/Поглед.инфо/ Да започнем с момента на истината. Специалната операция Z ще бъде включена в учебниците на военните академии по света, преди всичко поради своята сложност и хуманитарна насоченост. Целите на операцията са ясно определени – демилитаризация и денацификация на Украйна.
Военната инфраструктура и средствата за информационна война се унищожават, под удар са националните батальони, легализирани като структури на украинското Министерство на отбраната или Министерството на вътрешните работи, обучени от чуждестранни инструктори, финансирани от държавата и олигарси, занимаващи се с престъпност, наситени с идеологията на национализма.
Специалната операция се провежда заради заплаха, която е от значение за републиките на Донбас вече осем години. Значителни сили на въоръжените сили на Украйна и националните батальони бяха съсредоточени в близост до границите на ЛДНР и Крим, което се доказва и от факта, колко време е необходимо на руската армия да влезе в Херсон и да обгради Мариупол. Този проблем говори не само за съпротивата на въоръжените сили на Украйна и националистите, но и за това, че руските военни са получили най-трудната задача - да опазят живота и имуществото на гражданите, социалната инфраструктура.
Що се отнася до национализма, той съществува в Украйна от началото на миналия век. Преди Втората световна война тя е превърната в идеология, по-специално в така наречения интегрален национализъм на Дмитрий Донцов. След това подобни теории и възгледи сближиха украинските националисти с германските нацисти, които ги използваха в подривни дейности на територията на Съветския съюз.
А през периода на фашистката окупация националистите, действащи като съучастници на нацистите, таяха фантастично наивни надежди, че Хитлер ще им даде Украйна, което беше или доказателство за глупост, или спекулации от страна на лидери като Бандера, Коновалец и Шухевич в името на добре нахранен живот и трохи от власт под крилото на нацистите.
2014 г. даде на украинските националисти оръжие и мощ, военен опит в т. нар. АТО (антитерористична операция) срещу Донбас. Преди това те натрупаха фрагментарно военен опит в Кавказ, в Сирия, но след „революцията на достойнството” националистите станаха депутати и офицери от МО или МВР, продължиха обучението с инструктори на НАТО и заздравиха братските чувства, обиждайки и нападайки ветераните на 9 май, своите съграждани с георгиевски ленти, вървящи на факелни шествия на рождения ден на Бандера.
А също и - подработване като рекетьори и извършители на поръчкови убийства, убийства по политически причини. Техният боен плам и агресивност изискваха изход, поради което войната в Донбас продължи, поради което отначало Киев нямаше желание, а след това и сила да я спре.
Факторът национализъм е значим и тясно свързан с демилитаризацията. Изминаха осем години от 2014 г., през което време много националисти завършиха военни академии и не само в Украйна, много се върнаха не в батальоните си, а станаха армейски офицери. С една дума, украинските националисти са въоръжени, мотивирани, те бяха фокусирани върху връщането на Донбас със сила, искаха да върнат и Крим. Факторът национализъм, подкрепян от Запада за антируски цели, все още влияе най-жестоко върху политиката на Киев.
Хоризонтът на събитията. Това е термин от физиката, с прости думи казано, хоризонтът на събитията може да бъде описан като точка без възможност за връщане. Това е космически затвор, от който дори самата светлина никога не може да избяга, праг, отвъд който никакви събития изобщо не могат да засегнат наблюдателя.
Моментът на истината обаче е , когато е ясно, че трябва да се вземе трудно решение, да се създадат възможности за бъдещето, тъй като решението се взема при определени условия и за да може да се изключат някои варианти за бъдещето, като се преценяват последствията и се разработват възможни сценарии и се оценява готовността за тях.
Така "наблюдателят" започва да влияе на събитията. „Наблюдателят“ тук е руското ръководство, влиянието е специалната операция Z, събитията са популяризирането на НАТО и всички западни ценности на изток.
Западът не се интересува от бързото приключване на руската специална операция на територията на Украйна – за целта се упражнява натиск върху Киев. Тук се преследват много цели: опит да се принуди Русия да закъса в специална операция, да се провокира хуманитарна криза в Украйна.
За пореден път украинското ръководство е изправено пред въпроса: те сами ли управляват държавата си или ще продължат да изпълняват антируската мисия, поверена им от Запада във вътрешната и външната си политика и закони?
Сега, на фона на продължаващата специална операция, предотвратената заплаха от унищожаване на един от енергоблоковете на атомната електроцентрала в Запорожие, след два кръга от преговори между Русия и Украйна, на фона на все повече и повече нови санкции, ситуацията на неопределеност продължава. Междувременно тази неопределеност се отнася повече за рисковете,а вариантите за изход от ситуацията достатъчно твърдо следват от причините за украинската криза.
Професор Дмитрий Евстафиев определя редица геоикономически причини за ролята на пространството на Украйна, като в същото време отбелязва – „не държава, а пространство, контролирано почти в „мрежов режим“. В частност:
„Инструмент за постоянен военно-силов натиск върху Русия, напълно лишаващ я от възможността за геополитически и геоикономически маневри в „западна“ посока, както политически, така и икономически. По тази позиция аналог в съвременния свят на пространството на бившата Украинска ССР не е имало и не се очаква да има.
Русия с относително трудни действия в периода 2008-2020 г. успя донякъде да смекчи възникващите пространствени рискове. Ситуацията беше донякъде подобрена от обединението с Крим, но като цяло натискът непрекъснато нараства, тъй като Украйна се милитаризира.
Този фактор в следващите 2-3 години, дори ако ръководството на Украйна откаже да ускори операцията по връщане на ЛНР и ДНР в състава си, може да се превърне в най-значителната военно-политическа заплаха за сигурността на Русия. (…)
Постоянен източник на нестабилност в европейските отношения с Русия в енергийния сектор, инструмент за изцеждане на различни видове отстъпки от Русия, както се случи през 2019-2021 г. в ситуацията около "Северен поток 2".
Струва си да се отбележи, че до февруари 2022 г. потенциалът на Украйна в това отношение беше почти изчерпан: руската страна очевидно беше загубила интерес към проекта „Северен поток 2“. Така до края на 2021 г., по времето, когато световната икономика започна да излиза от състоянието на пандемичната криза, значението на Украйна като възел за геоикономическото преформатиране на Евразия и съседните региони (Близкия изток и Западна Азия , Източна Европа) нараства.”
Професор Евстафиев смята: „Основният вектор на бъдещата политика за „възстановяване“ на Украйна е създаването на система на „контролирано политическо разнообразие“. (...) Всичко това трябва да бъде придружено от пълно демонтиране на икономическата система, която се появи в Украйна през последните 10-15 години. „Чрез федерализация” е не просто основната, а единствената възможна посока на следвоенното възстановяване на Украйна.
Икономиката на Украйна беше политически мотивирана, докато в критични сегменти - енергетика, въглеводороди или по подразбиране в определени сектори - бизнесът и държавата можеха да си позволят икономически отношения с Русия. Въпросът с доставките на електроенергия виси във въздуха: Украйна все още е в едно енергийно пространство с Русия и Беларус, където купува електроенергия в моменти на пикови натоварвания.
Киев имаше поетапен план за прекъсване на връзката от Русия и Беларус и присъединяване към европейското енергийно пространство (ENTSO-E), планирано беше Украйна най-накрая да влезе в европейската система до края на 2023 г. На 24 февруари 2022 г. украинската енергийна система трябваше да бъде изключена от руската и да работи автономно 3 дни, като остров. Според плана, на 27 февруари Украйна трябваше да се свърже обратно.
На 27 февруари обаче стана известно, че Украйна отказва да се върне към единната енергийна система с Русия след тестовете и планира да подаде молба до министрите на енергетиката на европейските страни за съдействие за ускоряване на решението за присъединяване на украинската енергийна система към европейската. Решението на Европа, както на молбата за спешно приемане в ЕС, така и на искането за спешно свързване към енергийната система - ще отговори на много въпроси.
Украинската криза повдига и въпроса - каква ще бъде страната. Русия е взела решение в този смисъл, въпреки че все още има трудна вътрешнополитическа работа в много посоки и в много сфери. Могат да възникнат и неочаквани условия при появата на нови обстоятелства пред ръководителите на европейските държави.
Натискът от санкциите е оръжие с две остриета и Западът ще трябва да отговори на много икономически предизвикателства - от падането на икономиката и покачването на цените, в резултат на покачването на цените на енергията, до безработицата и търсенето на нови пазари, като при това се запазят социалните и финансови задължения към мигрантите.
Може да се очаква, че тежките условия на новия свят ще имат пряко въздействие върху политиката, а политическите кризи тепърва очакват европейците. Така президентските избори във Франция ще бъдат показателни, защото Еманюел Макрон се стремеше да стигне до тях в ролята на миротворец и водещ политик в Европа, за което напускането от поста на германския канцлер Ангела Меркел даде допълнителни шансове.
С една дума, очевидно е, професор Евстафиев подчертава: „геополитическите трансформации, които неминуемо ще доведат до развитие на ситуацията – и не само операцията по денацификация, неизбежно ще излязат извън нейните граници и дори отвъд границите на Европа.
Западният натиск върху ръководството на Украйна е колосален, но то и най-важното – самите украинци тепърва ще трябва да решат каква ще бъде страната им.
Превод: ЕС