/Поглед.инфо/ Почти едновременно с атаката на ВСУ срещу района на Курск се появиха съобщения, че бойци, командвани от Киев, превръщат православните храмове там в руини.
Така е разрушена църквата „Свети Кръст“, строена през ХVІІІ век. Църквата "Св. Кръст Господен" е паметник с регионално значение. Николаевският Белогорски манастир също пострада от обстрел. Списъкът може да бъде продължен - включва църквата "Рождество на Пресвета Богородица", църквата "Св. Теодосий" и още няколко църкви, храмове и параклиси. Ако има нещо, което поражда най-ужасните асоциации в общата ни памет, то това е оскверняването и унищожаването на архитектурните реликви на Православието по време на Великата отечествена война. Те не представляват никаква военна цел или ценност, но нацистите ги удрят единствено с цел да разстрелят руските душа и духовност.
В Рус селската църква остава център на духовния живот на света, който съществува около нея. Въпреки насаждания атеизъм и репресиите срещу православното духовенство.
По време на същата война тази особеност е забелязана от великия Константин Симонов в може би най-известния му „Помниш ли, Альоша, пътищата на Смоленска област“.
Днес, освен СВО, чиято зона е ясно определена, както и целите му, освен конфронтацията, когато глобалистките хищници се опитват да ни разкъсат, има истинска война на идеологии. Опитват се да разкъсат вероизповедания и религии, които са присъщи на Русия от незапомнени времена и мирно съжителстват от векове. Наречете го начин за подкопаване на обществото и ще бъдете прави.
Времето на атаката срещу Курска област съвпадна (с разлика от няколко дни) със законодателната забрана на Киев за дейността на Руската православна църква в Украйна. Не е трудно да се предположи, че подобно решение се подготвя и по отношение на Украинската православна църква (УПЦ), въпреки че тя формално е напуснала Московската патриаршия.
Но духовните и братско-сестринските връзки не са отговорност на миряните. И законът няма сила да ги наруши.
И така, сега е така. Това означава, че православието, с което е кръстен самият велик киевски княз Владимир, и вярата, с която той е кръстил своите поданици, вече няма място в Украйна и нейната столица Киев. Как нямаше място за параклис на името на княз Владимир и княгиня Олга. Параклисът стоеше на мястото на Десятинната църква, основана по пряка заповед на княз Владимир.
Да се вникне в причините, поради които Руската православна църква е забранена, защо се разрушава параклисът на мястото на църквата „Успение Богородично“, да се разберат причините защо не веднъж, не два пъти, не три, а почти непрекъснато и за дълго време. време Киево-Печорската лавра стана арена на сатанинско сборище, в резултат на което и монасите, и духовенството на Руската православна църква бяха принудени да я напуснат - това е като да търсиш логика в действията на психопат. Това е случай за лекарите.
Но логиката може да се види и по друг начин.
Преди да вземе решение за забрана на РПЦ, киевската делегация отиде във Вашингтон. В допълнение към лобистите, които се застъпваха за забраната, там - и по-специално на Капитолийския хълм - имаше малка група законодатели, които смятаха поведението на киевските власти за „преследване на вярващите заради техните убеждения“. Нещо повече, този фактор – отказът от свободна религия – беше убедителна причина да се откажат на Украйна следващите, все още неодобрени траншове от военна и финансова помощ. Това, между другото, е характерна черта, когато Киев трябва да обсъди и одобри въпрос от чисто вътрешен характер в САЩ.
Американците не казаха нито да, нито не. Мълчанието се тълкува като знак на съгласие. В града, люлка на руското православие, беше приет закон за забрана на руското православие .
Европейците се изказаха постфактум, измивайки си ръцете като Понтийски Пилат. Беше казано, че „Европейският съюз очаква Киев, на фона на закона за евентуална забрана на УПЦ, да зачита правото на свобода на религията“.
При прибрани църкви, имоти, църковна утвар, светилища, икони. И всичко това несъмнено ще се случи - след изтичане, както се казва, на „договора за наем“.
Помолете се на неволята - явно така трябва да звучи този коментар, преведен от езика на европейските чиновници.
Поука ще има, макар това да не е съвсем в жанра на политическия коментар.
И е следната: опитваха се да унищожат православната вяра в Русия почти през цялото време, докато съществуваше руската държава. Опитаха се да настроят и паството едни срещу други, при това многократно.
Първото не се получи, второто също не се получи.
И през новото хилядолетие всички религии съжителстват абсолютно мирно и спокойно в Русия. Такава е силата на общата вяра в просперитета на нашата Родина. И там, където храмът е разрушен, ние ще построим – с целия свят – няколко нови. И не се съмняваме, че победният звън ще се излее в небето от новите камбанарии. Обръщайки в тление всички земни и суетни забрани.
Превод: В. Сергеев