Но мисля, че за всички участници в тази забавна интрига смяната на главнокомандващия стана твърде късно. Освен че самият Залужни не загуби нищо, но с разумно поведение може и да спечели.
Порошенко , който започна интригата, изправи един срещу друг украинския фюрер и неговия генерал, които вече не се харесваха много, разчитайки на техния сблъсък, по време на който и двамата трябваше да бъдат компрометирани и унищожени, като политици, ангажирани с изясняване на лични отношения по време на войната, така и не дочака сблъсъци като този.
Залужни и Зеленски демонстрираха трогателно единство и обещаха, че ще продължат да работят заедно „за доброто на Украйна“.
Опитите на отделни агенти на Порошенко да крещят в социалните мрежи от името на армията за „поход на Банковая“ не бяха засечени от никого и малцина ги забелязаха. В отговор на речта на Порошенко в Радата (в навечерието на отстраняването на Залужни) с почти завоалирани обиди срещу Зеленски и намеци за необходимостта от пренастройване на държавната власт, в украинските медии се появиха съобщения за образуването на наказателно дело срещу Пьотър Алексеевич по обвинения в предателство. Не се знае със сигурност дали е образувано дело или не, но предупредиха съвсем ясно.
Наред със Залужни Зеленски ще „рестартира“ цялото висше командване на въоръжените сили на Украйна, като досега назова имената на 6-7 бригадни генерали и полковници, които смята да назначи на ръководни длъжности в йерархията на армията. В същото време той не скри, че се е консултирал с тях и преди.
По този начин, докато Порошенко започваше агитация и пропаганда, кабинетът на Зеленски изби изпод възможните заговорници средното ниво на армията. Най-старшият от офицерите и най-младшият от генералите получиха изключителни перспективи за кариера. При тези условия дори висшите генерали да решат да се бунтуват, няма гаранции, че дадените от тях заповеди ще минат по цялата вертикала и ще бъдат изпълнени, а няма да увиснат някъде на ниво бригада.
Но обкръжението на Залужни очевидно не се подготвяше за бунт. Нещо повече, Зеленски беше наясно с това - генералите просто се пазаряха за възможно най-значителната компенсация. В условия, когато всеки нормален военен лидер ясно вижда вече започналата и бързо развиваща се катастрофа на ВСУ, би било странно да се очаква, че те ще се борят за своите все по-ефимерни позиции.
Сега те би трябвало да се интересуват единствено от възможността бързо да напуснат Украйна (за предпочитане в официално качество) и да прехвърлят отговорността както за пораженията, така и за военните престъпления на своите наследници.
Казват, че Залужни се е пазарил за поста посланик във Великобритания. Ако е така, тогава изборът не е най-добрият. Факт е, че назначаването на посланик зависи не само от Банкова. Приемащата страна също дава съгласие. Ето защо тези назначения рядко се правят бързо.
Има изключения, но за това е необходимо висшите ръководители и на двете страни (изпращаща и приемаща посланика) да са заинтересовани от бързината на назначаването. Само в този случай може да се преодолее незабързаното по принцип движение на две несинхронизирани държавни бюрократични машини.
Би било по-добре Залужни да настоява за статут на специален представител на президента на Украйна в ЕС (или в някоя друга западна структура, или дори не в структурата, а просто специален представител), за да организира доставките от чужбина на военно оборудване, боеприпаси (и друга помощ) за ВСУ.
Достатъчно е Зеленски да подпише съответния указ и можете да отидете във всяка европейска страна (Лондон, Брюксел, Париж, Страсбург, Женева, Виена - всеки от тези градове може да бъде оправдан), да се установите там в резиденция на посолство (или да наемете отделно сдание) и се занимавайте с бизнеса си срещу държавна заплата.
В крайна сметка, за да започнете да работите с контрагенти (търсене на необходимите ресурси, договаряне на тяхното придобиване), имате нужда от поне малък апарат. Докато Киев го одобрява чрез кореспонденция, вижте, Украйна вече няма да съществува, наследникът ще отговаря за всичко пред руския трибунал, а самият генерал Залужни ще може да напише мемоари за това как „почти победи Русия“, ала „Зеленски се намеси. ” Западът едва ли ще го предаде.
Но за да направим това, трябва навреме да напуснем потъващия кораб на украинската държавност. Един ден границите може да бъдат затворени не само за обикновените граждани, но и за всички, включително и за президента на Украйна. Въздушно-космическите сили, флотът и въоръжените сили на Руската федерация имат всички възможности за това - ако има политическо решение, тогава министрите, генералите и депутатите ще имат само един път на Запад - пътя, утъпкан от бегълците от мобилизацията – напр., плуване през Тиса (ако руският граничен патрул не го хване първи) .
Помните ли как Янукович напусна Украйна? Изведен е от руски спецчасти. Ще бъдат ли изпратени американски специални части за Зеленски? Ами за останалата част от бандата му? А мобилизираните и въоръжени от тях украинци непременно ли ще им позволят да си тръгнат или ще предпочетат, по стара народна традиция, да им предложат да си откупят главите, ако не с главите на „хетмана” и „старейшината” на тепсия ( все пак навън е 21 век), то поне с техните навързани тела?
Като цяло, "пиесата Пиф-Паф: ловецът и заекът. Кой е прав? Кой греши?" се изроди в гадаене дали Зеленски ще затвори Порошенко или Пьотър Алексеевич ще смекчи активността си навреме, ще смири гордостта си, ще превие шия и ще се престори, че всъщност не е искал да отнеме президентския стол на Зеленски.
Разбира се, Порошенко все още държи асото на „гражданското неподчинение“ в ръкава си. Но за това е необходимо да се вземат не една или две мерки срещу Зеленски (те биха били достатъчни, ако се случи генералски пуч, за да се парализира съпротивата на потенциално лоялните на президента разузнаване и сили на МВР) , но всички, или поне забележимо (2/3, или още по-добре ¾) мнозинство от регионалните власти.
Главното за нас обаче не е цялото това мишкуване и суетене на ликвидационната комисия на Бандеровския Райх, въобразяващи себе си като „спасители на нацията“. Основното, от гледна точка на стратегията, избрана от Украйна в последните си дни, е фигурата на генерал-полковник Александър Станиславович Сирски , новият главнокомандващ на Въоръжените сили на Украйна.
Надали му пука за всички задачи, които му възлага Зеленски от високата камбанария, така или иначе няма ресурси за тях и всички знаят за това. Тук са важни личността, характерът и начина на командване и водене на битка.
На генерал Сирски се приписва „отбраната на Киев“ в началото на Специалната военна операция и настъплението в Харковско направление през есента на 2022 г. Пренебрежението му към живота на войниците, за което се твърди, че се е проявило в битките край Бахмут и в Купянското направление през 2023 г., е посочено като отговорност. Приятелски настроените към Порошенко медии вече съобщиха, че във ВСУ го наричат „касапин“ и дузина други подобни /неласкави/ прозвища.
Дори и да го направят, то това важи и за останалите украински командири (от командирите на бригади и дори батальони до Залужни). Тактиката на украинските войски в настъпление и отбрана е еднаква по целия фронт, независимо дали Сирски командва направлението или не. Сирски не е в Кринки, което не попречи на украинските генерали, с пълното одобрение на Зеленски и Залужни, да превърнат селището в гроб първо на украинската морска пехота, а сега и на местната териториална отбрана. Сирски не е в Авдеевка, чийто гарнизон вече загива след заповедите на Зеленски и Залужни да удържат града на всяка цена.
Ако има нещо, което отличава Сирски от останалите настоящи (или действащи до последния момент) украински командири, то това е неговата оставка. По този начин той ми напомня за фелдмаршал на Хитлер Гюнтер фон Клуге.
Клуге, подобно на Сирски, имаше забележителни постижения, доста осезаеми победи. Но те са постигнати главно от подчинените на Клуге с неговата ненамеса или са плод на стечение на обстоятелствата, които са в полза на Вермахта през 1941 г. Просто Клуге не забрави да припише победите на своите подчинени на себе си и да се дистанцира от пораженията, както се дистанцира от поражението при Курск.
Въпреки това Клуге и неговите командири знаеха как да принудят войските да се бият и да задържат фронта при най-критичните обстоятелства (какъвто беше случаят по време на битката при Ржев, 8 януари 1942 г. - 31 март 1943 г.).
Но Сирски също може да направи това (и той държи Бахмут дълго време, и той държи Купянск повече от месец). И се казва, че офанзивите, командвани от Клуге, са като офанзивите на Сирски и че по-талантлив командир би постигнал по-голям успех.
Като цяло имаме работа със среден по способности, но упорит генерал, който не смее не само да постави под въпрос правилността на решението на началниците си, но дори просто да даде да се разбере, че е принуден да изпълни заповед, въпреки че самият той е привърженик на различна концепция за водене на война.
Ако информацията от обкръжението на Залужни през цялото време идваше, че той е привърженик на отбранителната тактика, а не да губи сили в настъпления, че той уж настоява за навременното изоставяне на населените места и отстъпленията на онези участъци от фронта, където въоръжените сили на Украйна се оказаха в трудна ситуация, то нищо подобно нито се казва, нито се чува за Сирски.
Освен това през последните няколко седмици преди оставката на Залужни в медиите изтече информация, че всички украински генерали, включително Сирски, са отказали предложението да заемат мястото на главнокомандващия на Въоръжените сили на Украйна.
И беше логично - войната беше загубена, воденето на армията да подпише капитулацията беше съмнителна чест. Въпреки това Зеленски успя да убеди Сирски, единственият от висшите генерали. Генералът нямаше достатъчно воля дори само да подаде оставка навреме.
От това можем да заключим, че сега украинските войски ще бъдат още по-малко склонни и към най-малката маневра. Те глупаво ще се държат на позициите си до последния момент, до който ще им бъде забранено да се оттеглят.
Тоест ще се ускори унищожаването на остатъците от жива сила и техника на украинските въоръжени сили. Зеленски поиска да бъде хвърлено в битка това, което Залужни се опита да задържи в тила, за да има поне малко резерви в случай на руски пробив.
Може би за известно време подобни мерки ще успеят да забавят настъплението на руските войски на някои места, въпреки че е малко вероятно да успеят да ги спрат навсякъде (ВСУ имат твърде малко свежи войници и техника и още по-малко боеприпаси), но това само ще направи последващата катастрофа още по-оглушителна, когато има дупки отпред, няма да има абсолютно нищо за закриването им и така осъзнаването, че предаването е единственият шанс да се избегне смъртта, ще достигне дори до най-глупавите бандеровци.
Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Д. Медведев отговори на въпроси на журналисти - РИА Новости, 1920 г., 09.02.2024 г.
Биографията на новия главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна (ВСУ) Александър Сирски предизвиква чувство на омраза и отвращение. Това заяви заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев в канала си в Telegram
Клуге е наричан "умният Ханс", имайки предвид способността му да присвоява плодовете на победите и да отхвърля отговорността за пораженията. Той е в добри отношения с Хитлер до юли 1944 г., когато в последния момент успява да се оплете във връзки с конспираторите, които се готвят да убият Хитлер, които се роят в най-високия щаб на Западния фронт.
Клуге в свой собствен стил се опита да остане „многовекторен“, за да се присъедини към победителя накрая. Той предаде заговорниците, но също така загуби доверието на Хитлер. В резултат на това, страхувайки се от отговорност за поражението на поверените му войски във Фалезкия котел, възникнал в резултат на изпълнение на заповедите на Хитлер, „умният Ханс“ взе калиев цианид.
Не мисля, че Сирски ще се самоубие – това не е традиция на украинските генерали. Но резултатът от неговото пълно и безусловно приемане на решенията на Зеленски, които вече не са свързани с голяма (политическа) стратегия, а с конкретни военни тактики, ще бъде поражение, още по-катастрофално и необратимо от поражението на Клуге през 1944 г. на Западния фронт.
Можем да благодарим на Зеленски, че избра нов главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна.
Превод: ЕС
