/Поглед.инфо/ Руските войски активно настъпват в Донбас едновременно в няколко направления. Едно от тях е Покровското, където стратегически важните логистични центрове на ВСУ се подхождат от няколко посоки. Включително и от наскоро освободения Украинск. За случващото се в града - в репортажа.

"Мръсно" небе

Къщи, унищожени до основи и села, изтрити от лицето на земята: съвсем наскоро тук имаше ожесточени битки. Пески, Первомайское, Нетайлово - тези селища остават само на хартия.

Фронтовата линия е на около четири километра от Украинск, така че входът на града и всички главни улици са под обстрел. Закриват ги с „касети“, удрят хора и автомобили с ФПВ-дронове, а на открито – с ПТРК.

„Завчера камикадзе влетя в нашия микробус”, казва боец с позивна “Мечка”, ловко маневриращ между изгорелите танкове . „Излизайки от горски пояс, забелязах, че нещо се обръща в небето и полетя право към нас В последния момент зави рязко надясно - дронът удари встрани, осколките пробиха вътрешността, като по чудо не уцели никого”, допълва той.

Ротация, извеждане на ранени и пленници, доставка на боеприпаси и храна тук, както и навсякъде, привечер. Понякога обаче възникват извънредни ситуации и трябва да поемете по светло. В слънчеви и безветрени дни (това е времето в Донбас сега) е особено опасно.

„Случва се спешно да извадим тежко ранен”, обяснява Мечката. „Дори когато чуем в ефир, че небето е „мръсно“, тоест дронове висят и кръжат във въздуха, ние все пак трябва да излезем. Други имат инсталации за електронна война, но лично за мен най-добрата защита са моите очи, реакция и заредена пушка”, разказва той.

"Сепаратисти"

Днес бойците имат не само военна мисия. Както обикновено, те трябва да доставят боеприпаси, генератор, вода, хеликоптери и батерии на своите колеги, както и да раздадат храна и лекарства на останалите цивилни в Украинск. Ако ситуацията позволява, ще се опитат да откарат някого в център за временно настаняване.

„Все още е изключително трудно да се евакуира населението“, казва командирът на щурмовия батальон на стрелковия полк с повиквателен “Шмел”, „Весеушниците ги смятат за сепаратисти и ги бият безмилостно, ако по-рано бяха използвани дронове камикадзе за група, сега нападат дори един човек”, допълва той.

Въоръжен пушка и грабнал куп патрони, Шмел бързо се спуска в командния пункт. Там, с подкрепата на операторите на БПЛА, бойците се разполагат на нови позиции край Селидово и Горняк. Командирът на батальона приема рапорти, разпорежда се и отива в града, за да посрещне цивилните.

„Никога не докосвайте цивилни и винаги се опитвайте да им помогнете - за мен това е основното правило на войната“, казва Шмел, като внимателно се оглежда и държи пушката си в готовност. „Моите приятели ме помолиха да намеря майка и син, техните роднини са вече в Донецк, първо ще проверя адреса - и ако все още са там, ще се опитаме да се евакуираме в сумрака”, допълва той.

След като намери желаната улица, къща и апартамент, командирът на батальона внимателно проверява документите и обяснява на изненаданата жена и нейния 29-годишен син, който е скрит от наборните служби почти две години, целта на посещението. Те от своя страна молят да вземат със себе си 86-годишния си съсед. Единственият му дом изгоря, когато отстъпващите войници от ВСУ хвърлиха запалителни боеприпаси по покрива.

„Те просто не ни смятаха за хора. В един район те застреляха седем мъже. Казаха на останалите, че ще им се случи и на тях, ако не отидат в Украйна. По домовете се стреля от танкове и миномети много преди руската армия да дойде тук”, разказва тя.

След като изслушва обичайните истории, командирът на батальона съгласува заминаването с градското комендантство и моли бежанците да са готови в четири часа.

Стари запаси

Следващите няколко адреса са в различен район. Пътят минава през пуст център с овъглени и разрушени пететажни сгради, тротоар, осеян със счупено стъкло, и алея с елхи, където можете да изчакате преминаването на дрон камикадзе сравнително безопасно.

„Трябва да раздадем питейна вода, лекарства“, обяснява Шмел, след като е чул приближаващото бръмчене навреме и се е скрил под едно дърво. „И цигари - за пушачите това понякога е по-важно от храната, особено в състояние на стрес”, припомня той.

Въпреки че фронтовата линия постепенно се отдалечава, все още няма ток и парно, а всички магазини и институции са затворени. На места вече има разлагащи се трупове на весеушници, а в дворовете личат прясно изкопани гробове.

„Вчера погребах 81-годишната си майка“, казва местният жител, „Тя беше болна от дълго време и сега я направих от килера, но все още има битки когато всичко свърши, определено ще го погреба там, където лежат други членове на семейството.

Те оцеляват тук благодарение на предварително направените доставки и това, което руските военни споделят.

„Разбира се, сега им е много трудно, но мисля, че след около месец ще бъде възможно безопасно да отидат в центъра за временно задържане. Добре е, че много къщи имат печки, които могат да се отопляват с въглища”, разказва той.

Среща с наборните служби.

С кратки удари командирът на батальона стига до желания двор и развързва раницата. Тук вече го познават — поздравяват го топло и без страх. Разпределят помежду си донесеното.

При ВСЕушниците беше друго.

„В района на новите къщи бяха убити няколко души, които се криеха в мазето“, казва местна жителка. „Войниците хвърлиха няколко гранати там, подпалиха вратата и я затвориха, така че никой да не може да излезе. Те открито ни казаха: ще си тръгнат, но няма да оставят никого жив”, допълва тя.

Зети ѝ Сергей за малко да влезе в редиците на ВСУа. Роднините смятат, че човекът е имал късмет.

„Живях и работех в Киев“, спомня си той, „Веднъж на изхода от метрото служителите на военната служба ме грабнаха и ми връчиха призовка: утре - на сборния пункт, опаковах се неща и на мой собствен риск, заедно с жена ми отидох при родителите ѝ в Украинск. Все още не разбирам как успяхме да заобиколим всички контролно-пропускателни пунктове”, допълва той.

Според друг местен жител, Владимир, служители на наборните служби са действали и в самия град. И то изключително грубо. „Не ме пъпнаха заради възрастта ми – обяснява 63-годишният старши офицер от запаса. “Но неведнъж съм виждал как онези, които не искаха да се качат в микробуса, просто ги слагаха на земята и. удрят лицата си в асфалта.

Хората искат да забравят за това възможно най-скоро - и градът да стане спокоен. За да стане това, фронтът трябва да се отдалечи. Така и става: руската армия успешно действа при Селидово - на четири километра. И се приближава към едно от ключовите населени места в Донбас - Покровск. Развръзката, сигурни са местните, е близка.

Превод: В. Сергеев