вицеадмирал Ониши беше полезно и по време на следващата епична битка - за Окинава. Докато успешният експеримент във Филипините включваше само 41 самолета, броят на пилотираните бомби на Окинава беше 1465.
От април до септември 1945 г. американският флот загуби 26 кораба, 225 бяха повредени, включително 27 самолетоносача. Загубите можеха да бъдат дори по-големи, но американците бързо се научиха да се защитават от набези на камикадзета и около 90% от японските самолети бяха свалени във въздуха.
Успехът на въздушните камикадзета вдъхнови други клонове на армията. Бяха създадени пилотирани торпеда, натоварени с експлозиви моторни лодки и дори управлявани от пилоти крилати бомби.
Срещу американския десант в Окинава бяха използвани „месни щурмове“; вълна след вълна японците атакуваха американците с бойния вик „Банзай!“ (Сравнимо с „Ура“. Буквално десет хиляди години живот!). Благодарение на кинохрониките и игралните филми, те станаха известни под името „банзай атаки“ /„banzai assaults“/.
Въздушните, морските и сухопътните сили на Токотай нямаха недостиг на доброволци. Особено много такива имаше сред вчерашните студенти, преминали минимално обучение. Нивото на патриотизъм и омраза към враговете на императора беше по-високо от планината Фуджи.
Докато работех в Токио, разговарях с двама професори, които само времето не им е стигнало да станат „живи бомби“ само поради неочакваната капитулация на Япония след влизането на Съветския съюз във войната. И двамата сивокоси интелектуалци със съжаление казаха, че не са могли да изпълнят дълга си и да станат „богове пазители на държавата“...
Малко вероятно е нивото на саможертва сред украинските камикадзета, предприели самоубийствени атаки, да може да се сравни с японските им предшественици. Това се доказва не само от невъобразимите за японците примери на предаване и капитулация.
Стотиците хиляди дезертьори, „хиляди“, които са готови на всичко, за да избегнат военната служба, показват, че украинците разбират, че няма причина да рискуват живота си за чужди интереси и идеали. Малко вероятно е онези, които нямаха късмета да избягат и имаха късмета да не загинат на фронта, да започнат с гордост да си спомнят своето бойно минало. Украинците ще трябва да платят висока цена за зверствата на техните лидери, които позволиха Украйна да бъде превърната в страна на камикадзета.
Превод: ЕС